Заплахите за терористични нападения в Югоизточна Европа никак не са безобидни

Откритата заплаха на „Ислямска държава“ за кръвопролития в страни от Западните Балкани, която бе обявена преди дни, мина и отмина. Новината се разходи през телевизионните екрани, постоя по вестникарските страници, и остана в архива, за да бъде извадена, ако някога не дай си боже нещо се случи.

Доста наблюдатели подцениха заплахата, защото в момента ДАЕШ има различни приоритети, казват те. Така е, имат много важни задачи, като най-важната е да оцелее. Една армия не може да води война с висок интензитет на няколко фронта.

„Ислямска държава“ е притисната. Столицата на халифата в Ирак - Мосул, на практика е превзета от иракската армия. Да, все още държат стария град между между двата основни моста на река Диждла (Тигър, б.р.). Там ще бъде сложно, защото всичко ценно от археологическа и историческа гледна точка е концентирано точно там. Ще отнеме време, но градът ще падне.

В Сирия групировката губи град след град, като столицата на цялата „Ислямска държава“ - Рака е обсадена, а неуморните кюрдски пешмерга, подкрепяни от САЩ вече са навлезли в града. Кюрдите са народ с национална кауза с исторически прозорец, който за първи път от векове да им позволи полагащата им се държава. ДАЕШ няма шанс при тези обстоятелства в Рака.

Терористичната организация губи територии по всички фронтове. Това би била добра новина, но не е. Звярът е най-жесток в агонията си.

В Европа се връщат ветерани от войната, връща се и омразата. Терористичните атаки във Великобритания, Франция, Белгия, Германия, Швеция показват, че това не са изолирани случаи, а цялостна кампания. Диверсионна война срещу „неверниците“. Вандализъм срещу проспериращите с чудни пенсии. Развитите западни държави, плюс Русия - те са основните цели на ислямистите и те не спират да ги удрят. Няма друга цел, освен да се руши един свят, който за разлика от арабския, просперира. „Неверници“ са всички, които живеят в Европа. Онези ги дразни мирът. Дразни ги хуманизмът. Тук не колят жени заради подозрения, че се държат неприлично. Тук за тази работа си имаме

психоаналитици.

Психически, дори психиатричен, е проблемът на повечето самоубийци в Европа, които погубват деца, обикновени хора. До този момент нито един от атентаторите не се вписва дори в най-лошия вариант на портрета на ислямист. Те са или престъпници, или са злоупотребявали с наркотици и алкохол, или са имали семейни проблеми - в ДАЕШ ще ги осъдят на смърт за тези прегрешения. Нито един чист, по нормите на ДАЕШ, боец не е направил атентат в Европа.

Тези, с проблемите, обаче намират в идеологията изход от своето страдание. Самоунищожението и унищожението получават билет за рая и онези обещани девици. За жените самоубийци не знам какво ги чака в рая.

Отричането на другия, дехуманизацията, много добре пасват на нестабилни хора, които са били на война в Сирия и се връщат в Европа. Дехуманизацията може да има един единствен етикет: Неверник.

Точно думата „неверници“, в съчетание на думата „кръв“ беше използвана и в предупреждението срещу балканските държави. В босненската версия на свързаното с „Ислямска държава“ списание „Румия“ („Rumiyah”, б.р.).

С кинжалното заглавие на статията „Не сме забравили за Балканите“ започва едно страховито леене на кървави заплахи към нашите земи и народи.

„Скоро бойците на халифата ще се разхождат из Белград, Скопие, Прищина, Сараево, Тирана, Загреб и други градове. Ние ще разбиваме главите и проливаме кръвта на враговете си“, се казва в статията. Разбира се причината за този гняв е югославската война.

Такива заплахи са получавани не веднъж. Сега обаче има няколко обстоятелства, които могат да превърнат заплахата в реалност.

Според едно от изследване, това на германския институт за изследване на международните конфликти в Хайделберг, в балканския регион съществуват 18 големи и малки конфликти. То ги категоризира по интензивност и перспективи. Най-жестоките проблеми остават точно в Босна и Македония. Кървави войни в Босна периодично пламват през десетилетията. Днес тя е една държава, която се крепи благодарение на уморената омраза. Но вулканът клокочи. Там съществува едно хърватско малцинство, което е продадено от Дубровник в края на средновековието на Османската империя, за да се отърве от турците. То обаче иска да се присъедини към родината си, членка на ЕС. Имаме огромно сръбско малцинство, което няма какво да прави в Босна. Просто няма какво да прави там. Имаме и изстрадалите от войната босанци, които пък вече са в лапите на салафитските фондации от всички държави от арабския полуостров и риториката на гореспоменатото списание.

В Македония, в Косово положението не е по-различно - малцинства и мнозинства, които трудно живеят едно с друго.

Стотици ветерани от войната в Сирия и Ирак се връщат обратно в тези държави. Всеки един от тях, подразнен от своя клет живот, от неравенството, може да прочете статията и да сложи онова елече, след което ще си слагаме снимки на фейскбук „Аз съм Загреб“, „Аз съм Белград“... Никак, никак не е безопасно на Балканите. Тук няма просто спящи клетки, а дремещи демони.

Над 30 хиляди доброволци от над 65 страни

Повече от 30 хиляди са доброволците, които през годините са участвали във военните формирования на “Ислямска държава”. Те са резиденти на повече от 65 страни. Това включва и домакините от Сирия и Ирак. Изследването е от края на 2016-а и е по данни на различни НПО-та. Не само ислямисти са се включвали в битката за свещен халифат, а и обикновени анархисти. От Балканите най-много доброволци са търсили пътя към обещания рай от Босна и Херцеговина - няколко стотин души, следват Косово, Албания и Македония. Има няколко души от Сърбия и двама трима от Черна гора. Не се съобщава за български граждани.