На кого козируват генералите?

Управляващите зорлем политизират войската с промени във военния закон

Безумен въпрос, нали! Ясно е на кого - на Отечеството. Формално е така, но реалността е друга.

Генералите у нас козируват на политическите страсти на деня. Но не са виновни те, а системата, която определя кой трябва да сложи червени лампази. По конституция войската ни е деполитизирана. Помъчихме се това да стане преди 26 г., след като падна чл. 1 за ръководната роля на партията. Нека не се заблуждаваме- партията независимо от цвета й пак я има и тя определя как да живеем. Проблемът е сериозен и не бива да се мълчи. По закон армията ни е надпартийна. За да стане обаче старши офицер генерал, трябва да разчита на подкрепа от партията, която управлява или на политик от властта да го лансира. В противен случай ще се размине с мечтата за „маршалския жезъл“. Такава е горчивата истина - наближат ли избори, търсят се лобита и връзки. Това е неизбежна необходимост за всеки висш офицер, ако иска да расте в кариерата. Да не говорим пък какви козове трябват за началник на отбраната. За първия военен в държавата. Сражението при Ватерло бледнее пред политическата голгота за поста. Вълк единак няма шанс да изкачи поста, дори и да е с качества на Наполеон, ако не е подпрян от мощна партия. Мога да анализирам поименно политическите битки за началниците на Генщаба след 10 ноември насам - кой от кого е лансиран и какви удари под кръста са нанасяни, дори и с промени във военния закон. Или как бизнесмени натискаха за свои хора на най-високия военен пост. Сегашният шеф на отбраната ген. Андрей Боцев трябва да е горд, че е първият и единствен засега, който не е номинация на партиен кабинет. Той е от малцината , тръгнали от командир на взвод и стигнали до върха, без да прескачат нито едно стъпало. От тези, които познават вкуса на войнишкия хляб.

Но това са изключения. Иначе е тъжно - типично по нашенски опорочихме механизма за издигане на висшия команден състав, заложен в конституцията. Там е записано, че президентът издава укази и назначава генералите по предложение на Министерски съвет. Който обаче не е надпартиен орган. Напротив - еманация е на партия / коалиция/, спечелила изборите. И какво се получава? Всяка партия, без изключение, взела властта, започва да си отглежда генерали. И да уволнява тези, които не са нейни фаворити. Най-пресният пример бе гаврата с бившия шеф на отбраната вицеадмирал Румен Николов. Кабинетът „Борисов-2“ го махна, „законно“, с привиден мотив, но истинската причина бе друга: Николов бе номинация на червения министър Ангел Найденов. Така ГЕРБ сътвориха прецедент - за първи път без причина не бе позволено началникът на отбраната да изкара пълен мандат. При това става дума за първия морски офицер, оглавил армията.

Освен че партиите си отглеждат генерали, кандидатите за сърмени пагони също се интересуват коя има шанс да влезе на „Дондуков 1“. Така кръгът се затваря. А уж с падането на Тато деполитизирахме войската. Парадоксът е очевиден – по закон висшето ръководство на армията не е обвързано с политически сили, но на практика е зависимо от тях. През този порочен кръг, заченат в годините на прехода, се изредиха немалко партии, пробвали се във властта. ГЕРБ също не направиха изключение. Дори задълбочиха проблемите. Наскоро от партията внесоха поправка в ЗОВС, според която кандидат- генералите трябва предварително да бъдат изслушани в Комисията по отбрана. А това си е паракселанс необяснима прищявка. То е черешката в сладоледа. Защо се прави, след като парламентът и сега има право да привика всеки представител на властта, щом е необходимо. А в случая принципът е, че при кадрови размествания изслушва само органът, който назначава. Откога парламентът, като законодателна власт, си е присвоил кадрови правомощия по отношение на изпълнителната? Всяка парламентарна комисия, респективно за отбраната, е партийно оцветена от мнозинство и малцинство. Така че препитването на кандидатите за висши офицери е вид узаконяване на политизацията на армията.

