Найджъл Фарадж - Просто опортюнист

От месеци вече слушаме един и същи аргумент от политическата класа: “Гласувалите за излизане не знаеха за какво гласуват.” С намека че “Брекзитарите” са глупави и трябва да се подчинят на вижданията на по-умните от тях. Е, на мен ми омръзнаха техните лъжи, измами и предателства. Дойде време да им дадем урок – такъв, какъвто никога няма да забравят.

С тези огнени слова в публикация в британския консервативен всекидневник “Дейли Телеграф” в края на миналата седмица, Найджъл Фарадж обяви завръщането си в политическия живот на Великобритания. А оттам и вероятно в този на Европа. Съгласете се, че отдавна няма нужда да обясняваме в дълбочина кой е гореспоменатият господин. На длъж и шир по континента, отвъд Атлантика, че дори и на самия Албион не един и двама повдигнаха рамене на новината с думите: “че той кога си е тръгвал?!” Но да, известно време (близо две години) Фарадж практически се изпари от медийното и политическото пространство във Великобритания и отвъд. Може би от гузна съвест, може би просто е боледувал от недостатъчно дебелокожие.

Защото в крайна сметка евтиният номер на Найджъл Фарадж вече 19 години да се издържа с европейски средства, играейки го хитър английски тарикат от Ситито, водещ “патриотична кампания за независимост на Великобритания от ЕС”, се превърна в залог на парламентарните избори през 2015 г. и на последвалия национален референдум на Албиона през 2016 г. На допитването тогава лозунгите му бяха усвоени от голяма фракция в партията на консерваторите, която поведе успоредна на неговата кампания, с огромна подкрепа от спонсорите на торите, контролиращи близо ? от масмедиите на Острова.

С подобна сила зад гърба им обещанията на консерваторите за живот в изобилие след Брекзит, връщането на “глобалната слава на британската търговска империя” от ХІХ век и допълнителните 350 милиона лири стерлинги на седмица, които ще налива държавата в здравната служба на Обединеното кралство, ако не ги дава на ЕС, подведоха достатъчно избиратели, за да излезе резултатът от референдума от 26 юни 2016 г. на 52% в полза на излизането на Великобритания от съюза. Населението на Обединеното кралство се разедини на две много ясно различими половини и така до днес.

Не трябва обаче да подценяваме и приноса за това на успоредната агитационна кампания на Найджъл Фарадж с десетките хиляди билбордове със снимки на бежанските колони, пресичащи Балканския път по време на пика на миграционната криза през 2015 г. И огромният надпис “Стоп” върху тях. Както се изрази един шотландски сатирик преди време (и за да контрираме думите на Фарадж във въведението): “Казват, че хората, гласували за Брекзит, били глупави. Не е вярно, не можеш просто така да обиждаш хората. Те просто не харесват пакистанци. Затова гласуваха да изгонят източноевропейците”.

Но така или иначе референдумът от 26 юни 2016 г. се случи. На следващия ден Найджъл Фарадж първо призна поражение, после се поздрави с победата и обяви “Денят на независимостта” на Великобритания от ЕС. След това набързо отскочи до Ню Йорк да се снима с все още неизбрания за президент на САЩ Доналд Тръмп, върна се на Албиона, подаде оставка като лидер на партията си, обяви оттеглянето си от политиката и се зави през глава. И да не го е вярвал някога, че ще се случи, благодарение на него, страната му пое курс към излизане от обединена Европа.

И така, на Острова преминаха две години лутане на сляпо в търсене на изхода или поне на ясна дефиниция какво точно означава “Брекзит”, освен наложено от медиите на политиците словосъчетание. (Помните ли “Грекзит” преди 8 години?) През това време, създадената от Фарадж “Партията на независимостта” практически изчезна от политическата карта на Великобритания, загуби единственото си място в парламента, смени четири пъти лидера си и започна все повече да отшумява като спомен, ведно с основателя си. Или поне на пръв поглед.

С публикуването през юли на предложението на министър-председателя Тереза Мей за проектоспоразумение за бъдещите отношения на Великобритания с ЕС след Брекзит, каруцата взе, че се обърна. И понятието започна да добива конкретни измерения. Които, за да са в интерес на Великобритания, няма как да отговарят на разбиранията нито на тези, които искат пълно излизане от общите европейски структури, нито на защитаващите интересите на ижеспоменатите структури. Общественото брожение за втори референдум, на който да бъде подложено на народно допитване окончателното споразумение с ЕС (ако въобще се стигне до такова) набира все повече скорост и все по-щедри спонсори. Срокът до Европейския съвет през октомври, на който трябва да бъде подписано споразумението между Лондон и ЕС за Брекзит, изглежда все по-нереалистичен за изпълнение, предвид актуалното закотвяне на позициите. За разлика от датата 29 март 2019 г., след която фактът става необратим. Явно е дошло време на сцената да се върне Фарадж!

Спектакъл на турне

Найджъл Фарадж тръгва на финансово добре подплатена кампания из цялата територия на Обединеното кралство, за да агитира срещу проектоспоразумението, която премиерът Тереза Мей се опитва да постигне с ЕС. На основание, че е предателство към избирателите, гласували за пълното скъсване на отношенията с Европа. Нищо, че вероятността да не се стигне в срок до крайна сделка между Лондон и Брюксел изглежда все по-вероятно – важното е да се използва светлината на прожекторите. В крайна сметка дават пари... Спонсори на този спектакъл на Фарадж са виден британски предприемач в недвижимо имущество и бивш генерален-директор на Търговската камара на Албиона.

За него

Централна фигура

Завръщането му (б.р. - на Найджъл Фарадж) идва в решаващ момент в преговорите за Брекзит. Найджъл беше абсолютно централната фигура в осигуряването и спечелването на референдума за излизането от ЕС. (...) Сегашният план на правителството за Брекзит е равностоен на бедствие и ние имаме за цел да гарантираме, че тази политика ще бъде променена.

Джон Лонгуърт, съпредседател и спонсор на кампанията, водена от Фарадж

Обединяващ фактор

Фарадж има способността да обединява хора от всички страни на политическия про-Брекзит дебат и е много популярен сред Брекзитарите, дори да е дълбоко недолюбван от близо половината население, които гласуваха за оставане.

Рахийм Касам, бивш главен редактор на британското издание на “Брейтбарт”

Обикновен симпатяга

Найджъл е доста обикновен симпатяга. Той е против помпозността, политическата коректност и налудничавите брюкселски регулации. Защитава ниските данъци, стои на страната на дребните бизнеси и на страната на Великобритания. Ние, торите, разчитаме на него – с бирата и пурата, и чувството за хумор – и без съмнение разпознаваме в него някой, който е близък до нас.

Борис Джонсън, бивш британски външен министър, по време на кампанията преди референдума през 2016 г.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети