Инфлацията ще се ускори през настоящата година

Нискотарифните авиокомпании допринасят за повишаване на туристите в столицата

Краят на 2017 г. е повод за преглед на случилото се през този период. В тази и следващата статия ще откроя някои от основните икономически процеси и събития, които протекоха през годината. Някои от тях продължават да действат и ще имат важно значение за икономическото развитие и през новата 2018 г.

Завръщането на инфлацията

Повишаването на индекса на потребителските цени (ИПЦ) на годишна база започна още през декември 2016 г., но през всички месеци на 2017 г. темпът на инфлацията беше положителен. Нещо повече, през годината той постепенно се ускоряваше и през ноември достигна почти 3% на годишна база. Средногодишната инфлация според ИПЦ е в размер на 2,1% през 2017 г., при дефлация от 0,1% и 0,8% съответно през 2015 и 2016 г.

Основният фактор за инфлацията са цените на хранителните стоки, които нарастват средногодишно с 4% спрямо 2016 г., на комуналните услуги (3,2%), на транспорта (3,7%) и на образованието (4,5%). Понижение спрямо предходната година се регистрира при цените на съобщения (-2,6%), развлечения и култура (-2,5%), облекло и обувки (-1,4%) и стоки за дома (-0,3%).

През 2018 г. се очаква инфлацията да се ускори. От страна на предлагането съществен принос за това ще имат повишаването на цената на тока за предприятията, което вероятно ще доведе и до по-високи цени за домакинствата, увеличената цена на водоснабдяването, нарастването на минималната работна заплата, което ще повлияе и върху останалите заплати, и по-високите цени на някои суровини. Те ще увеличат производствените разходи и съответно цените на производител. Увеличаването на заетостта и заплатите, както и по-бързият растеж на кредитирането ще стимулират съвкупното търсене.

Инфлацията, измерена според хармонизирания индекс на потребителските цени, регистрира темп от 1,2% през 2017 г. Евентуалното ускоряване обаче би могло да постави под съмнение изпълнението на критерия за инфлацията, което ще бъде необходимо предвид очакваното кандидатстване за членство във Валутно-курсовия механизъм 2. Според него изпълнението на критерия трябва да е устойчиво във времето. Това би било трудно за доказване при наличие на по-висока инфлация в страната.

Развитието на пазара на труда

През 2017 г. пазарът на труда се характеризира със следните тенденции – по-висок брой заети лица, понижаване на коефициента на безработицата, повишаване на средната работна заплата и продължаващо изоставане на някои области според размера на доходите от труд. От друга страна са налице признаци за прегряване, особено при професиите и дейностите, които изискват по-висока квалификация. Търсенето на персонал в тях превишава предлагането, тъй като образователната система не е осигурила достатъчно подготвени хора. Пример за динамично развитие са аутсорсингът на административни дейности и машиностроенето.

През третото тримесечие на 2017 г. броят на заетите лица е 3,225 млн. Толкова висока заетост не е регистрирана от 2009 г. (3,28 млн.), докато най-високата стойност през 21-ви век е отбелязана през 2008 г. - 3,417 млн. души. Същевременно коефициентът на заетост за лицата на възраст над 15 години е 53,2%, което е рекордно висока стойност, за сравнение през 2008 г. той е 51,6%.

Безработните лица са 200,2 хил. души, докато коефициентът на безработица през третото тримесечие на 2017 г. е 5,8% спрямо лицата, навършили 15 години. През съответното тримесечие на 2008 г. безработните са били 185,1 хил., а коефициентът на безработица е бил 5,1%. Лицата на възраст между 15 и 64 години извън работната сила са 1,627 млн. през третото тримесечие на 2008 г., докато през 2017 г. са 1,25 млн., тоест и според този показател се регистрира положителен рекорд.

Средната работна заплата за страната достига 1037 лв. през третото тримесечие на 2017 г. Най-високи остават заплатите в дейностите, свързани с информационни и комуникационни технологии, и през посочения период те са 2346 лв. на месец. Най-ниско е заплащането в хотелиерството и ресторантьорството – 631 лв. Продължава тенденцията за силно неравномерно разпределение на заплатите по области. Областта с най-високо брутно трудово възнаграждение отново е София (столица) – 1427 лв. на месец. Единствено там работната заплата е над средната за страната, докато в останалите области през третото тримесечие на годината тя превишава 1000 лв. на месец единствено в Стара Загора.

