На сцената излезе нов голям играч – Китай е с най-амбициозната програма

Тази година стават точно 50 години от историческото първо кацане на човек на Луната. На 21 юли 1969 година мисията на американския кораб “Аполо 11” се увенчава с успех. Нийл Армстронг и Едуин Олдрин успешно прилуняват модула “Игъл” на повърхността на земния спътник.

И оттогава насам не спират конспиративните теории, че това въобще не се е случвало, че е една грандиозна манипулация, режисирана от талантливи холивудски кинаджии. Появиха се и шеговити закани – от Русия и Китай – че ще отидат на място, за да видят дали американците наистина са кацали на Луната.

За капак – неотдавна една обикновена българска учителка бе уличена в “смъртен грях” – преподавала на децата, че човешки крак не е стъпвал никога на Луната.

За съжаление, авторите на конспирациите ще останат разочаровани. Всички достъпни официални документи ги опровергават. Между 1969-а и 1972 г. шест мисии на “Аполо” завършват успешно и 12 души имат щастието да стъпят на лунната повърхност.

Времето на покоряването на Луната ще остане в историята и като най-голямата надпревара в Космоса между САЩ и СССР. Руснаците нямат късмет и я губят. По-долу ще ви разкажем за програмите на двете суперсили, както и за летящия старт на Китай към Луната.

Номерът на Китай

Поднебесната овладява тъмната страна

Китайската програма за изследване на Луната започва през 2003 година. Първата мисия е космическата сонда “Чанъе-1”, изстреляна през октомври 2007 година. Тя работи 16 месеца в окололунна орбита и спомогна за съставянето на триизмерна карта на Луната с висока резолюция. През октомври 2010 година бе изведена в орбита космическата сонда “Чанъе-2”, която откри и фотографира потенциални подходящи райони за кацане. Китайският космически апарат “Чанъе-3” беше изстрелян през декември 2013 година. Той спусна върху лунната повърхност роувъра “Юйту”.

На 3 януари т. г. за първи път китайски апарат кацна на обратната страна на Луната. “Чанъе-4” се състои от автоматичен модул за полет с тегло 425 кг, платформа за кацане с тегло 1,2 тона и 140-килограмов роувър. Това е вторият китайски роувър на Луната. Построен е по подобие на “Юйту”.

През 2019 година Китай планира да изпрати на Луната “Чанъе-5”, който ще вземе и ще достави около 2 кг лунен грунт. След това ще бъдат пуснати два космически апарата за кацане на Северния и Южния полюс на Луната.

САЩ - „Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството...“

Какво казва Армстронг на мистър Горски

Космическата ера започва през октомври 1957 г. Тогава СССР изумява света с първия изкуствен спътник на Земята. През април 1961 г. полита и първият човек – Юрий Гагарин. Преди това руснаците пращат три сонди до Луната, като една от тях праща снимки от обратната страна на земния спътник. Валентина Терешкова е първата жена, летяла в Космоса, а Алексей Леонов – първият излязъл в открития Космос. Дотогава руснаците определено водят на американците. Но те вземат мерки.

На 25 май 1961 г., двадесет дни след първия американски суборбитален космически полет, президентът Кенеди предлага програмата “Аполо” в специално обръщение към Конгреса на САЩ. Той казва: “Вярвам, че тази нация трябва да се ангажира за постигането на целта преди края на това десетилетие – кацане на човек на Луната и безопасно връщане на Земята. Нито един космически проект в този период няма да бъде по-впечатляващ за човечеството или по-важен за изследването на космоса и никой няма да бъде толкова трудно или скъпо изпълним.” След като получава подкрепата на Конгреса и одобрението на Министерството на финансите, първата космическа програма за изпращане на човек на Луната става факт. На 12 септември 1962 г. в реч в университета “Райс”, президентът Кенеди заявява: “...Ние избираме да отидем на Луната в това десетилетие и да направим други неща, не защото те са лесни, а защото са трудни...”.

