Един политически каламбур в памет на Джим Хенсън

През май 2014 г. в светлината на наближаващите тогава избори за Европейски парламент разкрих на страниците на този вестник един „напречен разрез на българския политически резерват“ и как профилите на родните политживотни не се вписват в конвенционалните разбирания на Стария континент. Тогава разделих основните ни партии на „научните“ им наименования или поне както според мен би трябвало да звучат „ала Дарвин“. „Вулгарис магистралис“ и „Ядатус безпретенциус“ за двете „големи“; съпътстващите ги „Лоботомистус екстремистум“, „Туркус интегратус“ и различните подвидове „Помиярис Българае“, които култивира родната политическа биосфера. Исках вас (читатели/избиратели) да разсмея, тях (политици) да жегна, пък белким някой се замисли. Те пък като взеха, че се засрамиха …

Две години по-късно отново сме „в огъня“ на поредната предизборна кампания. При това за президент. Не е шега работа. Затова в името на спасението на здравия разум на нацията от пълната лоботомия, на която я обричат гореспоменатите политически животни, отново наточих сатиричното перо и се огледах.

Търпеливо изчаках официалното селектиране на куклите, кукловодите, декорите, централните персонажи, техните дубльори, първите трейлъри и афиши и смятам, че с всички налични основания вече мога да ви представя този кратък политически каламбур в памет на незабравимия Джим Хенсън.

И така, в новия епизод на „Мъпет шоу“ ще видите:

Продължаващия романс между наложената звезда Мис Цвиги (в главната роля „майката на нацията“) и военновъздушният жабок Радмит (хайде отгатнете), във вечния си любовен триъгълник с Карагонзо Виелицата (и съпътстващата го банда свадливи свраки).

Романтичните щения на последния остават отхвърлени от дамата /рицаря на неговите/нейните (объркващо е малко) безсънни нощи, докато той сънува сънища за тайно обединение на гримьорните с празното пространство зад сцената.

Двамата театрални критици от първи балкон (в ролята - свободните медии) ще се включват със сдържани, ехидни коментари, чиято тънкост ще е достъпна само за театрални критици. Хумор, сатира и забава.

Очаквайте и нов скеч от серията „Ветеринарната лечебница“ със специалното участие на любимеца на тълпите - барабанистът Татянимъл, както винаги целият в червено, целият в зъби, със сватбарско изпълнение на цигулка на националния химн. (Мислех си дали да не го пробваме химна на ксилофон, ама нямах подръка музикант от конкретното малцинство, да го питам дали го правят.)

За съжаление другите щатни сценични музиканти от бенда ще минат на заден план, заради включването в спектакъла на група „Дюран Дюран“ (в ролята - дуетът Т. Трайков - С. Събев, които ангажирано ще обръщат внимание на останалите членове на профсъюза защо никой не ги слуша, докато пеят). Оперативната намеса ще се води от доктор Калфолф със специфичния му задълбочен тембър и прочувствени оди за спасение на нацията (коя или чия, не става ясно).

В научнофантастичния сегмент „Прасета в космоса“ поредното пътешествие към неизвестното на екипажа на изследователския кораб ще даде уникалната възможност на зрителите да видят отново гостуващи измислени герои от близки и далечни страни в пореден сблъсък с цивилизацията. Българският отговор на съветския реверс („Ну, погоди“) на американските „Том и Джери“ - щъркелът Чоко и жабокът Боко ще декламират репликите си с патос и без суфльор. Не пропускайте също така двама голи и един без гащи, тримата глупаци и различни етногерои от балканските народни приказки - торбалановци, каракоджули, пищовлии, авантаджии и разни видове шарени потури ще допринасят за ведрото ви настроение. Горе главите!

В тазгодишната издание на шоуто няма да има „официално“ участие на богатири, Иля Муромец, Кошчей Безсмъртни или разни къщи на кокоши крака, но споменът от присъствието им ще се усеща като мазен дъх по врата ви среднощ. Може би защото Супермен, Батман и Жената котка също ще отсъстват, бидейки тясно ангажирани със собствения си предизборен батак и с риска да ударят по-ниско интелектуално дъно и от нас.

Кармата на дунапренената кукла

Телевизионното куклено шоу на Джим Хенсън вижда бял свят през 1955 г. и през десетилетията от единица мярка за детски забавления започва да прелива в съществуващата с векове политическа сатира, използвана от поколения журналисти и критици за бутафорни скечове с реален подтекст. Помните ли „Ку-Ку“, когато националното чувство за хумор още беше изтънчено, а не евтино и дебелашко?