Ролята на изключенията и ограниченията на авторските права през XXI век и нуждата да се увеличи техният обхват в полза на библиотеките, музеите, образователните и изследователските институции – това са темите, по които Световната организация за интелектуална собственост и представители на повече от 70 държави обсъждат от 18 до 19 октомври 2019 г. в Женева. Посланици на България на този висок форум бяха единствено Университетът по библиотекознание и информационни технологии и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, въпреки отправената покана до много заинтересовани институции в страната.

Международната конференция за ограниченията и изключенията на авторските права за библиотеки, архиви, музеи и образователни и изследователски институции преминава като работна среща в изпълнение на Плана за действие, одобрен на 36-ата сесия на Постоянния комитет за авторско право и сродните му права, проведена през юни 2018 г. Целта е да се установят фактите и да се събере необходимата информация относно ограниченията на авторските права през новото хилядолетие, да се очертаят съответните действия във връзка с необходимостта от създаване на нови разпоредби в националните законодателства, които уреждат проблемите на достъп до дигитална информация във всички части на света. Както и да се обсъдят възможностите за справяне в глобален мащаб с проблемите, изтъкнати по време на трите предишни регионални семинара за ограничения и изключения на авторското право, проведени в Сингапур, Найроби и Санто Доминго.

Г-жа Юлия Карадачка, началник на отдел в Националната библиотека, сподели, че поставените на конференцията проблеми и последвалите обсъждания дават отговори на много важни въпроси пред които е изправена българската културна общественост.

„Така ще се популяризират акумулираното знание, културното наследство и колективната памет на нациите и народите“, коментира проф. д.ик.н. Стоян Денчев, председател на Общото събрание на УниБИТ и ръководител на делегацията от университета в Женева. „Бъдещето и напредъкът на знанието са жизнено необходими за провеждане на обучение, научни изследвания и са в полза на обществото“, допълва доц. д-р Тереза Тренчева, зам.-ректор на УниБИТ.

И тримата български представители са убедени, че адекватното използване на дигиталната информация и актуализацията на законите за авторското право са ангажимент на всички, които работят в сферата на библиотечното, музейното, образователното дело, в името на човечеството. Защото то е изправено пред дигитално затъмнение в областта на историческата памет, хода на научните изследвания, развитието на знанието и културата, ако не се предприемат мерки за утвърждаване на изключенията и ограниченията на авторското право, които да регулират някои дейности в световен мащаб.

В кулоарите на Световната организация по интелектуална собственост се състоя интересна професионална дискусия между г-н Густаво Шолц – директор на офиса по авторско право на Световната организация, представител на Аржентина, д-р Кенет Круз, библиотекар и юрист по авторско право от САЩ и проф. Владо Бучковски, един от изтъкнатите европейски специалисти по авторско право – представител на Северна Македония, към която се присъединиха много от участниците в конференцията.

„Необходим е глобален подход към изключенията и ограниченията като едно от най-важните предизвикателства в дневния ред на международното авторско право. Ние предприемаме необходимите мерки за това работейки по два активни плана за действие по отношение на изключенията и ограниченията на авторското право, на първо място за библиотеки, архиви и музеи и на второ място за образователни институции и хора в неравностойно положение. Това са наболели и все още нерешени въпроси в съвременното ни общество“, обобщи д-р Франсис Гъри, президент на Световната организация по интелектуална собственост, в словото си при откриването на конференцията днес.