Тревожно е, че кандидатите за войници намаляват

С военен №1 на републиката разговаряхме в навечерието на професионалния празник на войската 6 май. С уговорката, въпреки че е празник, да не си говорим празнично, а да обсъдим обективно ситуацията в армията. Генерал-лейтенант Андрей Боцев се съгласи да даде оценка за реалното състоянието на войските и да посочи наболелите проблеми, по които работи висшето военно ръководство на Въоръжените сили. Днес Андрей Боцев ще получи четвърта звезда от президента и ще бъде повишен в най-високото армейско звание за нашата армия - генерал.

- Утре е празникът на войската, г-н генерал. Каква е Вашата най-обща оценка за нейното състояние?

- През последните години се наблюдава както запазване на традиционните рискове и заплахи, така и възникване на нови, които са по-комплексни и по-трудни за наблюдение, оценка, превенция и противодействие. Българската армия продължава да изпълнява своите конституционни задължения и задачите по трите мисии на Въоръжените сили. Макар с определени ограничения, нямаме понижаване нивото на амбиция и отказ от реализирането на възложените ни функции.

- Защо на последния КСНС бе отчетено, че Българската армия изпълнява задачите си в мисия „Отбрана“ в ограничен обем?

- Считам за коректно да се отбележи, че КСНС констатира, че „Българската армия може да изпълнява част от задачите си по посочената мисия в ограничен обем.“ Вече нееднократно имах възможността да споделя какви са причините за тази констатация. Първо, недостатъчното ресурсно осигуряване, което рефлектира върху изграждането и подготовката на формированията. Второ, липсата на приемлив обществен баланс, с който да се осигури необходимата социална устойчивост в армията. Това доведе до системен отлив на подготвени кадри и спад в мотивацията на военнослужещите. На трето място, състоянието на основното въоръжение и техниката остава критично. Основните бойни платформи във видовете въоръжени сили се експлоатират с редица ограничения, а това снижава бойната им ефективност. Четвърто, финансовите средства за персонал не позволяват да бъдат попълнени вакантните длъжности. Не на последно място е и забавянето на проектите за модернизация.

- Кой е най-тежкият проблем в момента във Въоръжените сили? Ако става дума за недостиг на личен състав, колко са вакантните места сега?

- Недостигът към настоящия момент е около 5700 длъжности за военнослужещи. През 2018 г. е планирано да се приемат на военна служба около 1300 души, като вече са стартирани процедури от края на миналата година и до края на това шестмесечие следва да бъдат назначени около 500 души. Освен това са обявени за попълване още около 600 вакантни длъжности, а до края на годината предстои да обявим конкурси за останалите незаети места.

- А колко командири недостигат за войските и от кои звена, за младши или старши офицери говорим?

- Най-голям е недостигът на младши офицери – най-вече капитани. Не ни стигат още майори и подполковници. Недостигът на офицери в щабовете и войските е 20%. За разрешаване на проблема още преди 4 г. започна постепенно увеличаване приема на курсанти. Ако випускът във военните училища през 2017 г. беше от над 70 офицери, то тази година ще завършат над 110, догодина е планирано около 140 с тенденция ръстът да продължава. От миналата учебна година стартира задочно обучение на военнослужещи, предимно от сержантския и войнишкия състав във висшите военни училища за придобиване на образователно квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“. Така им се дава възможност да станат офицери. В армията има немалко бойци и сержанти с висше образование, завършили граждански вузове. От тази година е предвидено, който от тях желае, може да започне обучение в едногодишен курс във военно училище, след което ще му се присвои лейтенантско звание. Това са поредни стъпки за намаляване на некомплекта от офицери. За компенсиране недостига стартираха и процедури за връщане на офицери, освободени от военна служба.

- Доколкото зная вие имахте идея да се повиши пределната възраст за всички звания в армията. Какви са мотивите за това?

- Пределната възраст за служба винаги е била различна за отделните категории военнослужещи и военните звания. След промените в ЗОВС от края на 2016 г., възрастта за прием на войници и матроси намаля от 32 на 28 години, пределната възраст за служба също - от 50 на 46 г. и се въведе ограничение в продължителността на сключваните договори с тях. Целта на тази промяна бе подмладяване на войнишкия състав и създаване на възможност за попълване на запаса, след като напуснат армията. Същевременно на тази категория военнослужещи се даде възможност да придобият необходимите 18 години, действително изслужени, за да се възполват от правото на ранно пенсиониране по чл. 69 от КСО. За офицерските кандидати, сержантите и старшините пределната възраст бе променена от 52 на 55 г. в синхрон с промените в КСО, засягащи изискванията за придобиване на право за пенсия. При младшите офицери и старшите офицери до военно звание „подполковник”/„капитан II ранг” включително, в края на 2016 г. също настъпи промяна и при тях се получи изравняване на пределната възраст от 55 г. Направихме анализ каква е ситуацията в армиите на НАТО. Оказва се, че в повечето от тях пределната възраст за всички звания е по-висока от нашата. Така например подполковниците в пакта служат до 58-59. У нас генералските звания са в обхвата 58-62г., а там 60-65г. Смятам, че е крайно време продължителността на военната кариера да се определя с оглед защитата на инвестираните в хората от държавата пари, време и материални ресурс за обучение и подготовка.

- Разбрах, че тя не е срещнала разбиране, дори е имало съпротива от някои кръгове.

- Ще продължа да отстоявам конкретното виждане на военното ръководство на МО. Всяка промяна, която засяга мащабен кръг от хора в една система, печели както подкрепа, така и неразбиране или съпротива.

- На Съвета също така бе взето решение МО да изготви нов план за преодоляване недостига от личен състав. Какви мерки ще се вземат?

- Членовете на КСНС се обединиха около предложението да се преразгледа планът на МО за преодоляване на недостига от личен състав и да се набележат нови конкретни мерки. Набелязан е пакет от мерки в краткосрочен и дългосрочен период. Основните от тях в краткосрочен период включват предложения за промени в ЗОВС за формиране възнаграждението на военнослужещите за военно звание и за длъжност, както и предприемане на мерки за диференциране на основното възнаграждение на военнослужещите за различните длъжности. Тоест, намерението ни е да върнем старото положение водещо при формирането на заплатата да е заеманата длъжност.Което е по справедливо. Защото сега военните с едно звание взимат почти еднакви заплати, а отговорността е различна. Другото ни предложение е базата за определяне на основното месечно възнаграждение, която се определя със Закона за държавния бюджет /ЗДБ/, да се обвързва с ръста на минималната работна заплата за страната. Сега базата е 380 лв., а минималната заплата - 510 лв. Виждате колко е голяма диспропорцията. Тези мерки целят да се повиши социаният статус на хората от отбраната и повиши привлекатеноста на военната професията.

- Не смятате ли, че увеличението на заплатите в армията тази година е най-малко в сравнение с останалите основни структури в сектор „Сигурност“. Защо се получи така? Кабинетът увеличи с около 100 млн. лв. военния бюджет за 2018 г. уж за увеличение на възнагражденията, но знаете, че тази сума не е само за увеличение на парите. Всъщност каква част от нея се изразходва за тази цел?

- Бюджетът на МО е в размер на 1 219,12 млн. лв., като 911,73 млн. лв. са утвърдените средства за персонал. Бюджетът на институцията за 2018 г. е нараснал с 113 млн. лв. спрямо определения разходен таван по ЗДБ за 2017 г., като нарастването на средствата за „Персонал“ е със 107 млн. лв., от които 100 млн. лв. за увеличаване възнагражденията на военнослужещите с цел създаване на условия за мотивация и професионален подбор. Останалите средства са за увеличение на заплатите на цивилните служители във връзка с промяната на минималната работна заплата в страната. Предвидените 100 млн. лв., включително за осигурителните вноски, са планирани за разпределение така: за увеличаване възнагражденията на личния състав в системата на МО – 70 млн. лв. и 30 млн. лв. за назначаване на до 1 300 военнослужещи през 2018 г. с приоритет в декларираните формирования.

- Каква трябва да бъде философията на формиране на военния бюджет – на база списъчен състав, тоест колкото реално служат или на база щатен, колкото трябва да бъде числеността на войските?

- Смятам, че финансовите средства за персонал на база списъчен състав, а не на щатен, не позволяват да бъдат на 100% попълнени вакантните длъжности.

- Защо войнишката професия все още не е привлекателна и не може да се конкурира на пазара на труда?

- Основните причини за това, че военната професия не е привлекателна, са финансови. Хората не са удовлетворени от заплащането. Трудностите на службата оказват негативни ефекти и върху семейството, върху отглеждането на децата. Военнослужещият постоянно е на занятия и учения и неговото отсъствие влияе върху отглеждането и възпитанието на децата. Нищо не може да замени бащините грижи. Когато военният го преместят в друг гарнизон, а там няма работа за съпругата, детска градина за децата, няма и квартира и трябва да плаща наем, да издържа семейството с една заплата, мислите ли че ще бъде удовлетоврен от службата? Това също е част от непривлекателността на професията. Въобще трява да се развива и усъвършенствува психосоциалният модел за подпомагане на семействата на военнослужещите и особено при заминаване на мисия или операция зад граница.

