Призът ще се връчва ежегодно на първенеца на випуска на военния ВУЗ

Националният военен университет „Васил Левски” във Велико Търново учреди академична награда „Полковник Борис Дрангов”. Решението е взето на Академичен съвет.Наградата ще се връчва ежегодно на първенеца на випуска, в деня на випускния акт.

На 18 март 1917 г. полковникът поема командването на 9-ти пехотен пловдивски полк от Втора пехотна дивизия. Отбранява участъка от кота 1050 в завоя на река Черна (Южния фронт).

На 26 май 1917 при френски артилерийски обстрел в околностите на кота 1050, в завоя на река Черна, подполковник Дрангов е тежко ранен. Шрапнелът от падналия до него снаряд разкъсва крака му, което води до тежка кръвозагуба. По-късно същата вечер умира от раните си. Последните думи на подполковник Борис Дрангов са също толкова вдъхновяващи колкото и делата му приживе „Колко много исках още да служа на България“.

Погребан е в двора на църквата „Свети Димитър“ в Скопие, но по-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище. В негова чест котата се преименува в „Подполковник Дрангов“. На 20 юли 1917 г. посмъртно е повишен в чин полковник.

Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката.

Три села в границите на днешна България носят името на полковник Борис Дрангов – Дрангово, Петричко, Дрангово, Кърджалийско и Дрангово, Пловдивско. Десетки улици в най-различни градове, пръснати по цялата страна, също носят името „Полковник Борис Дрангов”. Дрангови са скалите на Беласица, където войнишки нож е изписал през пролетта на 1916 г. „Аз служих при Дрангов!”

С Дрангов е свързано най-страшното войнишко признание „Има Дрангов – има хляб!”

Войници и школници на Дрангов са министри, общественици, журналисти, генерали, лекари и писатели. Сред Дранговите възпитаници ще намерим имената на Чудомир, Андро Лулчев, Стойчо Мушанов, на археолога Владимир Сис, на литературния критик Йордан Бадев, убит без съд и присъда след 9 септември 1944 г., както и на левия журналист и комунистически деятел Крум Кюлявков, тук са Тодор Кожухаров, известен като Щабскапитан Копейкин, Ангел Букурещлиев, Теодосий Даскалов, Христо Минков, Иван Стойчев, Дионисий Поппанев.

Легендите и разказите за Дрангов живеят почти век след смъртта му.