НЕкои съображения докато се излягаме край морето при южните съседи

И там нейде е онзи човек, който продава чадъри за глава

Не обичам да ходя на плаж - да се дзверя в морето, да клеча на пясъка и да ми е топло. Всички, които го обичат това, ми изглеждаха идиоти. До вчера. Лежах изпружена и с досада чистех песъчинки от кърпата си, когато мина малък черен човек. На главата си имаше закрепен разтворен чадър с ластик и беше облякъл готварска престилка. В едната си ръка носеше наръч чадъри за глава, а в другата - сто готварски престилки. И ни подканяше да си купим.

Ето ме мен - легнала на плажа, няма хора, водата кристал. До нас - военно, държавно гръцко кафененце, където бирата е 75 цента, а фрапето 50 цента.

Имам телефон, отпуска - всичко.

Дори децата не са с мен. За мен се трудят всички сервитьори, дето ми сервират октопод. И продавачите на царевица на количка. И чистачите, и други клетници. И малкият чернокож човек, който продава слънчеви очила на плажа, защото вероятността да си купиш очила съществува. И другият малък черен човек, дето продава гердани, защото дори има някаква вероятност да си купиш гердан на плажа.

И там нейде е онзи човек, който продава чадъри за глава и престилки за готвене.

И ми стана ужасно тъжно на сърцето и силно пожелах всички на плажа да пожелаят силно неговите артикули. Представих си как си слагат по един чадър на главата, нахлузват една готварска престилка и облекчено падат по кърпите с фразата “Господи, ДОБРЕ ЧЕ МИНА ТОЯ ЧОВЕК, таман си бях забравила престилката за плаж в къщи”.

И си казах - защо, по дяволите, този човек продава готварски престилки на плажа?

Тогава ми светна, че под идиотските чадъри и престилки, това беше духът на Буда, който минава покрай мен и ми казва:

“Пача! Радвай се на това, което имаш, дори и да е ситен чакъл до локва вода на 40 градуса, защото ако не започнеш да се радваш, ще ви сменя душите с този човек и ще обикаляш вечно с чадър на главата и готварски престилки в ръка. И ще си ниска и ще си мъж и ще си доста по-изморена от сега.”

И аз се просветлих и се възрадвах и се изкъпах в морето и сега ми е добре.

А Буда продължава да обикаля за недоволни ИЗ плажа. Внимавайте.

Орденът на касовите бележки не е на почит в Халкидики

Още от самото начало почивката ми на гръцкото крайбрежие бе съпроводена от прочитането на фентъзи поредицата на Робин Хоб и на шестия ден вече съм на четвъртата книга.

Та съзнанието ми, съвсем естествено, е изпълнено с конници, вълци, магии и дракони.

До такава степен съм се понесла на вълните на магическата реалност, че се опитах да опитомя надуваемия крокодил, който яздих в морето, и двамата, като истински рицари, да завладеем с меч съседното село.

Затова и с интерес нададох ухо за местните легенди и вълшебства. В дните, прекарани в Гърция узнах за съществуването на тайно общество от воини, което има една единствена мисия - да събере на едно място древните рунически ръкописи от тези земи, за да получи древно познание, с което ще завладее света.

Тези древни рунически ръкописи днес се наричат касови бележки и Орденът на касовата бележка е готов на всичко, за да се сдобие с касови бележки, с които да стане всемогъщ.

Уви, мисията им е обречена. Защото в Гърция касови бележки не се дават. Цял един народ се е възправил гордо и защитава света срещу Ордена на касовата бележка и тяхното нечестиво властване. Където и да идат тайните му пратеници, получават само ресто, а понякога някое листче с надраскани неразбираеми думи и сбор от числа, който вероятно има елфическо значение и е код за отваряне на порти между измеренията, но гърците твърдят, че пише “ципура”, “салата” и “калмари”.

Преданията разказват за чужденци пристигнали от далечното кралство Люксембург, които веднъж поискали фактура за престоя си и получили такава, но никой никога не е виждал фактурата, така че това са само легенди, които се разпространяват с цел да уязвят името на гордия гръцки народ.

И така Орденът на касовите бележки никога не ще завладее света ни, ще получава касови бележки само от супермаркетите и ще проклина железния дух на местното население!