Лондон продължава да преговаря без да знае какво иска

Поредна „решаваща“ седмица в преговорите за извеждането на Великобритания от Европейския съюз се очертава да се окаже текущата. И съвсем да се объркат нещата. Главният преговарящ за ЕС в процеса Мишел Барние посети в понеделник Лондон за разговори с британския си партньор Дейвид Дейвис и министър-председателя Тереза Мей и с едно-две изявления пред медиите заля със студена вода част от имагинерните прогнози на политиците на Острова за живота отвъд Брекзит. Което разбира се, както всичко около цялата сага, стана по желание на британците.

През уикенда фракцията за „твърд“ Брекзит в партията на консерваторите принуди премиера Мей да обещае публично, че при всеки един вариант на излизане от ЕС, страната категорично няма да е част от Митническия съюз. Каквото и да се случи след 29 март 2019-а, независимо дали все още тя е начело – не! И така се случи – от кабинета се заклеха символично, че Брекзит означава извън Митническия съюз и това ще е в интерес на Великобритания в крайното споразумение с ЕС. За да дойде ден по-късно Мишел Барние и върху това изявление на правителството да обясни, че ако страната е едновременно извън Единния пазар и общото тарифно споразумение, няма как да не претърпи търговски загуби от пречките, които сама се опитва да си създаде. Логично, нали! Барние пожела успех на двата екипа, които започнаха във вторник в Брюксел първия кръг от втората глава по преговорите – именно търговската част, за която Лондон толкова вдига шум от началото на сагата и си тръгна. Несъмнено наясно, че и този път никаква конкретна работа няма да бъде свършена. Най-малкото защото 19 месеца след референдума от юни 2016 г. британските политици продължават да не са наясно, какво точно искат като резултат и как очакват да изглеждат бъдещите им отношения с ЕС отвъд Брекзит.

Което и самите те признават, макар и това да не им върши много работа. Правителството на Тереза Мей трябва да края на седмицата да представи публично своята преговорна позиция, за това какво Лондон иска да е „окончателното състояние“ (end-state) на отношенията с ЕС след Брекзит. Натъртвам на „деветнадесет месеца по-късно“. Според наблюдатели на Острова обаче е много вероятно министрите в кабинета, които представляват двете фракции за „твърд“ и „мек“ Брекзит в партията на Тереза Мей, да не успеят да постигнат съгласие до края на седмицата и обявяването на позицията да остане за следващата.

В Брюксел междувременно въобще не са си губили времето за тези 19 месеца (или поне за последния месец и половина, откакто беше затворена първата глава) и са си направили много ясно сметките. Както стана ясно от изтекли в сряда официални документи, според които Великобритания може да бъде обект на санкции от ЕС след Брекзит, по време на преходния период до края на 2020 г., ако не отговаря на изискванията на Единния пазар и Митническия съюз.

За да ги заболи британците съвсем, пак в сряда, в медии на Острова беше публикувано теоретично изследване на Университета в Есекс, според което дори и Лондон да успее да постигне нови споразумения за свободна търговия с всички големи европейски икономики след Брекзит, това ще доведе до спад в износа на британската хранителна и текстилна промишленост, съответно с 30 % и 34 %, ако са изправени пред ограничения на основните им пазари в страните от ЕС. В комбинация с катастрофалните правителствени прогнози изтекли в медиите миналата седмица, които посочваха, че дори да постигне Лондон търговско споразумение с ЕС за след Брекзит, икономическият ръст на Великобритания ще се забави с до 5 % за следващите 15 години, перспективата става все по-мрачна и по-мрачна. Ако напуснат ЕС без сделка, така наречения „твърд“ Брекзит, забавянето ще е с до 8 на сто за 15 години. Дори мечтаното бъдещо споразумение за свободна търговия със САЩ няма да допринесе за ограничаване на ефекта с повече от 0,2 % за периода.

Всичко това разбира се разбунва духовете в консервативната партия на Тереза Май, където вътрешното разцепление рискува скоро да коства политическия скалп на премиера. Макар и да демонстрира учудваща устойчивост като лидер, през последните близо две години, за мястото й се гласят полу-открито не един и двама от по-видните й колеги сред торите. А и сред министрите в кабинета й, особено в лицето на британския първи дипломат Борис Джонсън, за когото се смята че едва ли не, е предопределен някой ден да застане начело на консерваторите и страната, по примера на персоналния му идол – Уинстън Чърчил. Редица наблюдатели правят сравнение със ситуацията в която се намира Тереза Мей сега, с тази на британския премиер Джон Мейджър през 1995 г., когато след серия скандали и вътрешни крамоли сред консерваторите последният се оттегля от поста на партиен лидер, за да предизвика вътрешнопартийни избори. Разликата е, че ако Мей предприеме подобен ход сега, сериозно рискува да загуби – било то срещу Джонсън, срещу невероятно комичния (но само на пръв поглед) и все по-популярен персонаж на Джейкъб Рийс-Мог, или срещу по-утвърденото в медиите на Острова лице на фракцията за „мек“ Брекзит, Ана Субри. А може и да се стигне дори до предсрочни избори, което след спасените на косъм през 2017 г. според повечето прогнози неминуемо ще качи на власт лейбъристите на Джереми Корбин.

Човекът от ХІХ век

Не само за нас, от тази страна на континента, джентълменът на снимката прилича на участник в исторически филм. Един от най-видните защитници на “твърдия” Брекзит в партията на торите, потенциален неин лидер и може би някой ден премиер на Великобритания, самоходното олицетворение на думата “британски консерватор”, Джейкъб Рийс-Мог е известен с не едно и две публично обявени архаични виждания за брака, абортите, морала като цяло и светът въобще. До степен да си издейства прозвището в медиите “депутатът, представляващ ХІХ век” (the MP for ХІХ-th century). Британският хумор все пак е пословичен.