Бабалък има вземане-даване само с едната баба

Обвинения за назначения на роднини разпалиха голям политически скандал тази седмица. Политиците, и те са хора, объркват се, не знаят „кой кум, кой сват, кой на булката брат”. Раждат гейтове. Хасково беше пръв. После като фойерверки, в различни политически цветове, започнаха да гърмят регион след регион.

Става сложно. За да се изчистят съмненията за липса на морал в политиката, ако има роднини във властта единият да си отиде (политикът или роднината) - така каза Бойко Борисов. Ето защо трябва да се знае, че с роднинства се сдобива човек като се роди и като се ожени.Най-близки са родителите. В масовия случай всеки човек има родител от женски пол - майка и баща от мъжки. Има и баба и дядо - родители на родителите.

Сред останалите най-близки родственици са децата. Син е детето от мъжки пол, а дъщеря от женски. Следват внуците: внук е синът на дете, внучка се нарича дъщерята на дете. И правнуците: правнук се нарича синът на внук/внучка, правнучка се нарича дъщерята на внук/внучка.

Между деца също възниква родство. Брат се нарича друго дете от мъжки пол от общ родител. Сестра е друго дете от женски пол от общ родител.

Малко по сложни са роднинствата по сватство, с които неминуемо се сдобива човек още на сватбата. Брачният партньор от мъжки пол обикновено се нарича съпруг, а съпруга по принцип е брачният партньор от женски пол. Новите роднини, обаче имат свои роднини, които по сватство тутакси сменят названията си. Тъст се нарича бащата на съпругата. В зависимост от региона, обаче можем да го срещнем и като дядо, дори като бабалък. Тъща си е тъща - така се нарича майката на съпругата. Все още има места, в които обръщението е баба, но рядко, обидно било.

Свекър казват на бащата на съпруга. В някои региони обръщението е “татко”. Свекърва се нарича майката на съпруга. На доста места като обръщение може да бъде чуто най-лицемерното “майко”.

Още по-сложно става щом се оженат децата. Тогава по линия на техния партньор човек се сдобива със зет (съпругът на дъщеря му или сестра му). Снаха се нарича пък съпругата на сина му или брат му.

После иде ред на сватовете - бащата и майката на брачния партньор на детето са сват и сватя.

Колкото по-далечни стават връзките, толкова нишките на родствените връзки изтъняват и все по-трудно им се хваща края.

Чичо (в някои райони - стрико) се нарича братът на бащата. Леля се казва на сестрата на бащата или майката.

Вуйчо е братът на майката - или (в някои краища) съпругът на лелята, а тетка  се нарича сестрата на майката.

Стринка (чинка) се нарича съпругата на бащин брат (т.е. на чичото, стрикото). Калеко (в Западна България - лелинчо) се нарича съпругът на бащина сестра (т.е. на лелята). В Западна България и на майчината сестра.

Вуйна (учинайка) се нарича съпругата на майчин брат (т.е. на вуйчото). Тетинчо (тетин, свако) се нарича съпругът на майчина сестра (т.е. на тетката). Свако е съпругът на майчина или бащина сестра, т.е. замества калеко, лелинчо и тетинчо. Среща се главно в Източна България.

Към по-младите е по-различно. Племенник се нарича синът на свой/я (или на съпруга/съпругата) брат/сестра. Съответно племенничка/племенница е дъщерята на свой/я (или на съпруга/съпругата) брат/сестра.

Ето че дойде ред на братовчедите. Не е прав Иван Костов. Не сме всички братовчеди. Братовчед се нарича успореден по коляно роднина от мъжки пол. Ако е жена, е братовчедка. Първи братовчед е синът на брат/сестра на родител, първа братовчедка е дъщерята на брат/сестра на родител. Втори братовчед - синът на първи/а братовчед/ка на родител…и т.н. и т.н.

Девер - това е братът на съпруга. Шурей се нарича братът на съпругата. Балдъза е сестрата на съпругата, а зълва - сестрата на съпруга.

Баджанак не е онова широко понятие, което битува в градския хумор. Това е съпругът на балдъзата - на две сестри съпрузите един на друг са баджанаци.

Етърва се нарича съпругата на девера - на двама братя съпругите една на друга са етърви.

Най-звучната роднинска връзка е съпругата на брата на съпругата - шуренайка (съпруга на шурея).