Идва времето на повторенията и на политиката

Сега е кулминацията на творческите усилия на телевизиите да спечелят повече зрители. Завършват музикалните шоута и нараства напрежението – кои ще са победителите. Завършват кулинарните предавания и там страстите се нажежават. Завършват футболните първенства и едни празнуват триумфа на своите любимци, а загубилите потъват в мъка. Добре, че предстои световното в Русия, за да се пренесат емоциите на национално равнище. Да не забравя, раздават се наградите за най-добрите телевизионни журналисти за годината. Това е най-очевидният знак , че телевизионната година е завършила.

После започва лятото, мъртъв сезон за телевизиите. Хората са до осем вечерта по плажовете. Забавляват се по заведенията до полунощ. Сутрин се излежават, ваканция е. Кой ще ти гледа телевизия. Рязко се променя часовият пояс на така наречения праймтайм. Спират публицистичните предавания и започват повторенията, обозначени претенциозно като „най-доброто“. Телевизионните творци обсъждат плановете си за есента, вървят тайни договорки, „купуват се” телевизионни звезди.

Но да не забравяме, че идва времето на политическата телевизионна журналистика. Защото лятото обикновено носи политически изненади. Като някой война в Близкия изток например. Не само защото времето е подходящо за военни операции. А именно защото информационната дейност на медиите е много по-слаба. А войната не обича публичност, поне в началото на бойните действия.

Обърнете внимание кои са политическите теми, които отсега се очертават като водещи за летния сезон. Това са Близкият изток, където изведнъж замириса отново на война. И Русия и нейните отношения с останалия свят. Дори световното първенство по футбол няма да отложи нападките към Русия. По-скоро можем да очакваме опити да се използва Мондиала за натиск и изолация на домакините. Дори за провал. Това се подготвя отдавна. Имаме горчив спомен от олимпиадите в Москва и в Лос Анджелис по време на Студената война, макар този път идеологическата основа да липсва.

Решението на Доналд Тръмп да изтегли САЩ от ядреното споразумение с Иран е най-прекият път към нов конфликт в района на Близкия изток. Европейските страни осъзнават това и за пръв път от времето на Втората световна война рязко се разграничават от позицията на атлантическия хегемон. Сигнали за подобно развитие бяха подадени веднага. Израел удари Иран в Сирия с поразяващ ракетен огън в отговор на опит за обстрел на Израел от иранските части на сирийска територия.И тук отново виждаме колко сложна стана световната политика след липсата на идеологическото противопоставяне. Израелският министър-председател празнуваше в Москва редом до Путин Денят на победата, все едно беше заложник, че Русия като съюзник на Иран и Сирия няма да реагира. Така и стана. Трудно е вече да се ориентира човек в тази сложна картина на взаимоотношения-САЩ-Русия-Израел. Че и Турция за капак. И Саудитска Арабия. И Европейският съюз. И Китай. Къде сме ние?

За нас, разбира се, най-голямо значение има развитието на нашите отношения с Русия. Предстои посещение на президента Радев в Москва. Ако наистина сме се отракали толкова във външната политика ние бихме могли именно в сегашната обстановка да използваме това посещение за пробив и да възродим плановете за сътрудничество в областта на енергетиката. Не се съмнявам, че президента би желал това да се случи, но за целта той трябва да представлява в Москва не себе си, а съгласуваната българска политика. Не се съмнявам също, че неговите позиции по тази тема съвпадат в не малка степен с тези на премиера Бойко Борисов, независимо от подмолното им съперничество.Иначе ще сведем всичко до елементарното себедоказване кой е по-голям русофил. Както впрочем се случва на наша територия между БСП и Атака по повод Деня на победата, които по стара българска традиция едва не стигнаха до публичен бой.

Иначе у нас се проведе един повърхностен дебат на тема свобода на словото. И както обикновено се изроди само във взаимни обвинения кой е по-виновен за трагичното ни класиране в световната класация между последните африкански диктатори и людоеди. Най-обидното беше, че журналистическата колегия беше игнорирана в този дебат. А най-забавно стана, когато БСП даде под съд лявото издание „Поглед“. Не знам кой даде този съвет на лидерите на БСП, но това ще се окаже един от най-големите им гафове. Тази партия за пореден път доказа, че няма последователна медийна политика. А има намерение и да прави партийна телевизия. Стигна се до там, че Георги Коритаров, представете си, призова от трибуната на правителствената телевизия „Европа” за „журналистическа солидарност“ с потърпевшите издатели на „Поглед.“ И не само призова, но и поде кампания. Както се казва, каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи.

Питам се защо досега президентът Румен Радев не е изложил своя цялостна позиция по темата за свободата на словото. Един Желю Желев щеше да го направи. Правил го е.

Новата Европа

Докато все още сричаме имената на държавите от западните Балкани и броим на пръсти броя им, БТВ ни предложи цяла поредица от документални филми за тези страни, наречени „Новата Европа“. Отлична идея, отлично реализирана и показвана в рубриката „БТВ Репортерите". Не е изненада, че един от авторите е Иван Георгиев, водещ на централните новини. Трябва да му се признае , че в момента този скромен в поведението си телевизионен публицист е от най-добрите от новото поколение в областта на международната политика.