Схемата не работи при 100% спад на оборота

Заради неизпълними изисквания фирмите не могат да кандидатстват за компенсации

Едва 59 компании са подали заявления

Фирми и работници остават без помощ от държавата в кризата заради коронавируса. Причината - мярката 60/40 е пред провал заради неизпълнимите изисквания, заложени в постановлението за условията и реда за изплащане на компенсации на работодателите с цел запазване на заетостта.

Фирмите, които имат спад на проходите над 20%, няма да получат и стотинка, ако не са спрели работа на цялата или част от фирмата или не са намалили работното време на служителите си.

Тези пък, които са затворили, нямат приход и на практика не могат да осигурят 40% от заплатите на служителите си, за да се възползват от схемата и да получат от държавата другите 60%.

Така, въпреки обещанието на социалното министерство, че почти всички сектори ще могат да получат от помощ от държавата, за да запазят работниците си, пари ще има само за шепа фирми.

Социалният министър Деница Сачева обяви, че заявления за участие са подали едва 59 фирми. Все още обаче не е ясно каква част от тях ще бъдат одобрени за подпомагане. Тепърва се очаква и разрешение от Европейската комисия, за да може реално да се плащат средства по тази схема.

Почти никой от сектор “Хотели и ресторанти” няма да може да се възползва от държавната помощ “60/40”, заяви председателят на Асоциацията на заведенията у нас Ричард Алибегов.

“Ние сме затворили, нямаме приходи, схемата “60/40” е невъзможна за ресторантьорския бранш, а в хотелиерския ще се възползват само големите хотели и то едва ли за повече от 10% от служителите. Тази мярка, при 100% спад на оборота, е неприложима”, категоричен е той. По думите му мярката няма да проработи, защото малкият и среден бизнес нямат никакви резерви и буфери. Ако останат ограничителните мерки, в следващите 2 месеца ще отворят 50% от заведенията, но после ще отпаднат още, а бюрото по труда ще се напълни. Според него 250 000 са заетите в ресторантьорството и хотелиерството и вероятно половината от тях ще отидат на трудовата борса. Алибегов смята, че на държавата ще да й излезе по-евтино, ако плати 60% от заплатите на съкратените, без да натоварва бизнеса.

НАП прави изчисления

Предлагат директно подпомагане на самонаетите

Министерството на труда и социалната политика подготвя нова мярка за подпомагане на самоосигуряващите се. За тези от самонаетите, които са под определен общ годишен доход, ще потърсим механизми за директно подпомагане, заяви министър Деница Сачева. За целта се чака информация от Националната агенция по приходите за доходите, декларирани през 2019 г. Всеки месец самоосигуряващите се са длъжни да правят авансови осигурителни вноски, които се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Осигуровките постъпват в НАП и там на тяхна база могат да изчислят годишния доход на самоосигуряващите се. През 2020 г. минималният доход, върху който самоосигуряващите се са длъжни да внасят осигуровки е 610 лв., колкото е минималната заплата.

Все още се правят изчисления, за да се стъпи върху обективна информация, за да може решенията да са справедливи и финансово обезпечени, допълни министър Сачева.

Тя напомни, че ще се отвори и мярката за безлихвени кредити до 1500 лв. на човек за самонаетите.

Васил Велев, председател на АИКБ:

Схемата не става за нищо

Тази мярка не става за нищо, за чеп за зеле не става. Нито един работодател няма да получи помощ по така обявената схема 60/40. Досега са подадени 59 заявление, което е нищо на фона на бизнесите, които имат нужда от помощ. Но това, че една фирма е кандидатствала не означава, че ще получи компенсации, за да не съкрати хора. Накрая и тези работодатели ще разберат, че мярката не им трябва и ще върнат парите.

Постановлението не работи, това е сбъркан закон, то не подкрепя бизнеса, то подкрепя хората там, където дадена фирма има затруднение заради извънредното положение. Философията в целия свят е да се подкрепи човекът в частта от дохода, която липсва заради кризата с коронавируса, а не в 100% от дохода. Това постановление казва, че и цехът, който не работи трябва да получи същото заплащане, както цехът, който работи. Но държавата дава само 23% от тези пари, а останалите 77% трябва да ги даде работодателят, защото той поема и осигуровките.

Доц. Петър Чобанов, бивш министър на финансите:

Кабинетът да внимава с ликвидността на българските банки

Схемата през ББР е необходима, гаранции трябва да бъдат давани в подобен момент на несигурност на пазара, но може би е малка по обем. Трябва да се помисли дали тя ще е приложима дори и към средните предприятия. Тази схема ще се ползва повече от малките предприятия, но трябва да се мисли за допълнителни възможности за средните и за големите, тъй като и те ще изпитат сериозни затруднения в тази криза. В ситуация на спад на БВП и появяващият се бюджетен дефицит, е нормално да се помисли за актуализация на бюджета. Но основния фокус в момента трябва да бъде върху размера на дълга.

В момента са относително прибързани оценките за това, какъв дефицит ще бъде необходим и по какъв начин ще бъде формиран този дефицит от неизпълнението на приходите и от необходимите допълнителни разходи. Можеше да бъде направено следното - в Закона за извънредното положение да се увеличи тавана на новоемитирания дълг като в случая има два възможни подхода. Първоначално този таван да не се раздува прекалено много, за да не се стряскат пазарите и да можем по-лесно да наберем необходимите количества финансиране. Избра се вторият подход, при който таванът се увеличава рязко до 10 млрд. лв.

А обяснението е, че по този начин да се търси възможност за акумулиране на по-големи буфери и да не се налага да се събира толкова често парламента в извънредна ситуация. Желателно е колкото може повече от тези 10 млрд. да дойдат от външни източници, за да не се изтощава ликвидността на българските банки. Тази ликвидност ще ни трябва за дълъг период от време. В момента условията за финансиране се затягат с всеки изминал ден, не сме само ние, които ще имат нужда от финансиране.

Радосвет Радев, председател на БСК:

Подаването на документи е инквизиция

За съжаление, се сбъдват най-песимистичните ни очаквания, защото мярката е лошо направена. Това показва и изследването на БСК, че едва 8% биха се възползвали то нея. Работодателят получава подкрепа за 3 месеца, но трябва да гарантира, че ще запази работника 6 месеца. Сметките показват, че ако служителят получава 1000 лева, след като работодателят му плати осигуровките, подкрепата от държавата е едва 200 лева. Предприемачите не са глупаци, затова казват, че мярката няма смисъл. В момента става битка за съхранение на ликвидността, защото държавата спря да се разплаща с бизнеса.

Освен това наши членове казват, че подаването на документи по тази мярка е инквизиция. Едва вчера разрешиха това да става електронно с електронен подпис.

Ваня Григорова, КТ “Подкрепа”:

Крайно недостатъчна, пази бюджета

Тази мярка е крайно недостатъчна. Тя ще е от полза за тези, които имат пари да плащат. Другите вече търсят начин да се отърват от работниците си, прилагайки всякакви трикове, включително и заобикаляйки закона. Бюджетът на практика се защитава с тази мярка, защото давайки 60% за заплатата на работника, тези пари ще му се върнат с внасянето на данъците и осигуровките върху заплатата от работодателя. Мярката обаче не може да тушира недостатъците на Закона за извънредното положение. Ще има добросъвестни работодатели, които ще дадат пари на работниците си, но ще има и такива, чиито работници няма да получат нищо.

Списъкът на секторите, който е добавен в постановлението, определящо реда по тази мярка, трябва да бъде премахнат. Защото има сериозно разминаване между секторите, които са в него и ще подлежат приоритетно на подпомагане, и тези, които са пряко засегнати от заповедта на здравния министър от 13 март. Например пътническият въздушен транспорт не е в списъка, а дейността му е спряна. Частните детски градини са в него, а общинските не са.

Проучване на Българска стопанска камара

Само 8% от работодателите ще ползват схемата

От мярката 60/40 ще се възползват не повече от 8% от работодателите, преобладаващият процент от които (44%) са с персонал до 10 души. Това показва проучване на Българска стопанска камара в периода 31 март - 1 април 2020 г. сред 795 работодатели.

Половината от анкетираните се отказват от мярката, защото не могат да си позволят да платят 40% от заплатата на служителите си и пълните осигуровки. Всяка пета компания тази схема не я устройва, а 7 на сто не могат да гарантират, че ще задържат хората за срок два пъти по-дълъг, отколкото ще получават компенсации. 4 на сто не могат да отговорят на друго изискване - да докажат 20% спад на приходите от продажби.

От малцината, които ще се възползват от мярката, 55% работят в сферата на услугите, 35% - в търговията, 10% - в индустрията. 48% от желаещите да се възползват от мярката работят на непълно работно време с вътрешна заповед, 37% изцяло са прекратили дейност след заповедта на министъра на здравеопазването, а 15% са с изцяло прекратена дейност с вътрешна заповед на съответния работодател във връзка с пазарната конюнктура.

Работодателите, които няма да се възползват от схемата 60/40, планират други мерки по отношение на персонала, като най-голям процент от тях (42%) ще съкратят част от работниците си, показва още изследването. Всеки втори обмисля да пусне част или целия персонал в платен или неплатен отпуск, а 12% планират да намалят трудовите възнаграждения. До цялостно съкращаване на персонала, както и до забавяне на изплащането на трудовите възнаграждения ще прибягнат 7% от работодателите.