С обич за Жената Дон Кихот в българската живопис

Лиляна Дичева обожаваше класическата музика и опера, изследваше, непрекъснато четеше и създаваше фигурални композиции, рисунки и живописни платна с портретите на най-големите композитори в световната култура. Думите на Шопен – „Имам работа за още сто години”, са част и от нейното разбиране за изкуството като отговорна и сериозна работа.

Eдва ли има в съвременното изкуство, като се замисля…, всъщност няма, художник като Лиляна Дичева, който да е посветил цялото си творчество на човека. Самата тя – истински интелектуалец, без никога да е имала самочувствие за това, дъщеря на лекар, от малка се интересува не само от музиката и изкуството, но и от хората във всичките им проявления, състояния, страдания, радости, възходи и падения. Дичева не наблюдава хората, тя ги изследва, не ги осъжда, а ги издига на пиедестал с четката на философ. Във всички рисунки, композиции, илюстрации е той – негово величество Човекът. Художничката е разпознаваема и почитана именно с портретите и фигуралните композиции, в които изобразява значими исторически личности, хора на изкуството, световни композитори, писатели, творци на вселената.

И ако за нашите български мащаби Йордан Йовков е писателя сърцевед, то със сигурност Лиляна Дичева е сърцеведът художник, обичащ безкрайно много Човека с неговите ангели и демони, мечти и ценности, с всичките му исторически предателства и престъпления, с цялата любов към творците, които тя смяташе за страдалци. Не случайно един неин живописен цикъл беше посветен на страданието, на духовната обреченост, на самотата, която изпитва пишещият, рисуващият човек. Художничката изобрази на платната си плеяда световни герои, артисти и личности, между които са: Давид, Петър Дънов, Юлий Цезар, Александър Македонски, Моцарт, Бетовен, Шопен, Вивалди, Толстой, Паисий, Яворов, Вапцаров, Йовков и десетки други. От композиторите тя поставяше на пиедестал Моцарт, от художниците – най-вече Ван Гог, защото предпочиташе радостните и цветни тоналности в живописта, подчертания колорит и светлина. Харесваше и често говореше за Пикасо, с когото е родена в един и същи ден – на 25 октомври. Особен интерес за изкуствоведите и критиците ще бъде оценката във времето на нейните великолепни автопортрети, които тя създаваше не от суета, а като едно реалистична вглеждане в себе си. Един от най-виртуозните автопортрети е този, на който тя се изобразява като Дон Кихот с четка в ръка. Лиляна Дичева проникваше с дълбок, психологически честен подход и рентгенов поглед към човешкия феномен, изобразявайки непознати лица и състояния, които остават анонимни в тълпата, на улицата, в историята.

Сред нейните най-известните картините са портретите на Иван Вазов, Васил Левски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Георги С. Раковски, Йордан Радичков, Гена Димитрова, проф. Николай Генчев, на съпруга ѝ – майстора на историческия роман – писателя Стефан Дичев. През целия си човешки и творчески път „жената – Дон Кихот” възхваля и се интересува от цивилизацията в различните ѝ проявления. Сред личностите, писали и уважавали нейното творчество, са Антон Дончев, Станка Пенчева, Любен Дилов-баща, проф. Ивайло Мирчев, проф. Чавдар Попов.

Някои от романите на писателя Стефан Дичев (нейната първа и голяма любов) са илюстрирани от самата нея. Тя и Стефан живяха на легендарната улица „Миджур”, точно срещу дома на Адриана Будевска (днес „Къщата на София”), където Лиляна издъхна на почти 90-годишна възраст. Изложбата ѝ на 25 октомври 2017 г., която тя предчувстваше като последна, беше в чест на рождения ѝ ден в „Къщата на София” и беше озаглавена „Възхвала за човека”. За мен беше дълбоко съкровено и безценно преживяване да организирам тази последна нейна изложба. Тя не намери сили да присъства на откриването, но знаеше всеки детайл от случващото се и смея да вярвам, че беше щастлива. Подчертаваше, че Юпитер в нейния знак „Скорпион” също ѝ е помогнал. Лиляна беше полиглот, по майка австрийка, учила в италиански колеж, интересуваше се от история, политика, международни отношения, от опера и астрология, от новото, съвременното и от младите творци.

В края на земните си дни Лиляна Дичева дари много от картините си на галерии и читалища, на Националното музикалното училище в София и други обществени средища. Културното наследството, което ни оставя, е повече в духовен, отколкото в материален аспект. Тя пишеше, илюстрираше и изследваше изкуството, без което не можеше… до последно.

Поклонението пред тленните останки на Лиляна Дичева ще се състои във вторник от 15 ч. в храм „Св. Седмочисленици”, София.