Хората не са глупави, но не виждат стимул да се интересуват

Правото на глас и политическата дезинформираност вървят ръка за ръка

И така, случи се! Доналд Тръмп винаги се е радвал на широка подкрепа от страна на необразованите, слабо информирани бели хора. Според данни от август Хилъри Клинтън тогава държеше огромна преднина от 25 процента сред избирателите с висше образование. (Дали тази тенденция се е запазила до края, предстои да видим.) За сравнение по време на изборите през 2012 г. имаше много малка разлика между висшистите, гласували за Барак Обама или Мит Ромни. Този обаче път видяхме нещо историческо - танца на глупците. Никога преди образованите избиратели не са отхвърляли толкова единодушно даден кандидат. Но и никога преди нискообразованите не са подкрепяли толкова единодушно даден кандидат. И тази тенденция не се отнася само до Тръмп.

Политолозите в САЩ следят от 65 години какво знаят и как разсъждават избирателите и резултатите от тези наблюдения са плашещи. Гласоподавателите обикновено знаят кой е президентът, но не повече от това. Не знаят коя партия контролира Конгреса, какво е свършило напоследък законодателното събрание, дали състоянието на икономиката се подобрява или се влошава. По време на изборите през 2000 г.,повечето избиратели знаеха, че Ал Гор е по-либерален от Джордж Буш, но много малка част от тях знаеха, че Гор е много по-открит от опонента си по въпросите, засягащи правото на аборт, държавните програми за социално подпомагане или природозащитните регулации.

Защо избирателите знаят толкова малко, е разбираемо. Не става въпрос, че хората са глупави. По-скоро демокрацията създава лоши стимули.

Прост пример - ако отиваш да си купиш автомобил, правиш необходимото проучване. В крайна сметка, ако направиш добър избор, ще пожънеш плодове, ако направиш лош, ще страдаш от последствията. В течение на годините хората се научават как да бъдат по-добри потребители.

Как гласуваме всички, има огромно значение. Но как всеки от нас го прави поотделно, няма значение. Представете си университетски преподавател, който казва на курса от 210 млн. студенти: „След три месеца ще имате държавен изпит. Няма да получите оценка на базата на личния си избор. Вместо това ще направя средно аритметично от оценките на всички и всеки ще получи това.“ Логично - никой няма да се напъва да учи и средната оценка на курса ще е „слаб 2“. Така в общи линии работи демокрацията.

Много избиратели са невежи или грешно информирани, защото усилията, които ще им коства да се запознаят с политическата информация, надхвърлят възможните ползи от нея. Те могат да си позволят да поддържат глуповати, неверни и наивни разбирания за живота и света, именно те не им костват нищо. В крайна сметка възможността който и да е индивидуален глас да реши изхода на вота е минимална. В резултат на това отделните избиратели предпочитат да гласуват експресивно, да демонстрират своята отдаденост към дадената житейска философия. Гласуването в крайна сметка е много повече „мексиканска вълна“ по време на спортно събитие, отколкото избор на политики.

Големият политолог Филип Конвърс беше казал: „Двете най-прости истини, които знам за разпространението на политическа информация сред съвременните електорати, са - средната стойност е ниска, а вариацията висока.“ С други думи, повечето хора не знаят нищо, някои и по-малко от нищо (т.е. те са по-скоро систематично обърквани, отколкото просто невежи), а някои знаят страшно много. Като общо правило избирателите с висше образование са по-добре информирани от тези със средно, които от своя страна превъзхождат по информираност тези с начално или основно образование.

Истинската тревога обаче идва от факта, че когато сравним политическите платформи на двете големи американски партии, виждаме, че и демократи, и републиканци се опитват да прокарват идеи, по-привлекателни за неинформираните и отчуждените. И не можем съвсем да ги виним за това. В края на краищата всеки политик иска да спечели изборите и за да го постигне, трябва да привлича избирателите. В съвременната демокрация неинформираните винаги ще са повече от информираните. Качеството на кандидатите отговаря на качеството на електората. Но демокрацията също така окуражава лошото качество на избирателите.

Реално решение на проблема с политическото невежество няма, освен ако не сме готови да се откажем от демократичните политики. Някои икономисти като Робин Хенсън предпочитат използването на пазарни залагания, за да се определят политиките. Преподавателят по право в университета „Харвард“ Иля Сомин предлага радикално децентрализирани федерални системи, които окуражават гражданите да гласуват с краката си. В последната си книга „Срещу демокрацията“ посочвам възможностите ни да експериментираме с епистокрацията - там политическата власт е широко споделена, подобно на демокрацията, но гласовете на избирателите се оценяват на базата на основните им политически познания. Повечето от тези предложения предизвикаха брожения (предимно сред хора, които не бяха положили и елементарни усилия да помислят как точно работят тези системи). Но всяко от тези предложения отчиташе факта, че правото на глас и политическото невежество вървят ръка за ръка.

Победата на Тръмп е победа на неинформираните. Но, за да бъдем честни, такава щеше да бъде и победата на Клинтън. Демокрацията дава властта на народа, но хората в повечето случаи са неподходящи да управляват.