Народът мълчи, друг е суверенът на властта

На скопските шовинисти по-близки са дълго и жестоко мачкалите ги сърби и дори непризнаващите ги гърци, отколкото проливалите кръв за свободата им българи

Във всички времена е изпробван доста ефективният номер да се атакува някоя влиятелна персона, за предпочитане най-влиятелната

Мълчалив бил народът ни, овчедушен бил, робски бил, брътвят отпаднали от политическите игри субекти, охранени соросоиди и завихрени в злобицата си тролове в мрежата. Вярно е само, че българите мълчаливо понасят решенията и „мерките на демократичната власт”, както преди години пак така понасяха „мерките на народната”. Защото доста по-бързо от населенията дори на страни от т. нар. стари демокрации, повечето нашенци проумяха, че от тях нищо значимо за родината не зависи. Друг е суверенът на властта в България, не е народът.

За пореден път в това се убедиха хората, предвид странните радости на туземните политици по повод подкрепата от всички парламентарни сили на обща декларация за договор с Македония. Всъщност депутатите са одобрили вече одобрения от посланика на САЩ у нас Ерик Рубин договор със Скопие. Несъмнено по аналогичен начин са постъпили и управниците в Македония - щатският посланик одобрява, кой е против!

В „Труд” четем : „… обтекаем ли да го наречем или другояче, но във всеки случай е направен така, че да е максимално коректен към македонската страна и нейните претенции за запазване на идентичността й. Акцентът е поставен на европейското и атлантическото бъдеще на Македония и на подкрепата, която България е готова да даде на Скопие този път”. За пореден път, ще добавим.

Ето, че и задружните ни депутати са възкликнали в декларацията си, че България е била първата държава, която е признала независимостта на Република Македония още през 1992 г. Да не би с нещо да са показали в Скопие, че са ни благодарни за това? Да не би да са препятствали някак антибългарската пропаганда у тях? Да не би да са смъмрили официално наричащите ни „бугари-татари” или да са спрели да бранят „македонското малцинство” у нас?

Специфично място в политиката на България била заемала Македония. Такова е, само ако се има предвид високото ниво на нетолерантност спрямо българщината и непрестанното й преследване на тази територия. Което е единственият им начин за утвърждаване на македонска идентичност. На скопските шовинисти по-близки са дълго и жестоко мачкалите ги сърби и дори непризнаващите ги гърци, отколкото проливалите за свободата им много кръв българи. Дори към отнемащите им жизнено пространство шиптъри са по-търпими.

Не е изгодна за националните ни интереси тази политика, лишена е от реципрочност, затова не е и достойна. Отстъпчивостта и благодушието правят нетолерантните и неблагодарните още повече такива. Предстоят ни доста неприятности след този договор с Турция и Русия, може би и с други страни. „Изпълнявахме абсолютно всички изисквания на ЕС, ние бяхме най-лоялният член на ЕС, дори понякога до глупост”, сподели наскоро премиерът Бойко Борисов.

И не само на ЕС изискванията до глупост изпълняват управници и уж опозицията им, както добре се вижда от 28 години. Преди това според доктрината „Брежнев” за ограничения суверенитет поне изпълнявахме само едни нареждания. Сега след Вашингтон и други са се подредили да ни командерят срещу едните конграчулейшънси. Така се управлява милата ни родина в условията на либерална демокрация, одобрена от чичо Сам.

А какви люде се привличат за управленски активисти, та да очакваме от тях родолюбива, умела и гъвкава политическа дейност в тези силно токсична външна среда? Заклетият седесар, бившият конституционен съдия Георги Марков стана депутат на ГЕРБ. Как така, пълна е с бивши комунисти тази партия? Ами година преди изборите яростният им враг и дори на кандидатите за членство в БКП гороломно обяви, че Борисов е най-силният политик на прехода.

Това е единият начин, примери много за унизително слагачество. Има и друг, оказа се, парадоксален. Преди време в Нова телевизия запененият антикомунист Антон Тодоров представи книгата си „Шайка - Бойко, Росен, Цецо и другите”,съдържаща много документи. Тези, които гласуват за ГЕРБ, трябва да знаят, кого всъщност подкрепят, заяви авторът.

И ето, днес е депутат именно от листата на другите от „шайката”, ръководена по неговите собствени думи от същите Бойко и Цецо. Според тълковния речник шайка е „група хора, обединени от престъпни цели; тайфа, банда”... Този човечец е ясен, тях не можем да разберем докрай.

И него ли от Амбасадата настоятелно са препоръчали наред с Нено Димов, виден костовист и активен член на ДСБ, откъдето не са спрели да изричат хулни думи по адрес на ГЕРБ и нейните лидери? Висока е цената на такива кадрови срамотии. От една страна пораждат трайно разочарование сред гербаджиите. От друга, неизбежно ще предизвикат подражание сред мераклии да се доберат до власт било чрез сервилност, било чрез попържни срещу водачите.

И ето, в тази посока очевидно е поел проф. Людмил Георгиев, публикувал тези дни важно за целта обръщение към „уважаеми дами и господа, драги другарки и другари, верни поданици на Държавата на Мутрагеньо от Банкя”. Предупреждавал ги той хабилитираният, тях наивниците, че „Мутрата Борисов, шайката ГЕРБ… ще ви вкара там, където ви е мястото!”

Към народа, към „мат`ряла” хлевоустият довчерашен член на ЦС на ДПС проф. Георгиев се обръща съответно: „... граждани на Държавата на Суджуците, предпочитащи да пърдите вечер под завивките си вместо да въстанете”... Загдето се е изокал мръснословно срещу народа, сред който се е пръкнал, няма кой да му подири сметка, но до Антон Тодоров като нищо може да го подредят онези от „шайката”.

Както виждаме от години, дебела грешка е да се мисли, че специфичният образ на конкретната личност въобще не бива да противоречи на общоприетия морал. Много често за спечелването на общественото внимание и доверието на важни персони, се оказват подходящи всички начини за вдигане на шум около личността на кандидатите за слава и облаги. Във всяко общество има немалък процент желаещи да зяпат нестандартни, възможно по-колоритни личности, които се отличават от скучната сивееща маса.

Важното на пазара е да не те игнорират, днес шоумените са на почит. Както и във всички времена, е изпробван доста ефективният номер да се атакува някоя влиятелна персона, за предпочитане най-влиятелната за своето време. Преди 500 години Пиетро Аретино, смятан за родоначалник на журналистиката, започва да атакува със сатирични стихове самия папа Римски. Безподобна, самоубийствена за времето дързост, която обаче накарала цялото общество в Рим да заговори за неизвестния до този момент стихоплетец.

Все повече българи с основание мълчаливо и без да съучастват с безсмислено гласоподаване, наблюдават нашенската политическа клоунада. Клоуните също не се интересуват особено от българската публика, разиграват сценките си главно пред онези, от които реално зависи властта, пред външните фактори и техните посланици. Отчуждението на народа от политиците и на тяхното от проблемите на хората расте.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи