Английският е станал боклука на езиците и не само за децата

Ако голямата раздяла наистина идва, може би британците ще могат да си върнат контрола, като се откажат да бъдат изолирани културно

За някой, който изглежда неуверен дали съпругата му е японка или китайка, Джеръми Хънт изглежда доста добре говори японски. Или може би китайски. По начина, по който се случват нещата в правителството на Тереза Май, ние не трябва да отричаме нищо, а просто трябва да приемем, че токийската аудитория, към която той се обърна на родния им език тази седмица, бе не само учтиво, а той всъщност изпълни цялата си реч на правилния език.

Каквото и да мислите за политика Хънт, имаше нещо приветливо в това нашият външен министър, да се опитва да говори чужд език, в момент, когато по-голямата част от Великобритания е войнствено убедена, че ако светът не ни разбира, тогава просто трябва да крещим по-силно на него. Изучаването на чужди езици в британските училища намалява от години. Сега немският език е непопулярен, и има спад 45% от 2010 г. насам, а някои училища сериозно обсъждат, дали да не го изхвърлят от програмите си. Езиците се разглеждат като субекти, които е твърде трудно да се отличат, отчасти защото местните хора нямат склонност към тях и така вдигат летвата нагоре за всички останали, което ги прави твърде рискови за децата, ако искат да получат добри оценки, когато кандидатстват за университетите.

Напоследък има някакво нескопосано преплитане на границите, насърчаващо приема. И докато математиците правят доста усилия чрез популярни дискусии да обяснят всички смущаващи трудности в тестовете по математика, то такъв съгласуван натиск няма зад френския или испанския език.

И ако сме честни към себе си, солидната международна репутация на Великобритания, е че английският е станал боклука на езиците и не само за децата. Колко от нас се бориха през годините с неправилните глаголи и питаха за пътя си до гарата, или с намалените си езикови познания в средната си възраст, се пробваха да започнат разговор в магазините?

Но гледайки Хънт, това ми напомни за нещо, за което се чудех от известно време, дали перспективата от напускането на ЕС, най-накрая ще направи изучаването на чужди езици от това призив, а не предизвикателното вдигане двата пръста на всичко, с което се занимава британския Брекзит.

Езиците са прекрасно нещо, което сами трябва да научите, разбира се, ако сте толкова умни, живи, любопитни същества, които се срещат един с друг, обменят звуци, думи и идеи. Те са и една от най-чистите форми на меката сила. Да говориш на някой на неговия собствен език е акт на разоръжаване, жест на съпричастност и уважение. Но ако всъщност не сте много добри в това, преводът с Google-преводача, очевидно, няма да е съвсем същото.

В края на краищата след време роботизираните преводачи ще станат достатъчно добри и могат да изместят човешките преводачи. Но те все още ще се мъчат да предадат това, което прави човекът преводач, превключващ между езиците. Говоренето на чужди езици при срещите е изграждането на мостовете между хората и приемането на различията, а тези умения се нуждаят от известна практика.

Преди всичко езиците отварят много врати за разбиране. Има по-добри начини да разберем защо британските преговарящи се провалят при маневрите си в Брюксел, отколкото да четем за това в немски вестник. Все още имам приятни спомени от френските брифинги по време на срещите на върха на ЕС, където французите триумфираха с всичките си аргументи, пред версиите на Даунинг стрийт.

Достатъчно ни е само да разберем как конструкцията на един език хвърля светлина върху различния начин на мислене. Това, което изглежда на английски като обикновена учтивост, ще звучи странно извинително, ако се преведе директно на испански или на иврит. А хората, превеждащи директно на другата страна, може да звучат грубо, рязко или надуто за английските уши, дори когато са далече от това си намерение. Основното познание за начина, по който работи първият - майчиният език на някого, води до дългия път как да се избегнат дребните културни недоразумения, когато се използва втория, т.е. чуждия език.

Вярно е, че английският си остава лингва франка на големите туристически курорти и на бизнес конференциите. Но неприятностите, ще ви следват, ако разчитате, че всички останали ще говорят на вашия език, и това може да ви направи много уязвими. Твърдоглавите моноглоти много често не осъзнават, че те ще чуват само толкова, колкото хората около тях искат, и че частните разговори и думите, казани в интимен разговор, ще останат затворена книга за тях. Ако наистина искаме да си вземем обратно контрола, тогава трябва да научим чужд език, а с него и малката тръпка от подслушването на разговорите, когато хората не осъзнават, че вие ги разбирате.

Брекзитът, би могъл да превърне абстрактното, интелектуалното удоволствие в малък частен обществен акт, както за онеправданите оставащи, така и за напускащите ЕС, които всъщност знаят, че те не напускат Европа. За тези, които не искат да видят Великобритания, дефинирана като войнстваща изолация, и не искат останалия свят да си мисли кои сме ние, то практичния начин да покажем това е, като научим един европейски език и положим решителни усилия да го използваме. Студеният комфорт, разбира се, остава за онези, които предпочитат никога да не напускат Великобритания. Но ако настъпи голямата раздяла, ние все още имаме избор да не се изолираме културно. Най-малкото, което можем да направим, е да продължим да говорим.

(Превод за „Труд“ Павел Павлов)