Размисли преди Консултативния съвет за национална сигурност

Президентът Румен Радев свика за първо заседание през новата 2018 година Консултативния съвет за национална сигурност. Предполагам, че членовете на съвета ще обсъдят сериозни въпроси по този важен проблем - националната сигурност. И ще дадат някакъв „български принос“ към манипулациите по тази тема, които се разиграват на различни равнища и терени в съвременния свят. С помощта на понятия и модели на мислене, формирани кои преди сто или двеста години, кои и по-отдавна.

Сигурност днес? Може да си я въобразява само този, който приеме да живее с затворени сетива за света.

През седмицата след 1 януари ние хората в света са вече 7 милиарда и половина и броят ни се увеличава всеки ден. Преди малко повече от половин век бяхме само 3 милиарда. След около две десетилетия се очаква на нашата земя да бъдат 9 милиарда души и „иерархията“ на страните според населението  да има много малко нещо общо с днешната. Как се съчетава подобна динамика с представа за сигурност?

Историята не познава темпове на стопанско развитие, на натрупване на богатства, каквито са днешните. Не познава бездни на неравенство между свръхбогатото малцинство и бедното огромно мнозинство като тези, които са днес и които ще бъдат още по-дълбоки утре. Не знае такива арсенали на въоръжения, каквито са днешните и които - няма съмнение - ще изглеждат някак скромни, сравнени с утрешните.

Няма в геополитиката през вековете пример на предизвикателство като това, което Северна Корея отправя към Съединените щати. Може да има различни мнения  до какво би довел един реален сблъсък между КНДР и САЩ. Но няма съмнение, че един конфликт между една от бедните страни и имащата се за първа свръхсила по икономика и военна сила страна е възможен и че последиците му са всичко друго, освен рационално предвидими.

Всяка година десетки хиляди умират в Съединените щати, като последица от употребата на опиати. В повечето от случаите не става дума за инциденти с дрога, а за консумиране на успокояващи лекарства, предписани от лекари, за да могат някак пациентите им да живеят с тежестта на модерния стрес. Други десетки хиляди страдат от болести, последица от интензификацията на модерното земеделие и хранителна промишленост. И в единия, и в другия случай, въпреки очевидността на пропастта, в която сме на път да се свлечем, всички имащи се за модерни страни, следват като слепци лидера на „свободния свят“.

В нашия днешен свят има понятие за сигурност, но няма реалност, която да му отговаря. Ако живеем с мисъл отворена за реалността, ще осъзнаем, че всъщност с говоренето за сигурност се търси да се осигури някакъв застой, някакво гарантиране на съществуващо положение, изгодно за нечии интереси. А със заплахата за несигурност се гледа или да се покрие, или да се формира неприязнено отношение към плашеща динамика за промяна в някакво направление.

Всъщност проблемът не е толкова нов, колкото може би се струва някому. Последните три десетилетия на отминалия век дадоха един урок за разбирането и употребата на сигурността и несигурността в геополитиката, който изглежда още не е разбран от всички. Имам предвид съперничеството между САЩ и СССР на терена на „студената война“.

В края на 60-те години в Съединените американски щати твърде широко се обсъждаше възможността те - ни повече ни по-малко - да се разпаднат. В СССР по това време не е да нямаше трудности, но беше още далеч момента, когато един от дисидентите ще предскаже, че СССР ще се разпадне през 1984 година /по Оруел/.

Съзнателно, или водени от инстинкта на авантюризма, САЩ заложиха на картата на несигурността. Разрушиха голяма част от правилата на световната финансова система, диктувани от тях след втората световна война, отвориха свободни терени за маневри на финансовия си капитал, дадоха простор за експерименти и развитие на новите технологии, превърнаха се от кредитор на останалия свят в един от най-големите консуматори на кредити.

СССР, съвсем съзнателно, заложи на сигурността. Така наречените хелзинкски споразумения, както и системата от договори по контрола на ядрените оръжия, нямаха друга цел, освен да запазят реда, който се бе установил след втората световна война. Вътре в самия СССР, както и в целия така наричан „съветски блок“, главното, на което се залагаше, бе сигурността. Стабилността. Вече установеното.

Това предполагаше и запазване на постовете на партийните „величия“. С което станалата по това време пословична номенклатура, се превръщаше в нещо като „геронтократура“.

Не минаха и две десетилетия и резултатите от „различния избор“ се видяха. САЩ – без, разбира се, далеч да са решили всички свои проблеми - се издигнаха до положението на единствена свръхсила в областта на новите технологии, глобалните финанси, военната област. СССР - под тежестта главно на наследството натрупано от „геронтократурата“ - се саморазпадна. И изправи Русия пред един дълъг и труден път за заемане място във водещите процеси на съвременния свят.

Никой избор, в смисъл на членство в един или друг съюз или групировка, не гарантира следването на някакъв спасителен, привилегирован, т.е. осигурен път.

Всичко ще се реши от динамиката и оригиналността в мислите и в действията на нацията, на обществото, на отделната личност. Затова е и призивът ми към вас, господин Президент, а и към всички нас: със съвет или без съвет, но да търсим пътя за обществото на терена на динамиката и несигурността. Само там в наше време може да се изкове победа.

Търсенето на нов път и нови битки не е от вчера

Тенденцията да се пази придобитото (завоюваното, заграбеното, наследеното) от световни сили като СССР и САЩ винаги се е сблъсквала с порива да се търси нов път, да се пробват нови решения, да се встъпва в нови битки. Така е било в миналия век, така е и в настоящия. Съвременните ускорени темпове и променени обеми на развитие на държавите превърнаха сблъсъкът между сигурността на придобитото и динамиката за нов пробив и нов път ?в главен терен на усилията ни – тук и сега.