Най-важното нещо в програмата “Аполо” е ракетата носител Сатурн V. Тя  е тристепенна, свръхмощна, без аналог дотогава. Конструирана е от бащата на германската Фау-2  Вернер фон Браун специално за лунната програма. Може да изведе полезен товар от почти 50 тона на окололунна орбита и над 77 тона на околоземна. На върха на ракетата е корабът “Аполо”, а зад него под специален обтекател е лунният модул. След старта “Аполо” се отделя, прави завой на 180 градуса и се скачва с лунния модул. След това потегля към Луната. Там застава на окололунна орбита. Двама от астронавтите преминават през шлюз от командния модул в лунния. Третият остава в орбита. След това започва процесът по прилуняване. Лунният модул е много лек, без специални защити и покрития, защото на спътника няма атмосфера.

В програмата “Аполо” има сериозен нещастен случай – по време на тренировки изгаря в кабината целият екипаж на “Аполо 1”. А третата пилотирана мисия към Луната – на “Аполо 13”, се разминава на косъм от сериозна трагедия, но не успява да достигне повърхността на естествения спътник.

Сега да се върнем на знаменитата фраза на Нийл Армстронг за малката крачка и големия скок… Твърди се, че тя била предшествана от друга: “Успех, мистър Горски!”. Каква е историята – На младини Армстронг живеел в къща със съседи някое си сем. Горски. Често чувал следния скандал: Кога най-накрая ще ми направиш френска любов, крещял високо мъжът на г-жа Горски. А тя му се подигравала: “Когато човек стъпи на Луната…” Е, Горски сигурно е почерпил.

СССР - Четири провала със свръхмощната ракета Н-1

Руснаците пращат първите костенурки на Луната

Руснаците видимо изостават в пилотираните полети към Луната. Те започват подготовката над четири години след американците. Всичко се извършва в пълна секретност и до 1989 г. малцина са знаели, че и Москва е имала план да прати човек на Луната. Официалното становище е, че СССР нямал интерес от пилотирани полети, а само от автоматичните сонди и луноходи. Нещата не са обаче точно такива.

През 1961 г. лидерът на СССР Никита Хрушчов получава предложение от президента на САЩ Джон Кенеди за съвместен полет, но то е отхвърлено под предлог, че подобно начинание ще бъде много сложно. В действителност СССР се опасява, че САЩ ще получат достъп до ракетните му тайни. Едва през 1963 г. генералният конструктор Сергей Корольов успява да убеди държавното ръководство в нуждата от финансиране на национална лунна програма. На следващата година СССР стартира такава. Започва т. нар. “лунна надпревара” между двете суперсили.

Два конструкторски екипа работят поотделно. Единият е на Корольов, а другият - на Челомей. Първият се базира на ракета носител Н-1, а вторият – на “Протон”. И в двата случая космическият кораб е модификация на новия “Союз” Философията им е различна – Корольов залага на принципа, който използват американците в програмата ”Аполо”. Корабът-майка чака на окололунна орбита кацането, а след това и завръщането на спускаемия апарат. Разликата е в това, че кацащият космонавт е сам, а американските му колеги са двама. Освен това преминаването от кораба в лунния модул се извършва със скафандър през открития космос. Изпълнението на програмата е поверено на ракетно-космическия комплекс “Н-1 – Л3 – ЛК”. Началото е поставено през 1964 г., но поради закъснялото строителство на завода-производител, работите започват чак през 1966 г. Първият полет по програмата е предвиден за есента на 1968 г., но е осъществен година по-късно.

Извършени са седем безпилотни изпитателни полета под обозначенията Космос 146, Космос 154, Зонд 4 – Зонд 8. При това корабите Космос 146 и Космос 154 са изведени на ниска околоземна орбита за извършване на допълнителни тестове, а Зонд 5 – Зонд 8 изпълняват облитане на Луната. Още пет кораба Л1 и два модифицирани Л1С не достигат до космоса поради различни аварии с ракетите-носители, съответно ”Протон” и Н-1. В три от петте полета за облитане на Луната стават произшествия, които биха били с фатален край за екипажа, ако полетите са пилотирани. На кораба Зонд 5 се намират костенурки. Това са първите живи същества, които достигат нашия естествен спътник три месеца преди полета на ”Аполо 8.”

Свърхтежката нова ракета Н-1 претърпява четири аварии при пробни изстрелвания и в крайна сметка лунната програма на СССР е прекратена през 1974 г.

Сега Русия отново планира да я възобнови. Като начало ще модернизира кораби от типа “Союз”, а Международната космическа станция ще се използва като стартов комплекс. Има и други планове, свързани с разработката на нов пилотиран транспортен кораб за полети до Луната и Марс.