Никой няма интерес от обединение на двете Кореи, освен самите те

Но под желязната хватка на Ким и с много, много желание и капитали от страна на Сеул е напълно постижимо

Със Зимните олимпийски игри, които се откриха миналия петък в Южна Корея, изведнъж ситуацията в един от най-напрегнатите райони на планетата, се сдоби с нови перспективи. Някои оптимистични, повечето непредсказуеми. Които задвижиха умовете на наблюдатели и анализатори. Още с изненадващо обявеното намерение седмица по-рано „двете Кореи“ да се представят с общ отбор и под единен флаг, нещата започнаха да изглеждат съмнителни. Каква игра играе севернокорейският лидер Ким Чен Ун? Реален ход към затопляне на отношенията ли е това, или поредна маневра, с цел печелене на време и забавяне на нови санкции? Или нещо съвсем различно.

В центъра на вниманието в първите дни на игрите беше Ким Йо Чен, сестра на Ким Чен Ун и първият представител на управляващата КНДР династия, който посещава Южна Корея, която наблюдава спектакъла от официалните ложи. Недалеч от американския вицепрезидент Майк Пенс, който представляваше страната си и същия ден заплаши официално режима в Пхенян с „най-тежките санкции някога налагани на държава“, които САЩ планират да обявят в близките дни. Последваха серия срещи на Ким Йо Чен с официални представители на Южна Корея, включително с президента на страната Мун Джей Ин, който получи и прие официална покана да посети Пхенян. Също толкова безпрецедентно, колкото нейната визита отвъд широката 4 км и дълга 250 км демилитаризирана зона, която разделя Корейския полуостров от 1953 г. насам. Големи изненади около Лунната нова година! Дори Майк Пенс изведнъж „обърна лопатата“ и започна в неделя да говори за възможното отваряне на дипломатически диалог между САЩ и Северна Корея. Американският държавен секретар Рекс Тилърсън ден по-късно на пресконференция от Кайро сипа една чаша студена вода върху тази перспектива, но все пак подчерта, че остава на теория открита.

След тридневна визита зад завесата Ким Йо Чен се прибра в Пхенян да докладва на брат си как е преминало посещението, зимните игри си продължаваха в собствения си ритъм, но усещането, че нещо се мъти от двете страни на северния 38-и паралел, пресичащ един конкретен полуостров в Източна Азия, остана.

Несъмнено Ким Чен Ун има някакъв конкретен замисъл, в контекста на който използва олимпийските игри като повод да го изложи пред Южна Корея. Може би етап по етап. А може би в контекста на обявената в края на миналата година за успешно завършена ядрена програма и все по-близо до ръба на пълната международна изолация, Ким е решил да играе „ва банк“? И ако се стигне до визита на южнокорейския президент Мун в Пхенян, просто да извади ядрените ракети на парад на площада и да сложи картите на масата: аз имам бомбите, вие сте глобална  икономическа сила и технологичен хегемон; заедно ставаме ядрен играч, ако не от ранга на САЩ, Русия или Китай, то поне като Индия или Израел, и доминираме региона.

Колкото и невероятно да звучи този сценарий, не трябва да се забравя мегаломанията, с която са известни севернокорейските лидери през историята досега. Настоящият титуляр на поста „Слънце на нацията“ обаче доказа, че може да надмине всеки от предците си.

Ким Чен Ун завърши заветната ядрена програма на КНДР, с всички ракетни опити, под заплахи и постоянно увеличаващи се международни санкции и натиск, за по-малко от седем години, откакто пое властта от Ким Чен Ир през 2011 г. За същия период изчисти всички елементи от близкото обкръжение на баща си, способни да организират дворцов преврат срещу него, включително членове на собственото му семейство. Но също така, както и мнозинството наблюдатели отбелязват напоследък, проведе и реформи в страната си, която въпреки санкциите и международната изолация (или напук на нея) всъщност последните месеци отбелязва икономически ръст. Според някои от тях дори цените на бензина в Пхенян в момента са по-ниски от тези в Сеул. Което пък отдават на контрабандата на петрол с нелегални тръбопроводи през границата на КНДР с Русия. Последното е по-скоро в сферата на спекулациите и непотвърдената информация.

