Най-добрият стрелец сред стражарите гони бракониери в Поповско

Бъдещият инженер-лесовъд иска и детето му да вижда сърни и елени в гората, не само в книжките

Най-добрият стрелец сред горските в цяла България пази на територията на ловното стопанство “Черни Лом” в Попово. В района му, който обхваща землищата на селата Кардам, Заветно и част от това на Светлен, трудно пробива бракониер.

Знае се, че там горският е строг. Млад е, пъргав, неуморен и хич не цепи басма на никого. Така говорят в поповския край за Николай Тодоров, който за втора година печели купата на национално състезание по стрелба с гладкоцевно оръжие сред колегите си от страната. Освен индивидуален победител, той е и част от тима, излъчен от Североизточното държавно предприятие в Шумен, който пък грабна отново първата позиция в отборното класиране.  В брилянтната тройка стрелци са Николай от Попово, Асен Христов от горското в Провадия и Исмаил Курдов от стопанството във Върбица. За да стигнат до националната надпревара първо показали най-добри резултати сред колегите си в предприятието в Шумен. То пък обхваща горските и ловни стопанства и в съседните области: Търговище, Варна и Добрич. После сразили за втора поредна година и конкуренцията в сектора си в национален мащаб.

28-годишният стрелец от “Черни Лом” може да е без пропуск при състезанията, но за щастие в работата не му се е случвало да вдига оръжие. Бракониерите гледали да си плюят на петите при гонките със стражарите, за да не им вземат каруците и конете, да не се стига до съд и глоби. Това разказва младият служител на ловното в Попово, който е на един изпит от семестриалното завършване на Лесотехническия университет. Докато следва е натрупал и 4-годишен практически опит в работата. Поверили му район, в който има доста брадви и щилки в сивия, та чак престъпен бранш. Едни сечали за собствени нужди, други се забърквали в незаконни набези в горите, за да печелят пари от държавната гора. За щастие нямало от големите нарушители, които минават като торнадо при промишлен дърводобив и след себе си оставят голи поля и баири. От стопанството държали сечищата да са под контрол и не позволявали фирмите да шетат, където си искат.

“Всеки горски има и пистолет. Минали сме курсове, но носим оръжие само за респект. Нашият район е спокоен в сравнение с други, за които се чува за страховита сеч, нападения и срещу горски и полицаи. Територията на стопанството ни обаче е много изкушаваща за ловците, които стрелят незаконно по дивеч, защото сме богат край. Наоколо е опоскано, а нашите животни са гледани, пазени, подхранваме ги и бдим над тях”, споделя Николай. За да пазят благородните елени, с които са прочути, хуквали и по няколко пъти на нощ. Сигнали имало много, но и често били фалшиви. И той е ловец, но предпочитал да гърми по водоплаващи и прелетни, когато им е сезонът. Върл враг е на бракониерите, които не подбират кога, по какво и как стрелят. Вероятно, защото от малък гледал как баща му, който бил ветеринар, се грижел за пострадали животни. Той го водил и на излети още като дете, за да му показва гората и дивите обитатели.

Запомнил е от малък, че ловът е спорт, страст, но и отговорност. Че няма “геройство” и “мъжество” да бракониерстваш сред беззащитни животни, независимо дали са елени или вълци, споделя горският пазител. Така естествено избрал да учи и работи тази професия. Стрелбата пък усвоил още като ученик в местен клуб. Ходил и по състезания и още пази купите си от едно време.  От 4 години вече не се занимавал активно. Точният мерник и придобитите умения обаче си останали и с опреснителни тренировки всичко си идвало на мястото. С ловната пушка 12 калибър пък въобще нямал проблеми да нацели летящите панички, досущ като птички.

“И мен ме изкушават хищниците, но не съм попадал на вълк. На нашата територия има и такива, но рядко, дори най-добрите ловци, успяват да надхитрят това животно. Вълците са много умни. Имат силно развити сетива. И чужденците идват на лов при нас, за да ги дебнат, но това си е голямо постижение. Виж, чакали и лисици, има доста”, споделя още Николай.

На територията на стопанството, което е прочуто с трофеите си, ловуват и много чуждестранни гости, които плащат солидни суми. Миналата година “Черни Лом” влезе и в новините със скандална серия избити нощем кошути, които са прострелвани в главите и изоставяни в снега. Горските писали рапорти и дори публикации в чужда преса показали безчинствата в гората насред лютата зима през януари 2017 г. Всички ловци в околията трябвало да предадат пушките за експертизи, спомня си Николай. Казва, че имал късмет и такива набези нямало на територията, за която той отговарял. Проверка на “Труд” установи, че към днешна дата разследването по случая е спряно. Неофициално се говори, че дивечът е паднал  жертва в битка за богатите ловни полета. Шумотевицата и намесата на полиция и прокуратура поне прекратиха масовите убийства на  кошути, казват хората от бранша в Попово.

Последният нашумял случай от района е с шуменски бизнесмен, който беше даден на съд за бракониерски лов на елен и кошута. Той бил засечен близо до поповското село Садина, но успял да се измъкне с джипа си. По номерата колата била открита точно преди да я измият на автомивка. При претърсване в дома му, освен оръжия, били намерени и части от убития дивеч, припомня си чутото от колеги Николай. От прокуратурата допълниха, че бизнесменът, който имал транспортни фирми и в САЩ, платил щетите от 12 000 лв. и по закон наказанието му вече можело да е само административна санкция.

Точно с такива инциденти не иска да се сблъсква Николай и се радва, че в неговия район рядко нахлуват самозабравили се ловци. “Трябва по-отговорно отношение и към гората, и към дивеча. Бързата печалба или евтината слава няма да отведат никого до никъде. Всички хора трябва да са по-активни при опазването на това, което имаме. Искам и аз един ден, както мен ме е водил баща ми, да ходя в гората с моето дете, да му показвам живия свят и богатството на природата – дървета, храсти, цветчета и тревички. Билките ги изтръгват от корен и се питат защо ги няма вече. Искам детето ми да вижда истински сърни и елени, и муфлони, и лопатари, а не само да гледа картинки в енциклопедии. Човек трябва да има и такива потребности - да съхранява и пази, за да я има природата и след нас, защото иначе светът загива с всеки ден, с всеки унищожен и изчезнал вид”, не крие разочарованието си младият стражар. Заради тази му отдаденост признава, че все по-често отсъства от вкъщи и дъщеричката му, която била на 2 години и 3 месеца все казвала с почуда: “Тати на гората”. За да свиква малката с мисълта, че живият свят е част от нас, отсега й е осигурил компания от 10-ина гълъба, които отглеждал у дома, и куче. Вярно, че е ловно, но пък било дружелюбен дратхаар и добър другар. “Знам, че лишавам семейството си и детето си, но не само харесвам работата си, обичам я, тя ми е в кръвта и е важна не само за мен, а и за хората, за моето и за другите деца”, уверено казва най-добрият стрелец сред горските стражари у нас и бъдещ инженер-лесовъд.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл