Преди произнасянето по Тълкувателно дело на ВКС, Радан Кънев с правно мнение в защита на обвиняемия Прокопиев

Командироваха в Брюксел съдийката, блокирала делото за конфискация на 2 млрд. от Цветан Василев

Какво ли трябва да се случи, за да промениш отношението си към политиката в областта на борбата с корупцията, като от пръв привърженик, се окажеш неин основен противник? На този въпрос дълго време трябва да търси отговор един капитулирал бивш политик, напоследък прехранващ се като адвокат. Именно настоящото професионално битие на Радан Кънев обяснява метаморфозата на провалилия се вече бивш лидер на Демократи за силна България и наследник на Иван Костов в отношението му към борбата с корупцията по високите етажи на властта.

Достатъчно е да си припомним, че още през 2013 г. Кънев бе сред най-големите радетели за провеждането на радикални действия срещу сенчестата част на българския бизнес и злоупотребяващите с власт. Докато неговите партньори не влязоха във властта, разбира се. Няма как да забравим, че още в първите месеци като депутат в предходния парламент, лидерът на групата на Реформаторския блок самоуверено предупреждаваше, гледащите го с почуда депутати, че мястото на някои от тях не е в креслата на Народното събрание, а по наровете в затворническите килии. Кънев искаше на всяка цена прокарването на онази “реформа” на правосъдието, която да подсигури назначаването на удобен за кукловодите му специален прокурор. И след като схемата за овладяване на държавното обвинение се провали, Кънев изпадна в шизофренната роля хем на жалещ провала на правосъдния министър Христо Иванов, хем да е част от коалицията, която продължаваше да ползва привилегиите на властта.

Но да оставим настрана ненужните вече политически проксита. За олигархичните им кукловоди отдавна е ясно, че и без парламентарно представителство могат да си гарантират недосегаемост, стига да имат достатъчно сигурни позиции по върховете на съдебната власт или поне на част от нея. След като се установи, че от Радан Кънев в политиката полза няма, остана той да бъде тестван в другото му качество – на адвокат. И точно заради това е впрегнат да пише правно мнение, което да бъде използвано в подкрепа на защитната теза на едно лице, дирижиращо “хибридна война” срещу държавното обвинение и новосъздадената антикорупционна комисия, само защото ръководствата на двете институции са дръзнали да му потърсят сметка за натрупването на “първия милион”.

Като под индиго, в един и същи ден, в издания, привидно различни откъм собственост, но с изцяло припокриваща се редакционна политика, миналата седмица се появиха две правни становища. И двете насочени срещу дейността на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Eдното, писано от Радан Кънев и още двама негови колеги-адвокати, бе публикувано в един от сайтовете на Иво Прокопиев - самият той обект на съдебни решения, с които са наложени запори върху имущество, активи и финансови средства по искане на антикорупционната комисия.

Второто правно мнение бе публикувано в сайта на бившата говорителка на Иван Костов, а негов автор е лично адвокатът на Прокопиев – Георги Атанасов. Разбира се, тази съществена подробност за ангажираността на адвокат Атанасов с Прокопиев и този път бе спестена на аудиторията. Налага се да припомним още, че както и Кънев, така и Атанасов има неуспешен опит като политик. Преди почти две години той се зачисли сред учредителите на провалилата се партия “Да, България”, с чието създаване и развитие Прокопиев упорито отрича да има общо.

Какво се получава? Двама адвокати и неуспели политици изведнъж решават, че е от съществено значение да изготвят старателни правни становища по действащата законодателна уредба, свързана с т.нар. “гражданска конфискация”, на чиято основа стъпва дейността на Антикорупционната комисия и които синергично са публикувани в два сайта с почти една и съща читателска аудитория.

Каква е причината за тази активност ли? Една от тях е изключително съществена, но преди да стигнем до нея, нека изброим и останалите.

Появата на становищата става точно седмица, след като обществото научи, че Иво Прокопиев е на свобода с мярка за неотклонение “подписка”, защото има второ повдигнато обвинение. Освен за приватизацията на остатъчния 33% държавен дял в ЕВН, сега и за пране на пари, свързано с продажбата на “Каолин”, което е станало по сигнал именно на КПКОНПИ. Същата комисия, която поиска, а съдът потвърди на две инстанции запор за 200 млн. лв. на Прокопиеви. Най-логично е да смятаме, че издателят на “медии”, чиято основна роля е да служат за негова защита от правоохранителните институции, отговаря на активността на ръководената от Пламен Георгиев комисия. Това е така, но има и още обяснения за появата на двата анализа. Едно от тях е очакваният на 13 ноември доклад на Европейската комисия в областта на правосъдието и борбата с корупцията. Преди година, след дълго чакане, Брюксел даде последен шанс на България да стартира функционирането на специализирани органи, които да преследват корупцията по високите етажи на властта. За разлика от отношението й към български институции, досега ЕК винаги е кредитирала с доверие дейността на антикорупционната комисия, макар и в предишния й вид, с далеч по-малко правомощия. Точно това не се харесва на противниците на дейността на КПКОНПИ, които, с обичайните методи, изпреварващо се опитват да “замърсят” публичното говорене с критични анализи за работата на антикорупционния орган. Само че дори и това не е най-същественото в двата правни анализа.

