30 години от морската експедиция „По пътя на спондилуса“

Корабът бил единственият малък съд, напускал пределите на страната отвъд „Желязната завеса“

Има  три вида хора- живи, мъртви и такива, които плават по море. Мотото е на  Веселин Венков, капитан на легендарния водолазен кораб “Камчия”, с който преди 30 години се осъществява уникалната морска експедиция “По пътя на спондилуса” , на който той посвещава едноименната си книга. Второто й издание, а и неговите спомени за това пътешествие с варненски учени по пътя на ценната мида в древността, бяха представени във  фотоизложба в Регионалния исторически музей  по инициатива на археолога Теодор Роков по повод на годишнината. Основната цел на морската експедиция преди три десетилетия е била проучването на търговските маршрути, свързвали Черно и Средиземно море през праисторическата епоха. Научни ръководители са били проф. Михаил Лазаров и изследователят на най-старото обработено злато от Варненския халколитен некропол Иван Иванов, двамата вече покойници. Доказателство за оживената търговия по море са били огромните количества украшения и бижута от мидата спондилус, които са открити сред гробните дарове в халколитните некрополи във Варна и Дуранкулак.

Необичайното пътешествие е осъществено  с кораба “Камчия”, който по здравина не е отстъпвал на митологичния “Арго”, а маршрутът е бил от Варна до Пирея и обратно през Черно, Мраморно и Егейско море. Плаването започнало на 7 септември и е завършило на 22 октомври 1988 г. Мидата спондилус се е ловяла сезонно в Адриатическото и Егейско крайбрежие и поради липса на парична единица, бързо се превърнала в разменна монета, с която древните хора са търгували по-лесно. Изделия и украшения от черупката й са намерени далеч от естествените й местообитания. А притежаването им някога е било белег на висок обществен престиж и материално благополучие, обяснява археологът Теодор Роков. Мидата спондилус се е намирала на дъното в топлите води на Средиземно, Егейско и Адриатическо море. Още по онова време хората са се гмуркали на 10 и 20 м дълбочина, за да я извадят. По крайбрежието се е използвала основно за храна, а черупката за търговия и размяна, казва Роков. Според него това е още един пример как тези общества от древността са живеели в хармония с природата и не са допускали разхищение на ценния улов.

Във Варненския халколитен некропол, който стана световна сензация, са открити гривни, медальони и други накити от мидата спондилус. Находки от нея има и в страните от Централна и Западна Европа, както и в тези по поречието на Дунав, където е вървяла оживена търговия. Разкритията допълват и историята на древното корабоплаване. По време на експедицията са посетени различни археологически обекти и музеи. Резултатите намират място в статията на Иван Иванов “Търговските контакти през халколитната епоха. Морски и речни пътища” , а също и в монографията на проф. Михаил Лазаров “Древното корабоплаване по Западното Черноморие”. Това плаване затвърждава традицията на Варненския археологически музей да участва в морски експедиции с научна цел след проведените две “По пътя на древните мореплаватели” и “Аргонавтика”. Археологът Теодор Роков през 2010 г. беше в международния екипаж на експедиция “Дунавска одисея”  със съвременна реплика на древен плавателен съд от Белград до Констанца и от там по западния бряг на Черно море до Варна. Предстои му да се включи в предстоящата международна експедиция с древноегипетски кораб другото лято. Тя ще бъде в Черно море и Източното Средиземноморие.

Освен събраните научни факти, имаше и много комични ситуации, разказва капитанът на кораба “Камчия” Веселин Венков. За плаването в Средиземно море е трябвало да има дублиращ екипаж, за това са били общо 9 човека, както и задължителния партиен секретар на борда. Без котва може, но без партиен секретар не може, връща лентата назад капитанът. Тогава той бил на 45 години. А корабът бил единственият малък плавателен съд, напускал пределите на страната, отвъд “Желязната завеса”. Гръцките власти не били много гостоприемни към нашите моряци и още на второто пристанище запечатали техниката им за снимане. Когато останали без пари, а и ремъкът на динамото се скъсал, гръцки моряк ги завел в магазина, платил за нов ремък, купил им и 5 кутии цигари. “Той прави пропаганда”, отсякъл партийният секретар. “Абе каква пропаганда, бай Пенчо, момчето е моряк и иска да помогне”, убеждавал го капитанът.  Своите спомени от красивите гръцки брегове, от моряшкото светилище на остров Самотраки, манастирите на Атон и богатия музей в Солун ги е описал в книгата си.  Корабът “Камчия” претърпял и няколко вълнения, като най-силното било в малкия Бискай край нос Матапан. На пристанището гърците се смаяли от здравината на плавателния съд и един дори предложил да го купи.

“Много се гордея с “Камчия”, казва капитан Венков, който 15 години давал команди на руля. Дървеният водолазен кораб е дело на наши морски специалисти от Мичурин и е бил скован от странджански дъб, а обшивката от родопски чам. Това е най-младият дървен кораб, строен в България. След 25-30 години от създаването му дошла комисия за проверка, задялала дървото, а то още миришело на смола, на бор. Сега корабът продължава да плава във Варненския залив, но като атракция за пиратски битки в морето.