Настанаха години да се крадат роднини

С лични карти на близки, крадците пазаруват без да им мигне окото на изплащане от големи магазини

Клетката е едно малко пространство, оградено с метални решетки. Намира се във входа на сливенската полиция. Навремето тук задържаха престъпниците, докато съдът не ги вкара в ареста. Последната медийна снимка на задържан е отпреди няколко петилетки. Убиец. Безработен маргинал. Изтрезнял синеок и русокос скот. При поредния побой над майка си, я захвърлил върху горящата печка на дърва. Убиецът сигурно е сред последните, търкали дървената пейка зад решетките. От много време насам за такива, като него, има специални помещения, докато чакат съдът да ги вкара в следствения арест. Европейски стандарт. Клетката обаче си стои. Днес в нея са „арестувани”… велосипеди. Скъпи, евтини, всякакви - склад за непотърсени, крадени колелета. Собствениците им въобще не са подавали оплакване и нямат никаква представа, че кражбите са били разкрити, извършителите – заловени, и че могат да си върнат обратно вещите.

А официалните цифри за кражбите в Сливен и областта са следните: през 2016 г. са били регистрирани 2107 криминални престъпления. От тях близо 60 на сто са престъпленията срещу собствеността. Това се случва в място, където 30 на сто от близо 200-хилядното население живее под прага на бедността, по данни на „Евростат”, и почти никой не вярва, че средната работна заплата в Сливен може да е 676 лева.

Димо Маринов и съпругата му Марчи държат магазин за пластмасови изделия и дребни стоки за бита на стоковото тържище в Сливен. На 12 октомври жена му била сама в магазина. Той дошъл по обяд, поговорили си. Изведнъж Марчи пребледняла като платно. Шок! „Парите ги няма!” – изохкала тя. В дамската си чанта оставила 1000 лева, трябвало да ги внесе по банковата сметка на техен контрагент. Чантата подпряла до един от прозорците, зад параван в помещението. Звъннали на тел.112 и в местното полицейско управление. Извикали ги на място. Показали им снимки. „Не бях запомнила физиономиите на тези клиенти добре, влязоха по-рано същия ден. Четирима мъже и жени на не повече от 25 години, с две деца” – спомня си тя. Клиентите се огледали, пък поискали да им свали някакъв шкаф от най-високото място върху стелажа. Два пъти я карали да се качва на стълба и да го сваля. Накрая изтърсили, че отиват и по други магазини, чао-чао! и толкова.

„В полицията с нас разговаряха двама криминалисти, Панайот Байков и Йордан Данев. Бяхме направо разбити!” – разказва жената. Инспекторите разузнавачи пък признават, че се насочили безпогрешно към заподозрените, защото били от контингента. Групичката извършвала предимно кражби от магазини. Наблюдавали ги. В последно време се движели все по един и същи маршрут – от бившата трета поликлиника в центъра към стоковото тържище. „Очаквахме, че някой ще изпищи!” – твърдят полицаите. По видеокамери в района засекли групата. Още същия ден ги разкрили – жители на ромския кв. „Надежда”.

Оказало се, че когато първия път Маринова се качила на стълбата, не успели да отворят чантата й. Затова поискали още веднъж да разгледат шкафа. Тогава една от жените бръкнала, видяла банкнота от 20 лева. Дори не предполагала каква тлъста пачка ще извади. Щом ги задържали, били похарчили 100 лева, предимно за храна. На следващия ден върнали останалите 900 лева. „Жена ми отиде в полицията да вземе парите. Аз не пожелах, защото не исках да се срещам лице в лице с крадците. Бях силно афектиран, не можех да отговарям за реакциите си. Само този, който е преживял кражба, знае за какво говоря” – казва Димо Маринов. И двамата със съпругата си са категорични: „Потърсихме ви, за да благодарим!”.

„О! Имало е инфарктни случаи!” – заявяват полицаите. Млад мъж от Велико Търново изгубил скъп, марков портфейл на автогарата в Сливен. Бил в ужас, защото само след няколко дни трябвало да лети за ЮАР, където живеел и работел. „Момчето не беше на себе си. Едно на ръка, че само портфейлът беше за 500 евро, имало пари и валута. Но и личните му документи бяха там, златни дебитни карти” – разказаха криминалистите. Мъжът изтървал портмонето пред гарата. Една жена го намерила, взела парите от него и го хвърлила в близката река. Данев и Байков го намерили във водата почти в другия край на града. На втория ден го върнали на търновеца. Пак по същото време изревала клиентка на хипермаркет. Изчезнало портмонето й с личните документи и 800 лева в него. Открили крадлата – 12-годишно момиче, от Горна Оряховица. Детето било специално доведено от двете си баби, за да го обучат на джебчийство.

„И не е вярно, че само циганите крадат. Дори може да се каже, че кражбите, извършени от тях, сега понамаляват, защото вече са били по затворите, изпоразболели са се – казват криминалистите. - Има и такива, които точно в затворите изграждат престъпни навици, но все пак не крадат само те. Хората често посягат от безпаричие. Роднини крадат от роднини. Отстрани може да не е за вярване. Но стане ли нещо, винаги проверяваме най-близкия кръг от родственици” – допълва Байков. Той е бил дългогодишен шеф на участъка в ромското село Градец, Данев – на участъка в ромския квартал „Надежда” в Сливен.

В един от случаите млада жена използвала личната карта на друго лице, успяла да заблуди консултантите в голям магазин и взела на изплащане мобилен телефон за 1800 лева. Скромно. Личната карта била на собствената й майка. Друга уличена оправдала стореното с обидно ниската си заплата. Работела в социално заведение, където били настанени неколцина жени с ментални проблеми. Взела им пенсиите за инвалидност, посегнала и на лаптоп. И наркозависимите, подобно на жената със скъпия телефон, най-вече посягали върху имуществото на близки.

Често посягали и на велосипеди. Най-бедните роми пък ги отмъквали, за да има с какво да се придвижват. Трети ги продавали за по 20 лева. Имало и куриози. „Един екзпемпляр от съседен областен град пътуваше до Сливен, за да краде колелета. Продаваше ги тук, в махалата и се прибираше. Човекът бе с две висши образования. Беше я закъсал много след тежък развод. Веднъж пък издирихме собственика, но той не можа да си познае велосипеда. От частите на няколко бяха сглобили един. Той си разпозна само моторчето, което бил сложил на неговия” – заявиха криминалистите. „С колегите работим така, че да удовлетворим потърпевшите. Хората, обяснимо, губят доверие, ако се забавим. Разочароват се като започнат дела, защото, казват, процедурите са продължителни. Ако откраднатата вещ не е на голяма стойност и бъде върната в 7-дневен срок, обикновено досъдебните производства се прекратяват. Доволен съм, когато виждам, че връщаме доверието в полицията” – казва Данев.

Данев има 20 години стаж в МВР, Байков – 27. Работните им помещения, както и на други места в страната, напомнят декора на филма „Вчера”. Май не им пука. Имат служебен автомобил, който могат да ползват заедно с още шестима колеги като тях.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи