Невъзможната армия на ЕС

Нито едни въоръжени сили в света в наши дни няма да са завършени без система за противовъздушна отбрана, която да защитава гражданите от нахлуващи във въздушното й пространство вражески самолети. Но за малки страни подобни придобивки идват на висока цена. Самата покупка на система за противовъздушна отбрана възлиза на около 400 млн. долара; което не включва цената за поддръжка, която увеличава разхода с още няколко милиона. За страна като Латвия, чийто ограничен отбранителен бюджет едва може да покрие цената на самата система, подобни цифри превръщат желаното оборудване в недостижимо - освен ако не си намери партньор, с когото да раздели разходите.

Латвия и съседната й Литва се опитват да разработят именно подобна система. Като част от междуправителственото споразумение двете страни не само ще си разделят разходите по покупката, но и тези за издръжката на системата. Усилието на двете страни предзнаменува бъдещето на европейското военно сътрудничество - за добро или за лошо.

Откакто Великобритания, дългогодишен противник на разширяването на военното сътрудничество в ЕС, гласува през лятото да напусне клуба, Брюксел съживи разговорите за създаване на армия на ЕС и общ отбранителен бюджет. Миналия месец председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви пред Европарламента, че изграждане на европейски генерален щаб ще е първата стъпка към създаването на съвместна армия.

Мнозинството от експертите смятат, че мащабна инициатива като „Европейска армия“ ще се осъществи трудно в близко бъдеще. Най-често посочваната причина за това забавяне е липсата на умения у държавите от ЕС да организират съвместни обществени поръчки. На хартия съюзяването с партньор с цел съвместно осигуряване на необходимото оборудване изглежда лесният избор. С обща поръчка на големи количества държавите могат да си осигурят отстъпки в цените. Ако съвместно поръчват ново военно оборудване от съюзническа страна, могат да си поделят с нея и разходите за разработката на конкретната технология. При успех на подобни начинания може да се освободят допълнителни ресурси, които да се пренасочат за покупката или осъвременяването на друго военно оборудване. Купувачите също така получават взаимнозависими военни компоненти, които могат да общуват помежду си в обща отбранителна система. Последното е от голяма полза за европейските държави, които не са членки на НАТО, като Швеция и Финландия, но редовно провеждат съвместни военни учения със страните от алианса.

Латвия и Литва изглеждат като идеалните кандидати за подобна схема. Съвместно двете страни се готвят да купят необявен брой германски щурмови карабини Г-36, на стойност 1100 долара бройката, шведската система за противовъздушна отбрана с малък обсег на действие РБС-70, но най-вече зенитни установки със среден обхват, произведени от норвежката компания „Конгсберг“, които се използват за охраната на въздушното пространство на Вашингтон. Това е първият път, когато някоя от страните ще се сдобие с отбранителни зенитни системи от подобен вид - логичен ход предвид неотдавнашните руски агресии в региона, включително нахлувания във въздушното пространство на страните от Прибалтика, Швеция и Финландия.

Въпреки това подобни усилия все още са редки в Европа - най-вече поради многото разочарования в миналото. През 80-те години осем европейски държави съвместно поръчват изработката на военнотранспортния самолет А-400М, който е обща разработка на страните участници. Поръчката е трябвало да бъде завършена през 2009 г., доста след края на студената война, което въпреки това щеше да е от полза за европейските армии при мисиите в Афганистан. Но след серия изоставания от графика първият летателен апарат беше доставен преди три години. Междувременно голяма част от потенциалните купувачи на самолета вече се бяха отказали и бяха купили и други машини.

Дори и между най-близки съюзници в Европа съвместните обществени поръчки често завършват с разочарование. Шведските въоръжени сили са на път да се сдобият с 48 оръдия (първоначално обявени като артилерийски единици) вместо 24-те, които изначално са поръчали, защото партньорът в доставката (Норвегия) решил, че изискванията за въоръжението не отговарят на стандартите й. По подобен начин се провалиха неотдавнашните опити на скандинавските държави да направят обща поръчка за хеликоптери или да купят подводници, поискани от Швеция, Норвегия и Дания.

Във времена на общи стандарти на ЕС за всичко - от банани до електрически крушки - отбраната остава изключение в стандартизацията. Европейската агенция за отбрана (ЕАО) би трябвало да улеснява общите придобивки на европейските държави и постига успехи при дребни закупки. Литва наскоро се обедини с четири други страни за покупката на муниции. Но колкото по-сложен е проектът, толкова по-големи са шансовете за провал. Разногласия по дребни въпроси, засягащи например калибъра на мунициите за бронираните машини, могат да провалят цял проект.

Европейските правителства и отбранителни компании ясно съзнават, че дадената ситуация е неустоима, особено щом Русия активно работи по програмата си за отбранителни разходи, която предвижда увеличаване на средствата за модерно въоръжение до 70%. ЕАО се опитва да създаде общи стандарти на Европейския съюз, подобно на НАТО, но се сблъсква със същите проблеми от създаването на алианса насам.

Има и успешни прецеденти: Холандия и Белгия поддържат програма за съвместно военноморско сътрудничество - БЕНЕСАМ, която през последните две десетилетия включва не само съвместни учения, но и поддръжката на общ флот.

За мнозина успехът на БЕНЕСАМ се дължи на факта, че двете страни участници нямат конкурентни корабостроителници и техните правителства са готови да отдадат военен суверенитет в замяна на достъп до общи ресурси, договорен от правителствата им.

Латвия и Литва, които са на път към широкомащабно партньорство, също имат късмета, че не разполагат със собствени отбранителни сектори, с които да се съобразяват. Плановете им също така не предвиждат съвместно разработване на боеприпаси, които ще се купуват единствено от доверени доставчици. Въпреки това надеждите за общ европейски отбранителен пазар, камо ли за единна армия на ЕС, остават далечна мечта, най-вероятно неосъществима.

 

* Текстът се публикува със съкращения.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи