Още от 1 януари 2019 г. държавата трябва да си плаща всичко, ако иска да е държава и да е за пример

Промените в здравноосигурителния модел, които здравният министър Кирил Ананиев се очакват да предложи за публично обсъждане до края на август, предизвикаха остри дискусии още преди да е ясно какви точно ще са новостите. За недостига на средства в здравеопазването, за необходимата реформа, за качеството на медицинските услуги и контрола върху изразходваните средства, разговаряме с проф. Генчо Начев.

- Проф. Начев, заговори се, че предстои вдигане на здравните ни вноски с 2%. Това ли е начинът да се реши проблемът с недостига на средства в НЗОК?

- Това не е начинът и според мен не е правилният начин да се реши проблемът. Когато говорим за недостиг на средства, първо трябва да знаем колко средства са необходими. Никой не може да каже. Един каза: Наливам толкова много пари и пак нищо не става. Друг казва, че средствата са малко, защото не е дооценена дейността. За да говорим има ли недостиг на средства или дали повече са средствата, давани за здраве, трябва да се направи реална оценка на медицинските услуги. Реална оценка на медицинските услуги в България няма. Отдавна трябваше да се почне оттук. Клиничните пътеки, с цените които имат нямат нищо общо с реалната оценка на медицинската услуга, независимо от това, дали тя е на ниво доболнична помощ или болнична. Задължително е да се направи това. Единият начин беше чрез диагностично свързаните групи, но те не са панацея, т.е. те не са едно лечение за всичко и не могат да се въведат от днес за утре. Необходима е много сериозна подготовка на оценители, на кодировчици. От пет години всеки месец даваме данни на три институции – на здравното, на финансовото министерство и на НЗОК, информация колко средно струва на болницата всяка една пътека. Не колко ни е платила касата, а колко реално ни струва. Какъв е проблемът да се събере за една клинична пътека Х от всички болници средната цена, която е била за 3 г.

- Наистина, какъв е проблемът?

- Никакъв проблем няма. Трябва да седнат и да го направят, но никой не иска да го направи. Защото ще се промени статуквото. Какъвто и здравноосигурителен модел да се приеме, ако нямаме реалната стойност на медицинските услуги, в които да влиза и трудът, ние пак ще говорим наизуст и пожелателно, а парите пак няма да стигат.

- Какво според вас трябва да се направи?

- Какъв модел ще предложи здравният министър, нямам представа, защото не съм комуницирал на тази тема. Министърът сигурно го е представил на политическо ниво и след това трябва да се пусне на обществено обсъждане. Според мен трябва да се въведе доплащането.

- Това е непопулярна мярка и може да има висока политическа цена.

- Само на пръв поглед подобна мярка звучи страшно. Тя никак не е страшна. Какво цели съучастието на пациента? Досега говорим за задължително здравно осигуряване в рамките на един солидарен модел. Всички плащат, с надеждата никога да не ползват тези пари. Богатите плащат повече, бедните по-малко, работодателите също участват. Крайно време е да има персонализация на осигуровката, т.е. нека се запазва базата от 8%. Няма защо да се качва солидарната вноска, защото пак ще е наливане на вода в пясък. Оттам нататък е добре да се надгражда с лично участие. То може да е 5%, 10%, в Европа е 20%.

- Но това са допълнителни пари, които всеки българин ще трябва да извади от джоба си.

- И в момента, по статистически данни 40% от парите за здраве хората са ги извадили от джоба си. И за голямо съжаление, голяма част от тези 40% са нерегламентирани и са дадени под масата.

- Как е установено, че 40 % от парите за здраве излизат от джобовете ни?

- Като се знае, че парите за здраве в бюджета са около 4 млрд лв., а годишно се харчат около 7,2 млрд лв., не е трудно да се изчисли какъв е процентът на даваните пари от болните. При модела с лично участие говорим за максимум 20 %, които ще са различни в зависимост от тежестта на пътеката, или от цената на услугата. Това няма да натовари хората повече. Но има три страхотни ефекта. Първият е контролен – щом като вадиш пари директно от джоба си , ще се замислиш дали това, което някой лекар ти предлага, да го приемеш веднага, или да не се консултираш и с още един доктор. Ще се замислиш и дали е нужно въобще. Вторият ефект е възпитателен, защото сериозно започваш да мислиш за здравето си, защото ще трябва да извадиш от джоба си, ако се налага. Далеч съм от мисълта, че това ще превъзпита целия български народ и той ще спре да се храни нездравословно, ще започне да спортува по четири пъти седмично… Не съм идеалист, но оттук трябва да се започне. Третият ефект е върху застрахователните дружества, или върху осигурителните фондове. Засега те са само корпоративни – застраховат тоя персонал, с предварителната уговорка, че връщат еди колко си процента, еди къде си. Корпоративното застраховане не е истинско застраховане, няма какво да се лъжем. Така беше и с осигуряването.

