Народният представител от ГЕРБ Диана Йорданова пред „Труд“: Защитаваме работниците със срокове в изплащането на заплатите

Кабинетът „Борисов 3“ ще увеличи доверието в държавата

Вратички в законодателството или удобно прехвърляне на топката между институции и контролни органи дават възможност на фирми да не плащат на служителите си. И какви промени в нормативните актове ще бъдат гласувани за защита на работещите? С тези и още въпроси започваме разговора с народния представител от ГЕРБ Диана Йорданова. Пред нея са 3-4 папки на временната комисия за случаите с неизплатени заплати. Откакто е оглавила парламентарния контрол на стотиците казуси, телефонът й не спира да звъни.

- Госпожо Йорданова, оглавихте първата временна комисия в 44-тия парламент за случаите с неизплатени заплати, пресилено ли е определението на омбудсмана Мая Манолова, че тези нарушения са в огледалото на съвременното робство?

- Забавянето или неизплащането на възнаграждения и обезщетения от част от работодателите, от една страна, лишава работещите от средства за жизненото им оцеляване и създава социално напрежение, а от друга - това е една от проявите на сивата икономика, която създава конкурентно предимство на некоректните работодатели пред коректните. Анализът на резултатите от контролната дейност на Главна инспекция по труда по години показва, че проблемът със забавяне изплащането на възнагражденията и обезщетенията не е решен, но не може да се направи изводът, че се и задълбочава. Напротив, намаляват както броят на установените предприятия длъжници през годините, така и сумите на задълженията.

- Как отговаряте на упреците, че точно чрез създаването на комисия ще заметете този сериозен проблем “под килима”? Ще постигнете ли консенсус?

- По мое предложение с колегите от различните парламентарни групи се обединихме около становището, че след изслушване на всички заинтересовани страни и експерти по темата ще завършим работата на комисията с обща законодателна инициатива, под която ще стоят подписите на всички членове.

- Свидетели сме как фирми бавят трудовите възнаграждения на служителите си с месеци. Как си обяснявате това - с лошо законодателство или мълчаливо съгласие?

- Причини за неизплащане от страна на работодателите на трудови възнаграждения както по време на съществуване, така и след прекратяване на трудовите правоотношения са различни. Работодателите обясняват своите финансови затруднения основно с междуфирмена задлъжнялост, задължения към банки, липса на пазари и др. От изнесената към момента информация в комисията разбираме, че делът на некоректните работодатели намалява както в резултат на работата на контролните органи, така и от увеличаване на коректността от страна на самите работодатели. Но определено има още какво да се подобри на чисто законодателно ниво, така че тези недобри практики да бъдат минимизирани.

- Кои са най-фрапантните случаи от страна на некоректните работодатели?

- Наблюдава се тенденция на прехвърляне на дялове на фирми на неплатежоспособни лица, които се явяват в качеството на работодатели. Те, освен че нямат средства да се разплатят с работниците и служителите, често са и неоткриваеми за контролните органи на Главна инспекция по труда. В резултат на това няма кой да оформи документите по прекратяване на трудовите правоотношения и да издава документи, свързани с тях. Такъв е случаят с “Еко Скарпе”, с. Ветрен.

Други идентифицирани случаи са с работодатели с адреси и постоянно местоживеене в чужбина и липса на определено длъжностно лице за контакт с Инспекцията по труда като тези със “Селект Трейд” и “Абонданца”. Има и случаи, когато кредитори се възползват от обезпечителната мярка “запечатване” с цел да се запази имуществото на длъжника, съдия-изпълнител запечатва всички помещения по силата на определение от съда, поради което контролните органи се лишават от достъп до документите за установяване на нарушенията. Такива са случаите в “Русенска корабостроителница-запад”, “Селект Трейд” например.

- В каква посока ще са законодателните промени и кога ще станат факт?

- Предложенията за промени в нормативната уредба, които смятаме да предложим на колегите, ще бъдат в няколко насоки. Промени, касаещи сроковете и правомощията на контролните органи, като отчитаме, че в известна степен те се припокриват със законодателната инициатива на омбудсмана на България госпожа Мая Манолова. Считаме, че с тях ще се преодолеят противоречията в съдебната практика, формирана при оспорване действията на контролните органи на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. Създаване на срок, в който работодателят е задължен да изплати дължимите обезщетения по Кодекса на труда след прекратяване на трудовия договор, защото липсата на срок създава възможност, от една страна, работодателите да отлагат във времето изплащането, а от друга - създава предпоставки за различна съдебна практика по отношение както на законосъобразността на предприетите от контролните органи на Главна инспекция по труда принудителни административни мерки, така и спрямо лихвите, които работникът или служителят би трябвало да получи за забавата им. Определянето на конкретен срок ще създаде безспорен момент, след който инспекторите по труда могат да прилагат принудителни административни мерки.

На второ място, допълнение към Кодекса на труда с нова категория работодатели - дружества, създадени по реда на Закона за задълженията и договорите, като се прибавят още няколко категории работодатели, които като самостоятелен субект могат да носят административнонаказателна отговорност. Това са работодатели - холдинги, консорциуми, сдружения и др., които наемат самостоятелно работници, но не попадат в обхвата на кодекса. Поради тази причина при нарушения от тяхна страна контролните органи са затруднени да упражнят правомощията си.

Друго съществено изменение, което трябва да се обмисли, е по отношение на Закона за обществените поръчки. Като например лишаване от право за участие в обществени поръчки на работодатели с влезли в сила необжалвани наказателни постановления или съдебни решения и за нарушението “работа без трудов договор”.

