“Наполеон” на глобализма

Изпълнението на проекта за създаване на „Съединените щати на Европа и Америка“ бе осуетено от Тръмп

Сега глобалистите залагат на създаването на единна европейска държава и с това да реализират старата си мечта за „Съединените щати на Европа“. В авангарда на това паневропейско движение е сегашния президент на Франция - Макрон, бивш инвестиционен банкер на Ротшилд и близък до идеолога на глобализма Жак Атали. Самият Макрон е убеден поддръжник на глобализацията. През 2015 г. на Кръгла маса за насърчаване на глобализацията, проведена под егидата на транснационалните корпорации, той прочете доклад с характерното заглавие „Глобализацията носи блага и напредък“.

Според Макрон, в основата на глобализацията трябва да стои една единствена европейска държава. Това каза той, миналата година, в двучасовата си реч в Сорбоната и заяви, че старата Европа със своите нации, граници и избори е безнадеждно остаряла и трябва да бъде премахната, за да се създаде ново обществено образование. То ще разполага със собствена армия, полиция, разузнаване, прокурори и т. н. Правителството на новата Европа ще се състои от французи и германци и в основата на това ще е спойката между Франция и Германия.

Макрон не само говори, но и работи, като вече се подготвя за изборите за следващия Европарламент. За да получи контрол над структурите на ЕС, френският лидер преди това се нуждае от контрол върху Европарламента. Което от своя страна ще му даде сериозен лост за влияние върху Еврокомисията, структурата, която играе ролята на „Евроуправление“. Макрон не може и не иска да напусне президентския си пост, а това означава, че той трябва да „хакне“ политическата система на ЕС, която първоначално е конструирана така, че никой президент или премиер на европейска държава да не може едновременно да контролира и европейските власти. Според изявленията на работната група, създадена от амбициозния френския президент, трябва да се проникне в политическите системи на европейските страни. Така Макрон ще стане паневропейски политически кукловод. Емисари от неговата партия En Marche вече търсят във всички страни на ЕС кандидати, които да се явят на следващите евроизбори от името на движението на Макрон. Покрай това преговарящите от En Marche се опитват да получат подкрепата на „Алианса на либералите и демократите за Европа“, транснационалната коалиция, подкрепяща глобализацията и централизацията на ЕС, със своя група в Европарламента. Ако „кандидатите на Макрон“ масово спечелят изборите в техните страни и към тях след това се присъединят депутатите от „Алианса на либералите и демократите за Европа“, то Макрон ще има лична и доста голяма фракция в Европарламента. Ако тази фракция успее да привлече „дезертьори“ от други политически групи, тогава Европарламентът ще се превърне в послушен принтер на френския президент, а това означава, че до радикалната реформа на ЕС, контролът върху бюджета на ЕС и външната политика ще има само една стъпка.

И сега в Европарламента има мощен сегмент, който може да подкрепи Макрон. Това е така нареченият „Списък на Сорос“, станал известен благодарение на унгарския лидер Орбан. „Говори се за това, че милиардерът и филантропът Джордж Сорос активно се меси в световната политика и се опитва да контролира цели страни, и това не е конспирация. Сега имаме конкретно доказателство, че финансистът наистина влияе върху вземането на решения в ЕС. Хакерите от DCLeaks публикуваха методологията на „Отворено общество“, любимото дете на Сорос. Това е документ, съдържащ информация за 226 членове на Европарламента, идеологическите съюзници на „Отворено общество“. Те трябва да насърчават любимите идеи на Сорос – заселване на мигрантите в Европа, гарантиране на „джендърното равенство“, узаконяването на еднополовите бракове, сближаването на Украйна с ЕС и противопоставянето на Русия. В Европарламента има общо 751 депутати, а съюзниците на Сорос заемат повече от една трета от местата. „Отворено общество“ разполага с досиета, както за незабележими парламентаристи, така и за крупни фигури, като Мартин Шулц, доскоро председател на Европарламента, или бившият белгийски премиер Ги Верхофстад.

Процесът, както се казва, е в ход и Макрон сега ще трябва да преговаря с Меркел, която представлява „християните глобалисти“. Да не забравяме за германските амбиции, но Меркел е в трудна ситуация. Създаде нова коалиция със СДПГ с цената на отстъпване на много ключови постове, а това ще окаже влияние върху нейните амбиции.

Проектът за „Съединените щати на Европа“ е приет доста охотно от глобалистите. Доскоро те имаха още по-амбициозен проект за създаване на „Съединените щати на Европа и Америка“, но изпълнението му бе осуетено от Доналд Тръмп, представляващ интересите на националния капитал на САЩ. Той не е срещу глобализацията, а само срещу елиминирането на държавите и създаването на „световно правителство“. Тогава САЩ стават излишни и това е причината Тръмп да се откаже от проектите за трансатлантическо и транстихоокеанско партньорства, а неотдавна започна и своя „кръстоносен поход“ за протекционизъм, като започна голяма търговска война, без дипломация и подготовка. Под удара на новите мита попаднаха ЕС и Китай.

Неправилно е да се приравни глобализма с американизма. Тръмп е за умерената версия на глобализацията и запазване на националните държави, а „транснационалът“ си мечтае да изтрие национално-държавните различия в полза на „световното правителство“. Между тези две идеологии има ожесточена конфронтация, даваща надежда на десните и левите противници на глобализацията, но съществува опасност САЩ да „потопи“ всичките си опоненти в негова полза.

(Превод Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари