Рискуваме да се превърнем в приемна, в бежански лагер на Европа

Всеки, който тръгне към нашата граница, трябва да знае, че ще си изгуби парите, времето и мечтите

Има една прелюбопитна гледка около двата терминала на летище София. Там са изградени два мобилни контролно-пропускателни пункта, на които денонощно дежурят полицаи. Така е от месеци. Нормално е да има превенция в тази размирна обстановка. Ненормалното е, че след като това изглежда ще продължи още дълго време, няма никакви условия за униформените. Ако се обади биологичният часовник, трябва да се търси решение в храстите или в офис сгради наблизо.

Знаем, че винаги ще се намерят защитници на тезата, че полицаите затова са полицаи, за да понасят суровите условия. Може би е така - няма нужда от вода, от тоалетна. Това, което е притеснително за нас, е, че каквото е отношението към полицаите на терен, такова е отношението и към националната ни сигурност и в частност към границата. Временните КПП-та означават, че управляващите се отнасят към миграционния проблем сякаш е нещо временно, сякаш ако мине лятото, всичко ще си бъде по старому. Дори пристигането на Фронтекс у нас не създава впечатлението, че има адекватно отношение към заплахата. А границата просто трябва да бъде запечатана, осигурена в дълбочина и това да се пропагандира на изток и на запад. Всеки, който тръгне към нашата граница, трябва да знае, че ще си изгуби парите, времето и мечтите. България не е Гърция с хилядите й острови и необятни морски граници.

От години браздата, която разделя Турция от България, Изтока от Европейския съюз е пробита. Каквото и да ви разказват, щом хиляди хора биват връщани от сръбската граница, а неясно още колко хиляди са в Западна Европа, минали през страната ни. Днес всички тези преселници са заплашени да бъдат върнати в първата страна от ЕС, в която са стъпили - това са Гърция и България. Ние наистина рискуваме да се превърнем в приемна, в бежански лагер на Европа.

Само преди месец бившият военен министър Бойко Ноев предложи чрез вестник „Труд“ на правителството един реалистичен план, в който армията да бъде включена по-активно в преодоляването на заплахите за страната. В този план военните трябваше да поемат функциите на някогашните Гранични войски, което означава създаване на поделения по основните направления на границата, насищане на полосата с патрули, техника и достойно финансиране на операцията.

Пробитата граница означава нещо много повече, отколкото можем да си представим. Щом хиляди минават през страната, това означава, че тук спокойно може да нахлуе диверсионна група, дори въоръжено формирование, което да извърши неподозирани за страната ни военни действия. Заплахата за националната сигурност вече е реална и затова участието на армията вече изглежда наложително.

Как може да бъде запечатана границата? На първо място е важна стратегията. Вижте какво направиха сърбите и унгарците, когато видяха, че не могат да разчитат на България да спре наплива на мигранти. Унгарците строят вече втора ограда. Промениха законите много спешно, наситиха границата със Сърбия с полиция и армия. Откриха нови 3000 щатни места за гранични полицаи, гласуваха им атрактивни заплати.

В Сърбия се случи същото. Сега, ако отидете в пограничните села и градове, ще видите колко наситени с униформени са тези места.

Какво се случва у нас? Още не сме чули някакво категорично становище какво иска да направи правителството на границата. Хората биха се успокоили ако видят, че има опорни точки, че има планирани стъпки, а след това и действия. Напротив - положението е като КПП-тата на летището. Имаме хора, но правим всичко възможно те да мислят как да оцеляват, а не как да се посветят на работата си.

Като начало е нужно достойно финансиране. Това означава много неща. Първо, изграждане на инфраструктура. Поделения, които са от типа на натовските бази по света - с преносими конструкции, с течаща вода, с отопление, с кухня, с бани, с магазинчета, че дори с арести за престъпниците. Това не е прекалено сложно за организиране, а армията ни има опит в конструкцията на такива бази още от мисиите в Босна и Херцеговина. Нужно е да се изградят и пътища, за да може много бързо да се реагира при заплаха.

В тези казарми трябва да има и хора. Мисията по границата може да се приравни към мисия в чужбина. Даже е задължително, защото България е заплашена - от промяна на характера си, ако щете. Освен това е необходимо и да се увеличи щатът точно за нуждите на границата.

Хората трябва да са технически обезпечени. Това означава първо автомобилна и бронирана техника, в случай че това се наложи. Тази автомобилна техника трябва да има с какво да се движи, с какво да се ремонтира. Хората имат нужда от качествено оборудване - дрехи, обувки, прибори за нощно виждане. Тази войска има нужда от разузнавателна техника - това означава безпилотни средства за наблюдение (дронове), радари. В момента се предлагат последно поколения и от едното, и от другото. Дронове с инфрачервени камери, радари, които могат да прочетат линията на живота ти от километри. По този начин войската ще може да засича групи или отделни хора още на турска територия, а едно от най-важните неща е да не се допуска нелегално преминаване на нашата граница, нали?

Ако тези неща станат, преселниците ще бъдат засичани от километри, ще бъдат посрещнати от ограда, а зад оградата ще има войска. Но дори да приемем, че все пак някой премине, той трябва да бъде настаняван в лагер от затворен тип - наречете го затвор. Подобна перспектива ще спира желаещите да минават през България още в Кабул, примерно.

Стратегията трябва да включва още нещо - някакъв план за интеграция на тези, които все пак ще останат. Не трябва да си правим илюзията, че всичко ще остане както преди. Напротив. Трябва да сме реалисти, а реализмът изисква да има план за интеграция - задължително на български език, задължително въвеждане в нашата цивилизация. Ако не на възрастните, поне на децата. Те бързо ще разберат предимството на това да бъдеш свободен.

Ако тези неща не станат, с държавата ни ще се случи това, което се случва с трънките, до които притичват дежурните на КПП-тата. Нищо цивилизовано.