През първите три тримесечия на годината растежът на средната заплата е приблизително 9,8% спрямо съответния период на 2016 г. Най-бързо растат заплатите в дейностите, свързани с недвижими имоти (14,1%), административни и спомагателни дейности (12,9%) и търговия (12%), докато най-нисък е растежът при финансовите и застрахователни дейности (4,1%) и строителството (4,3%). Растежът е най-бърз в областите Ямбол (12%), Софийска област (11,4%) и Плевен (11,1%), докато най-бавно те нарастват във Видин (1,9%), Добрич (3%), Хасково (4,1%) и Монтана (4,7%). Така Видин остава на последно място по този показател, като изоставането му се задълбочава.

Понижаването на държавния дълг

Поддържането на бюджетен излишък на касова основа продължава и през 2017 г. Все още липсват официални данни, но очакваният излишък за годината е почти 800 млн. лв. при заложен в закона за бюджета дефицит от 1,3 млрд. лв. През 2017 г. обаче е възможно да е реализиран излишък и на начислена основа, след като през 2016 г. е регистриран минимален дефицит. По този начин 2017 г. би била първата след 2008 г., в която бюджетното салдо да е положително.

Факторите за това развитие са свързани от една страна с подценяването на планираните приходи в бюджет 2017 г., който беше изготвен на основата на неактуална прогноза за развитието на българската икономика. От друга страна се реализираха по-ниски капиталови разходи в резултат от слабото усвояване на еврофондовете през годината и поради отлагане на разходите за модернизиране на военната техника.

В резултат от това се понижава равнището на държавния и държавно гарантиран дълг от 27,4 млрд. лв. в края на 2016 г. (29,1% от БВП) на 25,5 млрд. лв. в края на ноември 2017 г. (26% от БВП). По този начин България запазва третото си място по показателя държавен дълг спрямо БВП в ЕС, като е изпреварена единствено от Естония и Люксембург.

Доброто развитие на публичните финанси на макрониво и растежът на реалния БВП са основните фактори за повишаването на кредитния рейтинг през декември 2017 г. от Standard&Poor’s Ratings и Fitch Ratings и достигането на инвестиционен клас според трите най-големи агенции. Според данните на МФ, повишаване на кредитния рейтинг се случва за пръв път от юли 2011 г. насам, когато Moody’s присъжда оценката си, която все още е в сила.

Същевременно ефективността на бюджетните разходи остава ниска. Особено сериозни са проблемите в здравеопазването, образованието, полицията, държавната администрация, съдебната система, обществените поръчки. Те са предпоставка за корупция, понижават стимулите за плащане на данъци и създават необходимост от доставянето на някои услуги, приемани по принцип за публични, от частния сектор. На практика за тях се плаща двукратно – веднъж чрез данъците и след това на истинския изпълнител. Подобни практики обаче няма как да въздействат благоприятно на доходите и икономическото развитие в страната.

Туризмът в София

През 2017 г. се увеличава пътникопотокът през летище София. Според официалните данни на аеропорта, пътниците достигат почти 6,5 млн. души, като темпът на растеж спрямо предходната година е 30,3%, a спрямо 2015 г. е 58,7%. Така летище София е едно от най-динамично развиващите се в Европа. Един от факторите за това е, че популярността на столицата и околностите й като туристическа дестинация нараства. Интересът е най-вече от млади хора от страните от ЕС, които разполагат с относително нисък бюджет.

Основен принос за увеличаването на броя на туристите в София имат нискотарифните компании, които откриха нови линии, развитието на технологиите, което позволява лесни и бързи резервации на места за подслон, понижените цени на мобилните услуги и премахването на отделните цени при роуминг в Европейския съюз, както и ниската цена на общия престой в България.

Пиковите месеци са юли-септември, когато броят пътници превишава 600 хил. души на месец, което е рекордна стойност за летището. Динамиката по месеци обаче показва, че растежът на броя пътници е силно променлив с течение на годината. Докато през периода януари-април той се ускорява от 43% до 53,4% на годишна база, то след това той рязко се забавя и през декември е едва 3,7%. Това би могло да е признак за доближаването до потенциала на летището в краткосрочен аспект.

Нарастващата популярност на София и България като туристически дестинации трябва да се отчете при предстоящото отдаване на летището на концесия. Планираното еднократно плащане на концесионното възнаграждение вероятно ще доведе до занижаване на общите приходи за държавата. Това ще ограничи броя на действителните участници, малко от които едва ли ще бъдат склонни да направят големи непроизводителни разходи преди да могат на практика да оценят приходите си.