Прави впечатление, че становищата разглеждат актуалното, но и отменено вече законодателство в областта на конфискацията на престъпно имущество. Изследвана е международната и най-вече европейската практика, с оглед едно висящо производство пред Съда на Европейския съюз. Става въпрос за делото по преюдициалното запитване на съдия Катерина Енчева от Софийския градски съд от пролетта на тази година, което стопира процеса, заведен от КПКОНПИ за конфискация на над 2 млрд. от активите на банкера-беглец Цветан Василев. Малко след запитването на Енчева, което отправя на втората година от началото на делото, съдийката е командирована като национален експерт в Главна дирекция “Правосъдие и потребители” на Европейската комисия, което става възможно след решение на председателстваната от Лозан Панов Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет. Мандатът на Енчева е двугодишен, считано от 1 ноември 2018 г. Около две години още българското правосъдие ще изчаква решението на Съда в Люксембург го питането на Енчева. Преюдициалното запитване на СГС освен до блокаж на делото за конфискация на престъпно придобито имущество от фараона, фалирал КТБ, осигури аргументи на много други адвокати по дела, заведени от КПКОНПИ, да искат стопиране на процесите до произнасянето на Съда на ЕС.

Съдия Катерина Енчева вече е скъпоплатен чиновник в Брюксел, а пламенната защита, с която я обгрижват изданията на Прокопиев, показва и кой друг, освен Цветан Василев, е имал интерес от запитването й. Нищо, че днес сме свидетели на блокиране на дела, които Антикорупционната комисия води за конфискация срещу телефонни измамници, трафиканти на жени, производители и разпространители на наркотици и прочие.

Подобно на Енчева, Кънев и Атанасов косвено съдействат на колегите си адвокати, които са защитници на закоравели престъпници, чието имущество е обект на дела за конфискация. Разбира се, Кънев и Атанасов имат това право, но дали като политици, макар и провалени, действат морално? Какво ли ще кажат на жертвите на престъпления, когато с правните им становища по дела в защита на криминални типове, утре в съдебната зала се явят техни колеги от адвокатски колегии в областите в страната, в които има бум на телефонните измами например.

Правните мнения на Кънев и на Атанасов могат да бъдат изготвени от почти всяка адвокатска кантора, като практиката е това да става срещу хонорар от 5 до 15 хиляди лева, според сложността на труда и, разбира се, според отделеното време за изготвянето им. Подобни трудове, обаче, (почти) никога не могат да бъдат открити в издания, извън строго специализираните, чиято аудитория са практикуващи в съответната област адвокати, прокурори и, разбира се, съдии. Напълно естествено, материалите изобилстват от специфична юридическа терминология, което иде да рече, че написаното има конкретни адресати, което пък обясняват и защо точно Кънев и Атанасов са авторите на правните становища.

Същинската цел на посоченото в двете правни мнения е те да бъдат взети под внимание от върховните съдии от Гражданската колегия на Върховния касационен съд, които на Общо събрание, насрочено за 15 ноември 2018 г., трябва да се произнесат окончателно по Тълкувателно дело №4/2016 г. То трябва да даде отговор на въпроса, най-общо звучащ по следния начин: Може ли дело за конфискация на престъпно имущество да продължи, ако междувременно друг съд  прекрати производството, дало повод на КПКОНПИ да се сезира и да извърши проверка на имуществото? Кънев дори признава, че статията му е написана именно във връзка с предстоящото произнасяне на гражданските съдии от ВКС.

Макар да няма общо с казусите, довели до образуването на Тълкувателно дело №4/2016 г., Прокопиев има сериозен интерес от начина, по който Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС ще се произнесе. Публикувалият правното мнение на Радан Кънев като издател, явяващ се и довереник на другия автор на идентично правно становище Георги Атанасов, Иво Прокопиев вероятно се надява, че през прекратяване на двете му наказателни “приватизационни” дела, ще може да избегне риска да изгуби част от имуществото, за което КПКОНПИ води отделни искове, но по Закона, регламентиращ “гражданска конфискация” и без влязла в сила присъда.  Всъщност, точно върху това се акцентира и в двете правни мнения. Атанасов смята, че българското антикорупционно законодателство “препятства всяка възможност за своевременна и ефективна правна защита, за да се превърне в инструмент на един репресивен административен орган за разправа с конкурента или противника”. Като по-опитен на политическия терен, Кънев си позволява да е още по-директен, а дори и да смята своето становище за меродавно пред окончателното произнасяне на Съда в Люксембург или пред решението на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС, защото според него “прекратяването на наказателното преследване представлява абсолютна процесуална пречка за упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество”. Теза, добре позната от множеството интервюта, които Иво Прокопиев дава винаги, когато стане обект на съдебно решение по иск на КПКОНПИ.

Само че Радан Кънев, Георги Атанасов и Иво Прокопиев вероятно са забравили, как все още на сайта на “Капитал” можем да прочетем статията от 7 май 2012 г., според която: “Посланиците на страни от ЕС и на САЩ похвалиха новия закон за конфискацията.” И още: "Всички сме съгласни, че това е положителна стъпка, но това не е окончателната цел, защото борбата срещу корупцията има нужда и от други мерки", каза посланикът на Франция Филип Отие. Посланикът на Великобритания Джонатан Алън отбеляза, че действащото в неговата страна законодателство е по-строго от новия закон в България. И представителят на САЩ Джеймс Уорлик смята, че правата на хората са защитени, "защото си има съдебна процедура, през нея трябва да се мине”. "Очевидно е, че един отделен закон никога не може да реши всички проблеми, но поне е напредък", каза Коре Янсон, посланик на Дания.

Вече сме наясно какво мислеше преди Радан Кънев за борбата с корупцията и какво мисли сега, когато пише за Прокопиев, но вече без да има славата на фактор в политиката. Наясно сме и какво мисли адвокатът на обвиняемия. Знаем и къде е съдия Катерина Енчева, след като подпомогна саботирането на работата на КПКОНПИ. На 15 ноември ще чуем и какво мислят върховните съдии от Гражданската колегия на ВКС, за да разберем на чия страна е съдът – на страната на гражданите или...?