Негово Светейшество Католикосът на всички арменци Карекин II пое патронажа на най-голямото културно събитие в Ереван за последните години - ретроспективната изложба на българския художник с арменски корени Бедиг Бедросян (1912-1989 г.). По този повод българска делегация бе на официално посещение в историческия и духовен център на Арменската апостолическа църква - Ечмиадзин. Непосредствено след аудиенцията на групата от България започваме интервюто с Негово Светейшество.

- Ваше Светейшество, поводът за първото Ви интервю пред българска медия е ретроспективната изложба в Националната галерия на Армения на българския художник с арменски корени Бедиг Бедросян (1912- 1989), която се откри под Вашия патронаж. Известно е, че Бедросян иконографисва сочения за най- стар арменски храм в България „СурпАствадзадзин“ (Св. Богородица, б.р.) в Силистра- затова ли благословихте пътуването на експозицията до Ереван?

- Изложбата пристигна в Армения, благодарение на неговия роднина Кеворк Крикорян, имайки подкрепата на Архимандрит Исахак Богосян- Архиерея на арменците в България, и подкрепата на Общоарменския благотворителен съюз Парекордзаган – Армения (AGBU) в лицето на президента на AGBU – Армения Васкен Якобиян. Ние сме радостни, че такава инициатива се реализира в Ереван и арменски творци от България се представят по този прекрасен начин в Армения. Чрез такива културни събития връзките между България и Армения стават по- силни. Радостен съм, че от България има многобройна група от интелектуалци и общественици, в това число и директорът на Софийската градска художествена галерия Аделина Филева, които са част от премиерата на изложбата „Пристани“ в Националната галерия на Армения.

- Ще Ви върна към приключилата буквално преди дни 6- а световна среща на Арменската диаспора в Ереван, на която направихте специално обръщение, че мотото на всички арменци, без значение дали живеят в Армения или в САЩ, Франция, България, Русия, Румъния и т. н., трябва да бъде „да са войници и слуги на страната си“ - цитирам по памет. Как успявате да дадете национална принадлежност на арменец, който е роден извън Армения,на когото родителите му са родени извън Армения?

- Всеки арменец, независимо дали е роден в Армения или в своята родина, носи тези ценности в себе си и живее с тях. Например вие, когато се качвахме сега по стълбите, споделихте, че сте много щастлива затова, че сте тук. А представете си, как се чувства арменец, в чиито вени тече арменска кръв, когато посети Армения. Така през вековете нашият народ се е съхранил. Имаме общности, които са с хилядолетна история и са съхранили своята идентичност – като в Румъния и България например, в Индия, в Далечния и Близкия Изток. Арменците през поколенията, бидейки достойни граждани на държавата, в която живеят, са успели да съхранят и духовните и ценностни връзки с Армения. Така арменците по света, без значение къде са родени, са останали верни на своето отечество.

- В думата „войници“ се съдържа препратка към война - къде се крият предизвикателствата пред Арменската църква днес, кои са духовните бойни полета на Ечмиадзин?

- Когато казваме, че сме войници, това означава да сме винаги готови да принесем живота си за нашето отечество. Да си войник не означава да имаш желание да воюваш. Войникът е защитата на арменския дух, на националното самосъзнание, на Армения. И в този смисъл Църквата се състои от две части – победоносна църква – вярващите, които вече са се пренесли на небето, починалите. И живите, пазещи вярата на Христос – воините на Христа, които сме ние. Ние, които сме готови да отдадем живота си в името на Христа. Нашата мисия, нашият път е да бъдем воини на Църквата и на вярата ни. В духовен смисъл да си войник означава да воюваш срещу злото. Да останем чисти и да предпазим от греха, да сме добри един към друг и да живеем, съхранявайки вярата си в Христос.

- А как да разбираме призива Ви към служене, когато времената изискват човек да концентрира максимум усилия в материалното си съществуване?

- Да си в служба на народа си, означава ценностите, които са ни дадени от Бог, да ги предаваме на хората около нас и да ги озарим със светлина. Да даваме пример с вярата си, с делата си.

- Миналата година, тук, в Ечмиадзин, приехте Негово Светейшество папа Франциск и в обща декларация призовахте световните лидери да се вслушат в милионите призиви за мир, както и че хората по света „имат нужда не от оръжие, а от хляб“ - вместо това обаче кризите по света се увеличават, напрежението в Близкия Изток расте, американският президент Доналд Тръмп заговори за „тотално унищожаване на Северна Корея“ заради неспиращитепровокации от режима там. Защо?

- Точно тези обстоятелства са повод за призиви за мир от духовните водачи по цял свят. Защото живеем във време, в което злото е активно и действа. Свят, в който има тероризъм, има войни и мизерия. Нашата мисия е да призовем хората да стоят далеч от злото, да следват Божиите заповеди, за да построят един по- добър свят, в който всички да живеем в мир и разбирателство. Задължението на нашите духовници е постоянно да припомнят на миряните да следват духовните добродетели и Словото на Христос.

- Защо се противопоставят християнство и ислям, например? Религиите, или по- скоро религиозните водачи, са в основата на конфликтите по света?

- В основата на религиите е заложено доброто и любовта. Само радикалният прочит и злите намерения са причината за използването на вярата за разпалването на войни. Защото каквото зло вършим в името на вярата срещу човека, ние го вършим всъщност срещу Бог. В Светото писание е казано, че ако не обичаш ближния си, значи не обичаш Господ. Затова трябва да се научим да обичаме ближния си по Божията повеля.

- И тогава ще стане както на Небето, така и на Земята?

- Да, така е.

- Колко време ще трябва на духовните огнища да преборят атеизма, който бе насаден по времето на тоталитарните режими?

- Полагат се усилия, но е трудно да се каже какъв период ще отнеме. Отделните народи, отделните общности ще имат нужда от различно време, за да могат тези щети, тези загуби да бъдат възстановени. Християнското обучение е важно да е постоянно и продължително. Толкова, колкото човечеството ще съществува на тази земя. Ето вече 2000 години проповядваме евангелието на Иисус Христос. И ще продължим да го правим докато настъпи мир и благоденствие на земята. И Бог да пази народите, да не се повтаря това, което преживяха с тоталитарните режими страните от Източна Европа.

- Може ли хилядолетното разделение между християните да бъде преодоляно? Какъв е пътят за единството на Христовата църква, когато милиони хора продължават да празнуват Възкресение Христово и Рождество на различни дати, например?

- Водят се такива преговори. За да може всички християни да празнуват едновременно. Отправяме молитви към Бог този ден да дойде по- бързо. И всички християни да отбелязват тези светли празници заедно. Но още се нуждаем от време докато се случи. Трудно е, но се стремим. Защото има една вътрешно- религиозна нетърпимост. Показателно затова е, когато една църква отказва на друга църква да направят заедно свещенослужение. Трябва да се работи с търпение, за да може тези различия да бъдат преодоляни. И всички да осъзнаем, че сме деца на един Бог – божии чада на един Господ. Че сме спасени от кръвта на един Господ и всички братски трябва да му служим, за да може Царството небесно да дойде на Земята.

- Развивате завидна образователна дейност - кои са най- важните проекти на Ечмиадзин в следващите години по отношение на работа с диаспората и тук, в Армения?

- Основното е възпитанието и образованието на децата на нашия народ в духовните ценности и добродетели, за да могат те да живеят и да продължат по този път като носители на хилядолетната история на своя народ, живеейки в страните, където са се установили. Преди малко говорихме за събитията от времето на тоталитарните режими – сега работим по възстановяването на църкви, които са били разрушени през този период. И естествено работата по издаването на религиозна литература за подготовката на духовниците.

- Как мотивирате един млад човек да стане духовник, да отиде в друга държава и да работи понякога в трудни условия?

- Те са войници и идват при нас с тази мисия. С това разбиране и с този дух те служат на Христос. Когато ръкополагаме духовник, той дава обет за послушание. Те отиват да служат там, където има нужда от тях и не поставят никакви условия. Даже ако е необходимо да се жертват, отиват и се жертват. И слава на Бога, че е така. И нещо извън протокола – но в обета, който свещениците ни дават, ние питаме – готови ли сте да служите и в трудности в името на Бог? А те отговарят – Да, готови сме.

- Кога планирате да посетите отново България?

- С Божията помощ, когато имаме поканата. И когато има такъв подобен значителен повод ние да посетим България.

- Какво послание отправяте към читателите на вестник „Труд“, към арменците в България и въобще към страната ни?

- Да живеят в разбирателство и в мир, да вършат добри дела, за да може да се множи Божията благодат върху народите ни. И да живеем в мир, в името и за славата на Господ.

 

Нашият гост

Негово Светейшество Карекин II е роден през 1951 година близо до Ечмиадзин, Армения. Ръкоположен е през 1972 година. Днес Карекин II e Върховен патриарх на Арменската апостолическа църква - Католикос на всички арменци.