Нашите победиха расизма с 2:0

15 000 запалянковци гледат срещата България-Германия. Около знамето със свастиката се е групирала немската агитка.

За три минути българите набутаха два гола на Германия през 1935 г.

И тогава, както днес, родният футбол е разяждан от задкулисни ежби. Спори се дали е нужен футболен съюз

Първата победа над расизма в спорта е извоювана на зеления терен в София. През 1935 г. нашите момчета победиха германския тим с 2:0 и попариха футболното самочувствие на „висшата раса“.

Мачът е уговорен от Стефан Чапрашиков, почетен председател на Българския олимпийски комитет. В навечерието на срещата министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс се провиква: „Германия има 1 200 000 футболисти!“

Гьобелс влиза в историята като пословичен майстор на лъжата. „За един ден можем да съберем три еднакво силни отбора!“, кълне се по радиото той. Казва обаче истината, като декларира, че всеки играч е прецизно селектиран. Анатомичните показатели се вписват в параметрите на арийската раса.

Понеже ние сме с други характерни черти, тевтонците ни имат за слабаци. Пращат второстепенни футболисти за мача. На 24 май с експреса пристига втората гарнитура на Германия. На другия ден гостите раздвижват мускули на столичното игрище „АС 23“. Нашето разузнаване внимателно ги наблюдава.

„Въпреки че от тази малка тренировка не може да се прави заключение за стойността на играчите, обаче вижда се, че те имат добра рутина и работят добре с двата крака“, констатира експерт във вестник „Спорт“.

За беда треньорът Никола Калканджиев има проблеми със състава. Тодор Мищалов например не го пускат от казармата. Калканджиев е от ветерана „Славия“, завършил е треньорска школа в Италия и въпреки трудностите знае как да конструира отбора.

На вратата слага опитния Никола Савов. Работата по отбраната поверява на Тома Янакиев. Напред пуска техничния Любомир Ангелов, наречен заради пробивите си Шилото. В нападение треньорът разчита главно на острието Крум Стоичков. Легендата Христо Стоичков си прилича с някогашния адаш не само по името. И Крум като Христо имал дръзка игра и сприхав нрав.

Стоичков-предтеча е играч на ФК 13. Като централен нападател в националния задачата му е да вкара поне един гол. На 26 май облича червена фланелка и черни гащета и заедно с още десет наши излиза на стадиона. Публиката го посреща с овации. Крум великодушно маха с ръка.

Гостите са в черно-бял екип. Засвирва „Дойчланд юбер алес“ и германският тим като под команда вдига десници за поздрав. Немската колония, дошла да подкрепя своите, също се изправя и опъва ръце. Когато започва българският химн, 15 000 гърла от трибуните подемат „Шуми Марица“.

В 5.25 ч след пладне реферът Никола Досев свири началото на мача. Германците се спускат напред и общо-взето през първото полувреме превес имат гостите. Три пъти отличният Савов спасява опасни положения, изработени от лявото крило Гюнтер. Нашите отвръщат с пробив на Никола Стайков, който обаче шутира прибързано, без да затрудни вратаря Юрисен.

Българите правят и едно драматично меле пред противниковата голлиния, но изстрелите на Стайков и Стоичков пак са отбити.

Всъщност звездата Стоичков се труди повече с устата отколкото с краката. „Виковете му по игрището не могат да убедят никого, че той играе, нито пък да допринесат нещо към играта му“, възмущава се вестник „Спорт“. Контузен, Крум е сменен от левскаря Асен Панчев и напуска терена.

След почивката германският натиск продължава. При едно центриране на Гюнтер, Савов скача да улови, но е бутнат и Дамингер забива с глава във вратата. Реферът обаче отсъжда фаул.

Чак в 85-ата минута трибуните са разлюляни от „Го-о-ол!“. С топката е Вучко Йорданов, който финтира и я праща напред. Шилото Ангелов я поема и подава пред противниковата врата. Стайков шутира, но среща гредата. След рикошета повтаря удара и вече е точен. Резултатът е 1:0. Съдията сочи центъра.

Публиката още ликува, когато Панчев хвърля от тъч на Йорданов. Той съобразително центрира, отново Ангелов посреща топката и с убийствен шут прави Юрисен безпомощен. Минутата е 88-а.

„Българите във второто полувреме играха много по-добре и заслужено победиха“, признава водачът на германския отбор д-р Шмид.

Херман Гьоринг не е сред зрителите, макар че на 26 май пристига в София. Като слиза от самолета, видният националсоциалист се обръща към посрещачите: „Използвам случая да ви уверя, че всички в Германия, от нашия фюрер до последния германец, хранят най-топли чувства и сърдечни симпатии към бившите бойни другари, към великия български народ и вашата вълшебна страна.“

Истината обаче е, че Гьоринг има алергия към всичко българско. Шамаросан на Лайпцигския процес през 1933 г., той предчувства поражението на германския футбол. Спестява си неприятния спектакъл, въпреки че пресата обявява: „На мача ще присъства германският министър на въздухоплаването генерал Гьоринг с жена си.“

„А бе, Гьоринг дойде ли тука?“, любопитства запалянко по време на срещата. „Не знам, какъв играе?“, отвръща му друг.

От германска страна в официалната трибуна е пълномощният министър Рюмелин. Там е седнал и премиерът Андрей Тошев, който макар че гони 70-те е страстен футболен запалянко.

Нашите момчета заслужават публиката си, защото по това време са във възход. И тогава обаче, както днес, родният футбол е разяждан от задкулисни ежби. Спори се дали е нужен футболен съюз. Председателят на Българската национална спортна федерация използва спечеления мач, за да хвърли камък в градината на врага: „Това е една бляскава победа за националния ни тим. Нека видят тез, които искат да правят футболен съюз, че БНСФ знае да ръководи футбола в България!“

Въпреки козните през 1935 г. националите ни печелят още една важна среща. На 16 юни прегазват Гърция с 5:2. Същата Гърция, която през 2004 г. стана европейски шампион.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи