Фермерският пазар в Бургас събира всеки уикенд ценителите на домашни специалитети

В Странджа специалитетите зелник, дядо, риба лопушка и др. са равни по брой на легендите за змейове и самодиви

При минус три градуса край морето през уикенда бургазлии се сгряха на фермерския пазар на ул. "Цар Симеон". Всяка събота или неделя култовото Славейково пазарче отваря гостоприемно сергиите си за земеделски производители. Стоките, които предлагат, са уникални и примамват с обещания за целебност и истински здравословна храна. Всеки може, да речем, да си гребне от пет вида лютеница, да пийне малиново вино или бадемов аперитив, да вкуси извара, прясносолно сирене или шоколадов трюфел.

Фермерският пазар е придобил някаква магична сила и не те оставя да си тръгнеш. Едва когато ти замръзнат ушите, се сещаш, че е крайно време да спреш с разглеждането на бурканчета рачел, сладко от люти чушки или... цели мандарини.

Шарени са хората на пазара - и тези, които идват, и тези, които предлагат продукция. Двама от тях например са инженер и икономист със съпруга, завършила театрално майсторство.

Емил Димитров е инженер по професия, който има лозя в района на Галата, Варненско, съвсем близо до морския бряг. От 3 години се е ориентирал към този бизнес. Предлага малиново вино, естествено, домашно производство, и ликьори на винена основа.

"Това са ръчно приготвените неща, със специална грижа и специално отношение към клиента", казва Димитров. И разкрива правилата. Например лозята е важно да бъдат пръскани само с традиционни продукти, както е било преди 20 години - син камък, сяра и други препарати на медна основа. Да бъдат обработвани без допълнителни химикали, както е било едно време. Малиновото вино е 50 на 50 натурални малини с мерло. 15 лева е бутилката. Ликьорите съответно са "Роза" и "Бадем", познатият ни "Бадемов аперитив".

"Имаме постоянни клиенти, като по-възрастните хора търсят "Бадемов аперитив" или ликьор "Кафе", а изисканите дами предпочитат малиновото вино“, споделя наблюденията си производителят.

На съседната сергия има пречистено краве масло по аюрведична рецепта. С него може да се готви и да се пържи, премахната е водата. Хляб с квас от Стара Загора - майсторът Богдан Богданов е признат в направата на хляб по стара българска традиция. Студено пресовани масла, произвеждани в Русе. Ръчно правени меденки от чирпанското село Братя Даскалови. Сред маслата има масло от моринга - дървото на живота в Индия. Студено пресовано масло от семената му. Предлагат се продукт за тяло, антицелулитен, за скалп, както и за лице. Масло от бял трън е за прочистване на черния дроб и жлъчката, както и за женски болести. Черният кимион е аналгетик, антихистамин и тъй нататък.

Асен Ванчев, икономист, е от село Варвара. Регистриран земеделски производител. В полите на Странджа планина и на метри от морето той и съпругата му имат 6 дка градина, в която отглеждат зеленчуци и плодове от 2012 г. насам. Имат и много цветя и цитруси. В момента от тях до сергията му е строен само дафиновият лист, който издържа на студено.

Многобройни красиви бурканчета с домашно приготвени сладка от ягоди, малини, сини сливи с канела, дюля с орехи и рачел са лично производство. Малките бурканчета, които са 196 мл, са от 3 до 8 лева, големите - от 5 до 10 лева. Вуйчо от Гърция праща зехтин (10 лв. бутилката) и маслини от района на Лариса, също фамилно производство. Смокинова ракия, сладко от цели мандарини, които се консумират с корите, също са от южната ни съседка. Ванчев предлага още сурови ядки с мед и паламуд в зехтин и подправки - черен пипер, бахар и дафинов лист. Рецептата на паламуда си е лично тяхна, семейна, и естествено се пази в тайна. Произвеждат и още един лично техен си продукт - "Песто Варварезе" с магданоз от градината, зехтин, хималайска сол, малко чесън и лимонов сок. Уникален продукт, за който са подали документи да го патентоват.

Следва щанд с извара, бурканчета мляко (по 6 лв.), суджуци, кашкавал, саздърма, пресносолно сирене от козе и краве мляко и стигаме до киселите краставички, лютеници и билки - риган, мащерка и мурсалски чай на Евгени Караиванов от пловдивското село Искра. Завършил е селскостопански техникум в Садово, учил е известно време във „ВСИ-то“ в Пловдив, после е направил частна кооперация.

Той има райска градина с краставички, тиква, пипер и домати и всичко, което се произвежда от тях, го предлага на фермерския пазар. "30 дка зеленчуци гледам", с гордост разкрива Караиванов. В лютеницата му няма нишесте, няма консерванти. "Тази година имаше много нерегламентиран внос на краставици. А това са си моите краставици. Имам и сладко от люти чушки. В София на една госпожа дадох да опита. Хапна една лъжичка, като уверяваше, че яде много люто, после се наложи да яде от околните продукти - салами и какво ли не още, защото сладкото било огън", обяснява Караиванов.

Всички, които обичат домашна храна, идват тук в края на седмицата и си купуват каквото им душа иска. Фъстъци печени и сурови, сушени диви плодове, саздърма по 6 лв. "колелцето".

Фермерският пазар през зимата става още по-приятно място, защото специалитетите, приготвени в планината или по рецепти оттам, се придружават от разкази за митични същества.

Много от купувачите например имат своите корени в красивите странджански села и с пълни торби след пазара се спират да обменят мисли след видяното на сергиите в близки кафенета. Някои припомнят легенди от странджанските села, от които този уикенд липсват деликатеси на сергиите.

"Сигурно са затрупани и стоят тихо и кротко в снега, не им се търгува", смеят се бургазлии. И се шегуват, че в Странджа специалитетите - зелник, дядо, риба лопушка и др. са равни на брой по легендите за змейове и самодиви.

Змеят имал опашка и дупка на лявата ноздра - по това се познавал, но в човешки образ се появявал само пред момата, в която е влюбен. Оттогава и разни поверия - за да не я грабне змей, момата не бивало да излиза, когато навън има буря и гърми и да не пие вода, стояла непокрита по време на буря. С чесън в джоба или парче змийска кожа ходел всеки жител на село в Странджа - тези амулети гонели змея.

Зевзеци коментират, че едно време неверните моми и жени на гурбетчиите разправяли как змей им тропа по вратата, ако съседите ги подозират, че кръшкат на половинката си.