- Какво сочи статистиката – колко души кандидатстват за едно вакантно място? Достигаме ли съотношение 2:1 или поне 1:1?

- Резултатите от проведените конкурси през последните години показват, за съжаление, тенденция на спад на кандидатите за постъпване на военна служба. Статистиката е следната: от 5-6 кандидата за едно място през 2013 г. до 1 кандидат за едно място през 2016 г. и по-малко от 1 за 2017 г. Тенденцията през 2018 г. е 1 кандидат за едно място. Съотношението в отделните региони в страната е различно, зависи от икономическото развитие и безработицата.

- Тъй като парадът за празника ще е с военна техника, да ви попитам много по-скъп ли е, ако е без техника? Приблизително колко са разходите?

- Тази година пред гражданите ще бъдат показани почти всички образци техника и оръжия, с които разполагаме. Логично участието на техника в парада повишава разходите, тъй като трябва да бъдат добавени стойностите за горива, амортизационни отчисления на техниката и командировъчни средства за водачите. Средствата за парада са предвидени в бюджета на МО за подготовка на Въоръжените ни сили. Държавният бюджет не се натоварва допълнително нито с лев за това, че ще има техника на парада. .

- Неотдавна министър Каракачанов обяви, че има консенсус за възстановяване на висшето военно-въздушно училище. Какви ще са следващите стъпки?

- Министърът утвърди докладна записка, с която са разпоредени етапите, през които следва да бъде формирано новото Висше военновъздушно училище. Ще се създаде работна група с участието на офицери от Командването на ВВС, от факултет „Авиационен“ на Националния военен университет „Васил Левски“ и експерти от специализираната администрация на МО. Работната група трябва да разработи концепция за създаване на Висше военновъздушно училище. След нейното утвърждаване ще се пристъпи към изготвянето на Проект за създаване на Висше военновъздушно училище, който ще се съгласува вътрешноведомствено и съвместно с МОН, ще се внесе в Националната агенция за оценяване и акредитация. Цялата организация трябва да гарантира успеха на начинанието, като същевременно не се наруши балансът във финансовото осигуряване на останалите държавни висши военни училища.

- Да ви върна на последния КСНС, г-н генерал. В документа, внесен за обсъждане, имаше ли изводи или тези, водещи до заключението, че трябва да излезем от НАТО или ЕС?

- Не.

- Колко харчи армията за охраната на границата и тези средства предвидени ли са в бюджета? Ако не са, възстановяват ли се поне от Министерския съвет?

- От месец април 2015 г. Въоръжените сили участват в операции по оказване на логистична поддръжка на структурите на МВР и охрана на държавната граница във връзка с увеличения миграционен натиск към България. За изминалите три години финансовите средства, изразходвани за участието в операции по охрана на границата, се осигуряват от бюджета на МО. За възстановяването им са изготвени искания до Министерството на финансите за отпускане на допълнителни средства към военния бюджет за изпълнение на тези задачи. От месец октомври 2016 г., в изпълнение на европейски проект „Подкрепа на усилията на Р България за справяне с миграционен натиск по външните граници“, между МВР и МО беше сключено партньорско споразумение, с което се назначиха финансови средства за МО в размер на 7 268 000 лв. Тези средства покриват потребностите за командировъчни разходи в операциите до месец октомври 2018 г. Към 31.03.2018 г. по проекта на МО са възстановени 6 578 400 лв.

- Какъв е процентът на неизправна техника във ВВС, питам ви, тъй като състоянието там е най-тежко?

- Състоянието на авиационната техника е следното: неизправна - около 30% и с изтекъл ресурс и нуждаеща се от капитално-възстановителен ремонт – около 40%.

- Какво ще пожелаете на воините за Гергьовден?

- Благодаря им за техния професионализъм, отговорност и всеотдайност, с които издигат авторитета на нашата родина по света. Нека Свети Георги закриля тях и техните семейства!

Нашият гост

Генерал-лейтенант Андрей Боцев е роден на 26.11.1959 г., в гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград. Завършил е ВНВУ „В. Левски” във В. Търново и Военна академия „Г. С. Раковки” в София. Той е випускник и на Генералщабния факултет на академията. Преминал е през всички командни длъжности на армията - от командир на взвод до най-високото стъпало в йерархията като началник на отбраната. Награждаван е с множество отличия за проявен висок професионализъм при изпълнение на служебните си задължения.

Семеен с две деца.