Бежанците като невидими призраци не просто тропат, а удрят със сила по европейските гранични порти

Ескалира ислямският тероризъм, който представлява огромна заплаха

B Гърция започна работа новият кореспондент на „Труд“ за региона Бойка Атанасова. Тя е издател на вестника за българите в Гърция и Кипър „Български новини“, на сайта за българи в чужбина newsbg.eu, дългогодишен кореспондент на наши медии в Атина.

„Радикалният ислям настъпва, а ЕС се занимава с глупости“. Сигурно помните тази атака на вицепремиера и военен министър Красимир Каракачанов в негов коментар за ситуацията в света. На първо четене махаш с ръка, на второ светва червената лампичка, че всъщност камбанката, която удря, не трябва да се игнорира. През последните дни ни заливат с информация, че населението не само в България, но и в съседна Гърция се топи. В същото време бежанците като невидими призраци не просто тропат, а удрят със сила по европейските гранични порти. Папа Франциск апелира, че „бежанците са хора, а не числа“ и призова света и Европа да не игнорират хората, станали жертва на тази страшна хуманитарна катастрофа. Всичко това „крещи“, че ни подготвят за мигрантско цунами, което приижда, независимо, че за европейците не е лесно да се откажат от етническата си идентичност, закодирана в раса и език.

Проблемът с бежанците продължава да бъде критичен, вследствие на продължаващата война, икономическите неравенства на север, екологичните проблеми в много части на света и неефективните политики, прилагани от мнозинството държави. На 24 юни в задънена улица приключи поредната среща на върха в Брюксел, а европейските държави все повече поемат линия към затворени граници и ксенофобия. Говори се за ограничаване на свободното придвижване в Европа.

Европейските лидери се надяваха, че ще могат да се противопоставят на тези импулси и да преобразят Европа, но финансовата криза през 2008 г. ги възпрепятства, доведе до срив на еврото, което разкри политическите пукнатини на „европейската сграда“.

Ескалира ислямският тероризъм, който представлява огромна заплаха. А когато хората смятат, че са застрашени, те търсят силна идентичност, която да ги накара да се чувстват част от силна група. По тази причина много европейци прегърнаха националната си такава и загубиха доверие към Европейския съюз, а и към всеки „непознат“ в рамките на тези граници.

Прочитът на анализите за бежанското цунами провокира въпроса „Къде, по дяволите, отидоха всички тези мигранти, които заляха през 2015 година гръцките площади и улици, и бяха опънали палатки, за да живеят там? Дали всички се озоваха в Северна Европа?“

Достатъчно е да се напишат в търсачката на Google две думи: „Гърция“ и „бежанци“. Оказва се, че обществото, захласнато в икономическите си и обществени приоритети за оцеляване, е пропуснало факта, че тези хора постепенно и невидимо се интегрират в гръцкото общество и се заселват в пустеещите провинции на страната. Общият брой на бежанците и мигрантите, които са в Гърция, по последни данни е 53 817 души. 32 000 са разпръснати на Континента, а останалите са по островите. Става дума за цели семейства.

Гръцката държава създаде 17 907 хосписи за живеене в 2853 точки на територията на цялата страна. От ноември 2015 г. 36 921 души са се възползвали от програма за оцеляване, чиято философия е проста: ЕС инспектира и ако е уместно, ангажира жилища от частни лица чрез заплащане на наеми и сметки - електричество, вода и т.н. - от фондовете си. Правоимащите, след като бъдат включени в програмата, получават Cash cards, която използват за изхранване и за техните нужди. Притежават я в този момент 33 585 емигранти и кандидати за получаване на убежище в Гърция. Стойността се покрива чрез програмата за спешна подкрепа за интеграция и настаняване, която се финансира от Хуманитарната помощ и гражданска защита на Европейския съюз.

Бюджетът на програмата през 2018 г. възлиза на 155 милиона долара и ще позволи на Върховния комисариат по бежанците към ООН да обезпечи поетапно 27 000 места за настаняване в градската структура до края на годината. Повечето от наетите апартаменти ще се намират в градовете на континенталната част на Гърция, докато до 2000 места ще бъдат по островите. По този начин на бежанците се гарантират достойни условия на живот, а местните общности постепенно привикват с тях. Междувременно много от тях получават разрешение да се съберат с роднините си, които живеят в други страни от ЕС- според данните на ООН 50% от бежанците са жени и деца, които отиват при съпрузи, братя, бащи. Така освободените жилища се заемат от други бежанци. А местното население преодолява страха и започва да живее с бежанците като с идентично общество. Неправителствени организации като UNICEF в сътрудничество с други помагат на мигрантите да се адаптират към гръцкото общество, както и да започнат работа. И така постепенно става една ефективна „подмяна на население“ без войни и кръв. На това ще се натъкнете при търсенето в Google.

Всъщност малцина знаят, че ЕС понастоящем е най-големият донор на хуманитарна помощ в света и плаща един милиард евро годишно за облекчаване на антропогенните и природни бедствия на планетата.

От 2015 г. досега проблемът с бежанците е занимавал европейската общност повече от всеки друг. ЕС се оказа технически и институционално неподготвен да се изправи срещу бежанската криза. Шокът от първия период със стотици хиляди мъртви бежанци в Средиземноморието принуди Европа да създаде политика за справяне със ситуацията.

През 2015 г. в разгара на кризата с бежанците, германският канцлер Ангела Меркел предупреди, че ако европейските страни не си поделят „справедливо“ тежестта на този проблем, впоследствие някои популистки лидери биха могли да се възползват от този въпрос, за да се премахне свободното придвижване в ЕС. Три години по-късно, лично Меркел стана лидер като онези същите, за които предупреждаваше тогава. За да се запази коалиционното правителство в Берлин, тя предложи да се наложи контрол върху границата с Австрия и да се предотврати този бежански поток. Повечето бежанци пристигат от Италия, Гърция и Испания, и трябва да останат там, докато чакат да им бъде предоставено убежище.

За целта Гърция ще получи извънредна финансова инжекция от 20 млн. евро, допълнение към финансовата подкрепа от 1,6 млрд. евро, предвидена от ЕК през 2015 г. Според гръцката опозиция основният въпрос е как повече бежанци да напуснат Гърция, а не как да се върнат, защото всеки временен подслон се превръща в постоянен. От 1 май общо 831 мигранти са пристигнали на островите в източната част на Егейско море и са били изпратени във вече препълнените бежански центрове. Местните власти гледат с притеснение на бежанския поток, а толерантността на гърците започна да се топи.

Въпросът е: настъпи ли „време разделно“ за Европа, докато се лута в решаването на този глобален проблем? .Или произвежда повече политика, отколкото може да консумира.