Светът кипи, къде сме ние?

На 31 март 1990 г. в интервю пред „Панорама“ запитах Йордан Радичков:

- Това крайно политизиране на обществото докъде смятате, че ще ни доведе? Не ви ли плаши то?

Големият писател започна своя отговор така:

- Докъде може да ни доведе ли? Ще ни доведе дотам да се намразим помежду си! Ние дори не сме се научили още да се обичаме... У нас всичко се ополитичи! Човек не смее да си легне даже и с жена си...

Светът кипи. Периодично избухват и заглъхват цветни революции - Чехия, Сърбия, Молдова, Венецуела. Ние дори не можем да разберем от какво се движат. Опозицията спечели кметските избори в Истанбул, което поставя под въпрос бъдещето на всемогъщия Ердоган. Същата опозиция, чиито представители, попаднали в България, ние предавахме на същия този Ердоган. От страх. Може ли нашата опозиция да повтори нещо подобно у нас?

На срещата на Г-20 всички западни лидери общуват с Путин. Дори Тереза Мей. Защо само към нас той се отнася пренебрежително?

Ако съдим по медиите какво се случва у нас, в това време ние със страст се отдаваме на интриги, подли номера, компромати и демагогия. Отминалите избори не ни донесоха очаквания катарзис. По този повод ще цитирам още веднъж Радичков от това интервю в зората на демокрацията:

„Енергия, да! Понякога ние я имаме в излишък. Това е едно от качествата на българина, но и един от неговите недостатъци. Ние събираме много енергия, истина е, но за кратко време. То е като патрон в патронника на пушката. Когато се натисне спусъка, изгърмяваме, хвърляме дулен пламък и изразходваме цялата енергия... Силни сме в момента на действието, но не издържаме продължително, изморяваме се...

Затова се отдаваме на лениви интриги. В лагера на левицата най-много ме изненада пресният евродепутат Иво Христов. След като се заговори, че ако в предстоящите местни избори Мая Манолова бъде издигната от инициативен комитет и бъде подкрепена от БСП, има големи шансове да спечели в „синята крепост“ София, можеше да се очакват атаки и всевъзможни интриги. Ето, Марешки влиза в играта. Неочаквано тон даде Иво Христов: „Манолова се опитва да бъде навсякъде, където има обществено възмущение, но това не е достатъчно. („България днес“ от 24.06-2019) Тя трябвало да заяви какво смята да прави, за да стане кмет на София и да предложи програма, с която да бъде издигната от столетницата.

Това твърдение е колкото некоректно, толкова и невярно. Мая Манолова е не само активна, но и ефикасна. Затова конкурира президента по популярност. Не разбирам защо Иво отрича за нея формулата, по която бе избран генерал Румен Радев. Нали той работеше в тази кампания!

Отиващият си американски посланик посети столичната централа на БСП. Защо подминават този значим факт.

Няма нищо случайно. Намеси се и Явор Дачков: „Манолова има популистки талант, обещава безогледно всичко на всички, скача от тема на тема с лекотата на всеяден профан и създава впечатлението, че върши „адски много работа „...Освен това е изцяло зависима от волята на Бойко Борисов“... Тези разсъждения водят до извода, че „Мая Манолова е човекът на ГЕРБ, а не на БСП, въпреки че беше неин член...“

От тези коментари тръгнаха слухове, че ако Манолова се кандидатира, зад нея ще стои Бойко Борисов. Не знам какви мотиви са движели уважаемите автори, но се хвърля съмнение в избора на жената, която се радва на доверието на хората. По този начин тези, които работят против нейната кандидатура, работят по същество за интереса на ГЕРБ и Борисов.

Под предлог, че помагат на Корнелия Нинова, някои доброжелатели вбиват клин в отношенията u с Елена Йончева. Като някой „патриарх“ Стефан Данаилов изрече: „Елена не показа политическа мисъл. Тя се държеше като разследващ журналист и ни занимаваше непрекъснато с три доклада и две къщи. На фона на кампанията, която правеше Бойко, агресията на Елена беше грешка... Корнелия сбърка, че я сложи водач.“

Все едно, че е коментар на Антон Тодоров! Не знам какво забавление е очаквал любимият артист, но освен некоректно, казаното от него не отговаря на истината. Да не би Елена сама да е наложила тази линия на кампанията? Защо след като я използваха до последния момент, сега я изкарват и виновна? Нима Корнелия Нинова се поддава на такива внушения?

И докато тя е заета с конструирането на печелившо партийно ръководство, Бойко Борисов също е изправен пред важни кадрови промени. След като „уволни“ окончателно Цветанов от редиците на ГЕРБ, сега предстои разчистването на „артистичните“ любимци на човека, без който Борисов не можел да живее. Но с това не приключват грижите - не може да мине без сериозни промени в цялата управляваща команда. А може би и в стила на управление? Смяната на превозните средства, които управлява сам, вероятно символизират характера на новия стил. През това време Борисов хвърля за забавление и залъгалка на клакьорите загадъчни изказвания като сравнението на Гоце Делчев с Че Гевара.

Отличници и слабаци

Предлагам една класация за седмицата, която се базира единствено на моя вкус и опит, а не на рейтинги.

Отличници:

1. Интервю на Бойко Василев с президента Радев в Панорама. Засегнати бяха теми, за които обикновено се шушука.

2. Интервю на Антон Хекимян с Ицо Хазарта в сутрешния блок на БТВ. Показа интелекта и характера на един от символите на хип-хопа.

Слабаци:

1. „Черешката на тортата“. Участниците са самозванци в кулинарията и светския живот. Скучни разговори.

2. „Играта на звездите“. Обречено на досада. Дори Катето Евро не може да го спаси.