И защо се прави - депутатите ще определят ли с наложена воля от мнозинството и оспорвана от малцинството кой е годен за генерал? Ако не е така, както се твърди, за чий е тази поправка?

Според подобна логика би следвало да се привикват и кандидатите за посланици, главните комисари и секретари на МВР, които по празници умират да се покажат с лампази, както и шефовете на държавните компании и т.н. Защо само генералите от армията, а? По време на предизборната кампания Цветан Цветанов обяви гръмко, че ако ГЕРБ спечелят и пак управляват, ген. Константин Попов ще е военен министър и вицепремиер. Вероятно по модела на служебния кабинет на Румен Радев. Не се случи нито едното, нито другото. Поправката, инициирана от Попов и депутати от управляващите, може да се изтълкува и като компенсация заради неспазено обещание чрез наливане на авторитет и съмнителни допълнителни правомощия на шефа на Комисията по отбрана. По-далновидни наблюдатели обаче съзряха опит за дърпане на килимчето под президента. Гафът е очевиден и тъй като няма ход назад, го замазаха с друг - с допълнение към поправката преди второ четене. А то гласи, че Комисията по отбрана ще изслушва висшите офицери, след като президентът вече е издал указите. А това може ли да се обясни смислено? Интересно за какво ще си говорят в такъв случай - за времето. .. Сещам се за култовото анимационно филмче на Доню Донев “Тримата глупаци строят мост“. Симпатичните човечета започват с неистово усърдие да коват дъски и след като мостът е готов, решават да го изпробват. Какво се оказва - тръгват от единия бряг и излизат на същия. Въобще - мост заникъде. Та така и с поправката.

В 40-ия парламент имаше един доста амбициозен депутат от „Атака“ Станчо Тодоров. Той бе пристрастен към армията и предложи разумна схема за номиниране и издигане на висшия команден състав. Идеята му бе следната: Президентът като върховен главнокомандващ след консултации с парламентарните политически сили предлага на Народното събрание най-висшия военен в държавата. Когото депутатите гласуват с мнозинство. След това само началникът на отбраната може да кадрува и подрежда висшия команден състав. Само той и никой друг. Той като професионалист решава кой да командва войските и дава имената на правителството, а то на президента за издаване на укази. Нали се сещате, че предложението на Станчо от „Атака“ за промени в закона не видя бял свят - защото пресичаше партийните амбиции във войската.

Един от големите житейски уроци получих в казармата. Като ни остригаха голи глави, цялата рота новобранци, все още в цивилни дрехи, се строи пред Пецата. Старшината, майката на ротата. Той ни изгледа, мълча минута - две и каза:“ Знам, че всеки от вас влиза тук със свои разбирания и идеи. Ама това хич не ме интересува! Сега си събличате цивилните дрешки, сгъвате ги и ги слагате в мешките. Заедно с тях във вързопчето слагате и вашите идеи и забравяте за тях. Защото две години ще служите единствено и само на Отечеството. Закачам мешките на пирон в склада и след две години, като си тръгнете по живо по здраво ви ги връщам и дрехите, и идеите.“. Такива думи не се забравят. Думи на един прост, но по своемо мъдър старшина, който така разбираше службата в името на държавата.

Не проумявам и следната аномалия – сега в армейските вузове се преподава лидерска подготовка, а лидерите май са ни кът. Рядкост са командирите като Дрангов, които могат да ударят по масата, отстоявайки принципни позиции. Факт е, че имахме колоритни и смели генерали, които не робуваха напартийни началници. Последните мохикани обаче напуснаха преди години строя. Помня един от тях, опълчил се на зам.-министърка от коалиционно правителство, която бе натоварена с мисията да направи съкращения в армията?! Въпросната дама бе решила, че войската няма нужда от танкове, тъй като не се кани да воюва - и трябва да ги нарежем. Бе казала, че и подводници не ни трябват. Но генералът скочи на военен съвет и удари по масата: „Танкове ще имаме, без тях не можем!“ Та той спаси танковете на България. Но това е друга тема. Спестявам му името, за да не го оплюят.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи