През 1388 г. българите от средновековния град Косово заявяват: „Ние не ще се отречем от нашия господар Иван Шишман, за да се покорим на турците!“

Две крепости - Новград и Ятрус, са разположени в района на устието на реката

Една от целите на нашата поредица в „Труд“ е да припомняме забравени исторически места, паметници, събития и личности. Такава „територия на забравата“ или на най-обикновеното незнание са немалка част от старите крепости по нашите земи. Вярно е, че по темата съществуват научни изследвания, справочници, фотогалерии в интернет... Ако се замислим, през Средновековието пейзажът у нас не е бил по-различен от онзи в Западна Европа с нейните замъци. Уви, много от нашите крепости с течение на времето са станали „невидими“, и то навсякъде - в Мизия, Тракия, Македония, Поморавието, на север от Дунав... Преди векове тези мощни твърдини, изградени с много труд и финансови разходи от нашите предци, са били повече от „видими“, днес от някои няма и следа! Такъв е резултатът от разрухата на османското завоевание, природните стихии, използването на старите „калета“ за строителен материал, вандалщината на иманярите, бездушието на държавните органи, в крайна сметка, на всички нас...

Поставяме началото на тази „поредица в поредицата“ с няколко крепости по долното течение на Янтра - реката, която винаги свързваме с Търновград и неговите могъщи цитадели Царевец и Трапезица. Не са забравени крепостта Ряховец при Горна Оряховица, както и няколко в района на Дряново. За тези, на които ще се спрем обаче има само отделни статии в периодични и справочни издания, а единственото по-цялостно изследване е книжката на също така позабравения археолог Стефан Стефанов „Старините по долния басейн на Янтра“ от далечната 1956 г.

По пътя от старопрестолно Търново към Дунав е имало няколко крепости, от които днес не е запазено почти нищо. Още при обхожданията на Стефан Стефанов през 20-30-те години на XX век техните руини са били в трагично състояние. Две крепости са охранявали важни позиции при село Раданово (Бели бряг и Гяур куле), една при село Крушето (на височина с показателното име Кале баир), където река Росица се влива в Янтра, по едно градище е имало и при селата Стефан-Стамболово и Обединение. Ако тези „калета“ са били сравнително малки, то при село Полско Косово (община Бяла, Русенска област) е съществувал средновековен град. Не случайно местните хора са наричали мястото Хисарлък („град“)! Укрепената му площ е двайсетина декара, но Косово е имало и своите подградия - квартали под „града“, т.е. под крепостта. Намираните тук монети и керамика датират началото на крепостта към ранновизантийската епоха (IV-VI век). Най-активният период от съществуването u е времето на Второто българско царство. Османският хронист Мехмед Нешри в книгата си „Огледало на света“ разказва за „Кос Ова“, една от силните крепости на цар Иван Шишман. Учените я търсят и на различни места, но най-вероятно става дума именно за Косово на Янтра. През 1388 г. великият везир Али паша превзема Шумен и потегля към Косово. На ултиматума, поставен от пашата, българите отговарят: „Ние не ще се отречем от нашия господар Иван Шишман, за да се покорим на турците!“ Военачалникът Пазарлъ Доган атакува крепостта и не успява да я превземе, но пленява жените и децата на защитниците. Едва тогава Косово се предава.

Днес край „невидимата“ крепост при Полско Косово минават важният международен път Е 85 и жп линията от Горна Оряховица за Русе и Румъния. Мястото притежава потенциал за развитие като интересна, макар и скромна туристическа забележителност. Посещавайки Полско Косово заедно с гл. ас. д-р Николай Хрисимов за пореден път се убедихме в безпощадната разруха, сполетяла тази крепост. Определено трябва да бъдат организирани археологически проучвания, за бъде опазено и показано дори и малкото, което е останало от нея. Защото Косово е средновековният център между столицата Търновград, Червен на Русенски Лом и Свищов на Дунава.

Интерес буди крепостта при село Стърмен (от „стръмен“), на стръмния рид северно от път Е 85, при селото със същото име и недалече от град Бяла. Преди петдесетина години крепостта е обект на проучване от страна на българо-полска археологическа експедиция. Създадена още в римско време, „стръмната“ твърдина е военен център по време на Първото и Второто българско царство. Градището има обща площ от 58 декара, а стените му са необичайни - землени насипи, облицовани с ломени камъни, споени с кал. В селището е имало типичните за ранното средновековие вкопани жилища, но и къщи със стени от плет, измазани с глина. Крепостта съществува до зимата на 1242/1243 г., когато е унищожена при големия поход на монголите (татарите). Нейните функции явно са поети от съседната крепост при днешното кръгово кръстовище при Бяла. Уви, от нея днес не е останало почти нищо - през 1929 г. Стефан Стефанов е успял само да я скицира и да разгледа някои находки. Изградена е в късноримската епоха, но е съществувала и през Средните векове. Тази крепост е охранявала важния брод през Янтра, където през 1865-1867 г. знаменитият „архитектон“ Никола Фичев / Колю Фичето изгражда своя забележителен мост. За жалост, през 1949 г. беленската крепост е почти изцяло унищожена от работещата върху нейния терен каменна кариера.

Две крепости съвсем близо една до друга са разположени в района на устието на Янтра. Това са Новград и Ятрус, днес на територията на община Ценово, област Русе. Неокастро/Новград, буквално „нова крепост“, се е издигала при днешното село Новград, наследило името u. Построена още в късната римска епоха на непристъпно място на левия бряг на Янтра близо до моста, водещ към Кривина и Беляново. Както пише Стефан Стефанов, „... крепостта има неправилна триъгълна форма със широката страна на изток, съобразена с конфигурацията на терена... От юг на крепостта минава дълбок дол. Тя е достъпна само от изток, където е бил и главният u вход. По-голямата част от крепостните стени са разрушени от местното население.“ Новград, наричан от Мехмед Нешри „Нукестри“, през 1388 г. оказва съпротива на османските завоеватели. Тази крепост е била подчинена на българския управител, резидиращ в близкия Свищов, чиято цитадела през лятото на т. г. беше проучена от археолога проф. Николай Овчаров. Заедно с Новград Али паша превзема и „Кираставча“ (навярно изопачено от българското име на античния Ятрус?), а „Йоргова“ (агломерацията Русе-Гюргево на двата бряга на Дунав) капитулира. Междувременно завоевателите подчиняват и „Черноз“ - големият средновековен град Червен. И още нещо, при село Беляново, съвсем близо до крепостта Новград, е единствената скална църква в района, уви, в много лошо състояние...

В непосредствена близост до устието на Янтра е Ятрус - крепост, която е носила античното име на реката. Възниква като римски кастел през втората половина на III век. Площта u е около 30 декара, а дебелината на крепостните стени от порядъка 3-3,50 м при височина на стените около 10 метра. Подобно на други крепости в Северна България, Ятрус е пометен от нашествията на авари и славяни в началото на VII век, но върху развалините му се развива старобългарско селище. Както стана дума, през XIV век тази крепост е в своеобразна агломерация с Новград. При археологическите разкопки, провеждани от българо-германска експедиция, на територията на Ятрус са разкрити обществени и частни сгради, две раннохристиянски базилики, керамика, оръжие, златни монети от Х век. В началото на нашето столетие са положени усилия за социализацията на крепостта, но резултатът от тях, уви, е отчайващ.

Да стигнем днес до устието на Янтра е възможно само по разбити и обрасли с треви и храсти черни пътища. Крепостите, за които стана дума, също са трудно достъпни и почти неоткриваеми. Ако общините Бяла, Ценово и Свищов изработят обща програма за опазването на природното си и културно богатство, със сигурност няма да сбъркат. Заслужава си по долното течение на Янтра да бъде създаден своеобразен резерват, който да привлече поток от истински ценители на красивата природа и историята в този кът на България.