- Как ще се реши този проблем?

- Когато застрахователните фондове вече влязат в играта, в следващите три години ще се разбере кои са най-могъщи – имат офиси във всеки областен град, най-много хора са привлекли. Тогава би могло да се реши хората, които са влезли в тези успешните фондове да минат и със задължителните си вноски при тях. Първата стъпка най-вероятно ще е с даването само на доболничната помощ. Нека видим дали няма да паднат разходите. На петата година примерно, ако са се справили, защо да не им се даде и болничната помощ. И така, по естествен път би се стигнало до демонополизация на здравната каса. И понеже сме социална държава, нека да има и един фонд, за тези, които са социално слаби, да им се плащат допълнителните неща. Както има енергийни помощи, така да има и здравни помощи.

- А какво правим с държавата, която не плаща на 100 % вноските на онези, които осигурява – на пенсионерите и децата?

- Това не трябва въобще да го обсъждаме. Още от 1 януари 2019 г. държавата трябва да си плаща всичко, ако иска да е държава и за пример да е. След като държавата е направила този модел, трябва да е мислено как ще се осигурят парите. Още повече, че всички знаем, че тези групи хора, които държавата осигурява са най-уязвими и най-често ползват здравни услуги. Да, системата е солидарна, но нека всички си плащат процента, който трябва.

- Застрахователни дружества или осигурителни фондове е по-добрият вариант?

- Ако се избере вариантът нови каси, те тепърва трябва да се създават, пак да се назначава администрация… Застрахователите ще си създадат каси. Мисля, че моделът трябва да се надгражда. За мен е грешка, че осигурителните дружества минаха към застраховането. Струва ми се, че това бе направено заради интереси в международен план. Не пречи сега застрахователните дружества да започнат да изпълняват дейността по здравно застраховане. Важното е да отговарят на определени условия. Примерно, да имат офиси навсякъде, задължително не трябва да има подбор по отношение на здравния статус. Ако един пациент е възрастен и с лош здравен статус, ще плаща повече, но не бива да му отказва здравна застраховка. Дружествата имат много добри актюери, за които не е проблем да се справят със задачата. Най-важното е не по пол, възраст, вероизповедание и имотно състояние, а по здравен статус да не могат да отказват. Разбира се, важен е и контролът. Без контрол не може нищо да стане. Говоря не за последващия контрол, при който проверяват дали има кардиограма, дали е сложена или не, а за предварителния контрол, който трябва да установи дали е необходимо да се извърши една или друга интервенция според това има ли показания, или някой е писал, че има такива, за да вземе парите. След това трябва да започне контрол за качеството на извършваните услуги и да се плаща за качество.

- Може ли един чиновник от здравната каса да каже дали една услуга е извършена качествено, или не?

- Не може. Не само от здравната каса, но и одитът не може да се произнася по качеството. Съсловието трябва да осъществява този контрол. Така е в целия свят. Камарата е съсловна и съсловието на кардиохирурзите има заклети експерти, които правят оценката, те вземат участие и в оценката и на инвазивната кардиология. Те могат да кажат дали тези, които са слагали стентовете, са ги сложили по показания, или за да вземат парите. Обратно, когато се прави анализ на дейността на кардиохиругията, участват инвазивни кардиолози, защото те много добре разбират дали е имало показания точно за тази операция. Тогава ще има реална оценка на качеството.

- Защо не е създадена такава система на контрол?

- Защото в България всички сме велики. Да сте чули някой да каже, че друг е по-добър от него? Всички сме само вождове. В България индианци няма. Повтарям – контролът, който НЗОК прави, не е контрол, той е контрол на атрибути – дали нещо го има или не. Те не са специалисти, не са експерти, за да направят контрол върху същността, върху качеството. Преди няколко години дружествата по инвазивна кардиология и по кардиохирургия отидохме в касата, събрахме пресконференция, Румяна Тодорова беше шеф на касата, и сключихме договор да правим контрол. Толкова години минаха, нито веднъж не ни поканиха. Говорил съм с министерството и то е готово да заложи именно на такъв контрол. Не става въпрос „да се режат глави”. Трябва да се установи дали е действано съобразно правилата за добра медицинска практика, или не е. Там, където са нарушени правилата, ще има санкции, но след това няма да се застрашава здравето и живота на хората. Това е. Просто е да се направи. Всяка една специалност може да извършва този контрол – невролозите ще участват в анализа на дейността на неврохирурзите и обратно.

- Ще ви задам и няколко въпроса, свързани с вашата болница. Съобщено бе, че въвеждате нов метод за лечение на аритмиите, разкажете ни за него.

- Нека сме точни. Винаги съм гледал с присмех, когато някой говори за нов метод, а в последствие се окаже, че е забравен стар метод. И този не е нов, той се прави в България по отношение на картиране, т.е. правене на карта на сърцето, на ритъмните нарушения, на проводните пътища и интервенция, с която се прекъсват патологични пътища, за да се спре аритмията. Разликата е, че работим с най-съвременната апаратура, която е производство 2017 г. Като начало, считаме, че не сме достатъчно подготвени и затова поканихме един професор от Австрия – Маркус Амер и с него направихме първите шест интервенции. От наша страна в тях участва доц. Светослав Йовев.След месец проф. Амер ще дойде отново, за да направим още операции. През януари ще изпратим двама наши лекари на специализация във Виена. Надяваме се от март да започнем самостоятелно да работим и да имаме наистина положителен резултат в лечението на аритмиите. Няма защо да се лъжем, често резултатът при тях не бе много добър, дали защото пациентите не спазват някои препоръки, дали защото технически не е добре направено, не мога да кажа, но се надявам да имаме успехи.

- Преди няколко дни от Аджибадем Сити Клиник съобщиха, че са направили уникална операция с участие на четирима специалисти от различни области и са спасили живота на пациент с онкологично заболяване с комбинирана патология. В „Св. Екатерина” правят ли се такива операции?

- Такива операции при нас се извършват от 2007 г. Като прочета такива съобщения и ми става весело. Защото хората изведнъж са разбрали нещо, което се прави от 10 г. Това е хубаво, защото означава, че са получили повече знания, че кръгозорът им става по-широк. През 2007 г. в „Св. Екатерина” оперирахме първия пациент с тумор в бъбрека, със засягане на долна празна вена и прораствания на туморната маса в дясното предсърдие. Махнахме тумора, сменихме долната празна вена с протеза. Участваха три екипа – проф, Никола Владов,защото имаше разсейки и в черния дроб, проф. Петър Панчев като уролог и аз. При следващите операции от нашата клиника в повечето такива операции е ангажиран проф. Петков. И пациентът опериран през 2007 г. живя осем години, въпреки злокачественото заболяване. В операцията участваха три екипа, на нас съдов хирург не ни трябва. Учудвам се как може в т.нар. уникална операция да участват и сърдечен и съдов хирург, след като сърдечният хирург работи също на съдове – коронарните съдове са доста по малки от останалите. След като може да работи на аорта, защо му е съдов хирург за долна празна вена? Ние нямаме нужда от подобно нещо. От 2007 г. до днес ние сме направили 46 такива операции, при протичащ неопластичен процес от бъбрека или от черния дроб. Много е хубаво, че хората са направили нещо, което не са правили до сега. Но е хубаво да се интересуват дали това не е правено в България.

- Истина и е, че до седмици ще сте готови за извършване на първата трансплантация на бял дроб в България?

- От вас научавам, че до седмици ще направим такава трансплантация. По този въпрос се работи, имаме контакти с клиниката в гр. Есен, където са доста напред в белодробните трансплантации. Подготвяме протокол за съвместна дейност за три години. Първата стъпка е съвместен екип от трима или четири души – кардиохирург, анестезиолог, пулмолог ще отидат в Есен на специализиция. Ние всъщност имаме цялата подготовка за извършване на белодробна трансплантация . Преди две години изпратих двама лекари от болницата в Сан Диего, при проф. Стюарт Джеймисън, който има най-голям опит в белодробните трансплантации. Миналата година, по линията на Изпълнителната агенция по трансплантации изпратихме хора във Виена, при проф. Валтер Клепетко. Така че, ние имаме някаква готовност, но все още не можем да кажем, че със сигурност започваме да правим такива трансплантации. Това ще стане, след като екипът се върне от Есен, т.е. октомври, ноември. Ще поканим на първите няколко трансплантации ще участва проф. Маркус Камлер. Хубаво е при първите трансплантации да имаме гръб, защото всеки един неуспех на старта ще породи силно обществено недоверие. А това не бива да се допуска.

Нашият гост

Проф. Начев е изпълнителен директор на СБАЛССЗ "Св. Екатерина" ЕАД. Завършва медицина с отличие през 1975 г. Притежава специалностите обща хирургия и кардиохирургия. Специализирал е в Кралски колеж по хирургия – Лондон, Немски сърдечен център /DHZ/ - Берлин, Медицински колеж Baylor – Хюстън, Сърдечен институт – Минеаполис, САЩ. В момента е национален консултант по кардиохирургия. Носител на следните звания и отличия: Медик на годината – 1998 г., Лекар на годината -  2006 г., Лекар на България – 2009 г., Приз "Човеколюбие", почетен гражданин на Казанлък, почетен гражданин на София, орден "Стара планина" – първа степен, награда "Лекар на Югоизточна Европа" от Втория международен конгрес на Югоизточноевропейския медицински форум.