Това са част от предложенията, които обмисляме, но нека подчертаем, че сме още в началото на работата на комисията и тепърва предстои изслушване на синдикати и работодатели, които ще ни помогнат да идентифицираме и евентуални други законодателни непълноти.

- Ще постигнете ли консенсус в пленарната зала?

- Ще положа всички усилия за това. Ангажираността на колегите от комисията ми дава такава увереност.

- И отново за консенсуса, но в цялостната работа на 44-тото народно събрание - какъв знак дава ГЕРБ на своите избиратели, когато непрекъснато търси БСП, а от опозицията ви отхвърлят всяко предложение?

- Основната цел на трето правителство на господин Бойко Борисов е подобряване качеството на живот и увеличаване доходите на българските граждани, нарастване на сигурността и доверието в държавата и институциите, отговорно управление и успешно развитие на държавата. На фона и на геополитическата обстановка, от друга страна, е необходимо надмогване на партийния егоизъм и извеждане интересите на българските граждани и националните приоритети на водещо място.

- Тежки обвинения в лобизъм и презастрояване на Черноморието за законопроекта за земеделските земи получихте от социалистите в последния работен ден на парламента през миналата седмица - защо бързате с този закон?

- Законопроектът е по инициатива на колегите от “Обединени патриоти”. Моята информация е, че е по искане на организацията на собствениците на земеделски земи. Касае имоти със сменено предназначение, с издадени разрешения за строеж, но нереализирани инвестиционни намерения поради забавяне в кредитирането или невъзможност за осигуряване на такова. В крайна сметка парламентарната зала е тази, която ще вземе решение, ако бъде постигнат консенсус. Буди недоумение реакцията на колегите от БСП, защото техните представители в земеделската комисия също са подкрепили законопроекта наред с всички останали.

- Ще се окаже ли ГЕРБ отново “сам воин” с промените в Изборния кодекс и вкарването изцяло на мажоритарната система?

- Да си припомним, че още в деня след референдума ние от ГЕРБ бяхме вносители на законопроект за мажоритарно гласуване, но не беше допуснат до разглеждане в пленарната зала. Неведнъж сме заявявали, че за нас вотът на гражданите е от изключителна важност и винаги се съобразяваме с него. Така че в този случай показваме последователност и смятаме, че като политици трябва да се съобразим с волята на българските граждани. Ако законопроектът не бъде приет, това отново ще е пример как някои политици дават обещания преди избори, а след това не ги изпълняват. Българските граждани искат личности с доказано обществено доверие и да търсят отговорност от хора, които не са просто част от една пропорционална листа. Внесохме и предложение партийната субсидия да бъде намалена на 1 лев.

- Доколко дебатите в пленарната зала ще създадат напрежение между коалиционните ви партньори от “Обединени патриоти”?

- Не мисля, че мажоритарният вот ще бъде препъникамък за управлението. И преди да бъде създадена коалицията, и след това във всички разговори позициите на ГЕРб и ОП са ясни. В коалиционното споразумение има точка, която предвижда в подобни случаи всяка група да гласува според своите принципи и убеждения.

- Не убивате ли обаче с мажоритарния вот малките партии?

- За мен партиите не бива да бъдат разделяни на малки и големи, а на такива с реално изпълними програми и такива с програми, в чиято основа стои демагогията. Българският избирател не трябва да бъде подценяван. От друга страна, българските граждани показаха ясно, че искат личности с доказано обществено доверие, от които да могат да търсят отговорност, които не са просто част от една пропорционална листа. Ние сме длъжни да се съобразим с това. От качеството на партийните листи ще зависи и вотът на хората.

- Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви пред “Труд” преди седмица, че вторият по важност закон е този за концесиите - кога започвате работа по него?

- Предстои внасянето му като законодателна инициатива до дни.

- Ще се съобразите ли с аргументите срещу текстовете, ще правите ли промени във вече приетия закон, но блокиран с вето на президента?

- Въпреки институционалния респект, който имам към президента, считам, че ветото върху Закона за концесиите бе грешка. На първо място, не само защото законът в огромната си част транспонира европейското законодателство, което трябваше да се случи през миналата година, а и защото новият закон е категорично по-добър от стария и това не е само мое мнение. Всички ключови представители на бизнеса, на местната власт считат, че той е много по-близък до нуждите на пазара и най-накрая би позволил да се развие на практика публично-частното партньорство като допълващ инструмент. Заради неприемането на закона Европейската комисия (ЕК) подготвя наказателна процедура. Единственият шанс да я избегнем е по-бързото внасяне на проекта. Ние от ГЕРБ ще внесем стария текст, но между първо и второ четене е възможно да бъде оптимизиран.

- От какво зависи този път кабинетът “Борисов 3” да изкара пълен мандат?

- Намираме се в исторически момент за света и за Европа - политическата несигурност, икономически проблеми, религиозни противоречия, нестабилност в региона. Както казах вече, това налага надмогване на партийния егоизъм и работа в интерес на българските граждани и националните приоритети.

 

Нашият гост

Диана Йорданова е народен представител от ГЕРБ. Председател на временната парламентарна комисия за неизплатени заплати в 44-тото народно събрание. Зам.-председател на бюджетната комисия в парламента. По професия е икономист. Родена е в Бургас и вече за четвърти път е избирана за депутат от своя регион.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта