България е на 180 минути от класиране за голям форум. Звучи утопично, дори нелогично, но е факт. Новият регламент на УЕФА позволява и на по-малките отбори да мечтаят за място на Евро 2020. А „лъвовете“ имат всички предпоставки да се целят именно в това постижение, каквото не ги е сполетявало от 2004-та насам. След години неуспехи и късметът бе с България на жребия в плейофната фаза в Нион. Той отреди отборът, воден от Георги Дерменджиев, да домакинства и в двата баража. Първият съперник е Унгария. Историята и статистиката е изцяло на страната на маджарите, но пък така беше през последните години срещу Холандия (2:0), Швеция (3:2) и Чехия (1:0), а ето, че сломихме въпросните противници. Защо да не го направим и на 26-ти март в София? „Лъвовете“ са се изправяли 25 пъти срещу Унгария - победите са 7, равенствата 6, а маджарите са с 12 успеха. Но голяма част от загубите на България са отпреди повече от 45 години. Последната такава датира от 1974 година – 1:3 Залаегерсег. Понастоящем представителният ни тим е в серия от девет мача без поражение срещу своя съперник в Лигата на нациите – 4 победи и 5 равенства. Евентуален нов успех през март ще класира „лъвовете“ на финала в Дивизия „А“, където отново ще бъдат домакини. Противник на стадион „Васил Левски“ на 31 март ще бъде определен от двойката Исландия – Румъния. На хартия фаворит в потока няма, така че всеки таи надежди да играе на европейските финали идното лято. За тях 20 отбора вече се класираха, останалите четири ще станат ясни от въпросните баражи в четирите дивизии. Сега на ход са родните фенове. През последните години те чувствително се отдръпнаха от мачовете на националния отбор. Причина за това бяха както слабите резултати, така и като форма на бойкот срещу управлението на футбола ни като цяло. Но предходното ръководство е в оставка, а тепърва ще се назначи нов президент на БФС. И в този деликатен момент за родния футбол е най-добре българският привърженик да се завърне на трибуните на „Васил Левски“ поне за още 90 минути. „Сини“, „червени“, „черно-бели“, „жълто-черни“, всички те да се обединят или поне да седнат рамо до рамо на трибуните и да запеят с пълно гърло „Мила родино“. Защото дори и това вече не се вижда по мачовете на България. Трибуните пустеят, малкото фенове едва, едва пеят химна, а се стига дотам гостуващата агитка да бъде далеч по гръмогласна. Сега се открива отлична възможност целият този негативизъм да бъде туширан само с два мача. Скоро подобна възможност може и да не ни се отвори, но ако се „трикольорите“ се възползват от нея и си изиграят правилно картите, кой знае? Може пък отново да бъдем сред големите...