Рибата по нашето Черноморие е по-чиста от тази, която се лови в съседните Гърция и Турция, т.е. от средиземноморската и океанската. Поради срива на индустрията ни през последните 10 г. съдържанието на олово, кадмий, живак и други тежки метали в месото на морските обитатели е намаляло значително и е доста под нивата в турските води например.

Най-ниски концентрации на токсични елементи обаче има при сладководните риби от крайбрежните ни езера. Това става ясно от проучване на Медицинския университет във Варна. То е направено в рамките на финансиран от ЕС проект за оценка на състоянието на околната среда в морските и вътрешните води.

Учените са изследвали през 2015 г. съдържанието на 10 токсични елемента в най-често консумираните риби от крайбрежието ни - от Крапец до Приморско, по р. Дунав, във Варненското езеро, в Бургаското, както и в язовир „Мандра“. В списъка попадат трицона, кая, чернокоп, сафрид, зарган, хамсия, илария, кефал, каракуда, платика, бабушка, таранка, шаран, сом, скобар, моруна и бяла риба.

"Резултатите са под минималните норми за всички видове, но при сравнение се вижда, че най-малко отрови има в месото на езерните риби, следвани от тези в р. Дунав", обясни проф. Мона Станчева, ръководител на проекта и шеф на катедрата по химия в Медицинския университет.

Екипът й анализирал и съдържанието на хлорорганични замърсители, сред които е и опасният инсектицид ДДТ. Въпреки че е забранен у нас от 1960 г., все още се открива в сладководните и соленоводните обитатели. Най-малко устойчиви органични замърсители има в мидите, тъй като животът им е най-кратък.