Но да се върнем на възможния на теория, но невъзможен на практика сценарий с обединението на Южна и Северна Корея, под егидата на „ракетния човек“, както Доналд Тръмп нарича Ким Чен Ун.

Защото САЩ ще са първите, които ще се възпротивят на подобна концепция и като гарант на примирието на Корейския полуостров, ще имат всички основания от своя гледна точка. Другият гарант обаче, в лицето на Китай, е много вероятно да няма кой знае колко против обединяването на двете Кореи като една държава с ядрен потенциал. Така или иначе китайците нямат нерешени исторически спорове с корейците. Които се сдобиха със собствено ядрено оръжие по същия път, извървян от Китай под ръководството на председателя Мао Дзедун през 1950-те и 1960-те - с внос на съветски технологии в началото, под външен натиск от САЩ и в последствие СССР/Русия, и на собствени мускули докато се получи. На корейците им отне повече време – от началото на програмата през 1982-ра, до първия подземен ядрен тест през 2009 г., и успешното изпитание на междуконтинентална балистична ракета, способна да носи ядрен боен заряд през 2017 г.  – но постигнаха своето. И сега Ким е готов за повече. Което ще е труден за преглъщане залък в Сеул, където са пряко зависими от стратегическия си съюзник срещу КНДР САЩ. Но пък в името на 2000-годишната корейска цивилизация, старата и новата слава на двете части на народа й, и мечтаното обединение на полуострова, да кажем, защо не?! На никой народ в този край на света не му липсват исторически имперски амбиции.

С което на първо време ще попритесни жителите на най-близкия съсед, Япония, които и без това вече са на тръни. И не е да няма защо. Единни или не, и от двете страни на демилитаризираната зона на Корейския полуостров помнят японската окупацията от 1910-45 г., и още търсят изкупление за хилядите корейки, отвличани за секс-робини за имперската армия по време на Втората световна война. Конфликтът, довел до разделянето на страната на американско и съветско окупирани части, след капитулацията на Япония през 1945 г. И оттам до превръщането на Корейския полуостров в един от първите горещи фронтове на Студената война между 1950 и 1953 г., и практически до днес – единствено със споразумение за прекратяване на огъня, в сила оттогава.

Обединена ядрена Корея, без съгласието на САЩ, ще е повече от директна заплаха за Япония и за интересите на Вашингтон в Азиатско-Тихоокеанския регион. Ако Китай реши на първо време да не се меси в свадата, а Русия да е просто арбитър, корейските амбиции могат да се превърнат в следващия водещ геополитически фактор.

Тази налудничава теория има и по-реалистична версия, в която Пхенян и Сеул наистина започват открит диалог помежду си. Северна Корея се съгласява, в замяна на поетапно ограничаване на ядрената си програма за военни цели, да започне постепенна икономическа интеграция с Южна. Ядрени центрофуги срещу реактори за граждански цели, с които да изнася ток, примерно, на първо време, за да омилостивят малко САЩ. Първият етап на процеса може да отнеме на теория години, през които Ким ще трябва да има сигурни гаранции, че няма да му отнемат наличния ядрен арсенал и ще дебне зорко за провокации и опити за покушение. Недоверието между Севера и Юга няма да се изкорени толкова лесно, особено с милионите севернокорейци, подлагани с поколения на изолация, партийна пропаганда и откровено промиване на мозъци. Но под желязната хватка на Ким и с много, много желание и капитали от страна на Сеул, е напълно постижимо. Разбира се, най-важният въпрос остава, кой освен КНДР и Южна Корея, има интерес от тяхното обединение?!