Няколко страни многократно ни блокират единствено поради вътрешно политически причини преди избори

Необходимо е да бъдат загърбени предразсъдъците и политическите страхове от европейските ни партньори

След десет години членство на България в Европейския съюз ползите за страната са множество – в сферата на икономиката, земеделието, търговията и инфраструктурата. Една от най-големите ползи е придобитото европейско гражданство и свободното движение на хора. Въпреки това обаче, българските граждани продължават да се редят на опашки за паспортна проверка при всяко едно излизане или влизане в страната, усещане, което белгийските граждани например, не познават от години.

Търговските и превозни фирми губят от допълнителните разходи и забавеното време при преминаване на границите с Гърция и Румъния. Потенциалът за улесняване достъпа до югоизточните европейски пристанища с техните стоки от Азия все още не е изцяло разгърнат. Транспортните връзки между България и съседите й от ЕС също не са развити на нивото, на което биха могли да са. Всичко това е поради факта, че България не е член на Шенгенското пространство, въпреки десетгодишното си членство в ЕС. Същата е и ситуацията с Румъния. За българските и румънските представители в Европейския парламент такова положение е недопустимо. Водени от желанието ни да гарантираме на гражданите на нашите страни същите

привилегии и ползи, с каквито се ползват другите европейски граждани, ние загърбихме политически различия и се обединихме в изготвянето на обща декларация за приемането на двете страни в Шенген. Това е първа такава обща инициатива, която срещна широка подкрепа и която изпраща силен сигнал към европейските лидери, че е време да бъде взето положително решение в посока разширяване на Шенген. Декларацията ще бъде изпратена до председателя на Европейския съвет Доналд Туск и до премиерите на няколко държави-членки, които са ни спирали досега в нашите опити за членство.

Освен това бе проведен дебат в Европейския парламент относно разширяването на Шенген и включването на България и Румъния, участие в който взеха не само български и румънски депутати от всички политически групи, но и колеги от други държави, които винаги са подкрепяли България в желанието й да се присъедини към Шенген. Отново бе препотвърдена позицията на мнозинството в Европейския парламент, че Шенгенското пространство трябва да бъде разширено и да включва нашата страна и Румъния. Аз лично защитих тезата, в момент на нарастващ политически популизъм, традиционните партии, особено когато са управляващи, следва да проявят разум и да не се поддават на популистки похвати. Призовах държавите-членки, които възпират членството на България в Шенген единствено по вътрешно политически причини, да не потъпкват европейските правила и закони в името на печеленето на гласове. Не считам, че е проява на солидарност, както и правно не е издържано, правилата, приложими за тях, да бъдат променяни за нас.

Тези действия от страна на българската и румънската делегация са породени и от факта, че реално още през 2011г. Европейската комисия установява, че България е изпълнила единствените законови изисквания за присъединяване към Шенген, а именно т. нар. технически критерии - гарантиране сигурността на границите, особено външните европейски граници, от името на другите шенгенски държави-членки; ефективно сътрудничество на правоохранителните органи с други държави-членки, за да се гарантира сигурността след падане на границите; прилагане на шенгенското законодателство; както и свързване и използване на Шенгенската информационна система (ШИС). Това са единствените критерии, въз основа на които се взима решение за разширяване на Шенген, и всички държави-членки биват подлагани на периодичен контрол по прилагането на тези критерии.

Положителната оценка на ЕК за България е препотвърдена в резолюция на Европейския парламент от 2011 г., както и от държавните и правителствени лидери през 2012 г., които призовават Съвета по правосъдие и вътрешни работи да приеме положително решение за членството на България в Шенген до септември същата година. Такова решение обаче не е взето и дискусията е отлагана многократно поради искането на няколко държави-членки. Въпреки това, за да отговори на условията на техническата оценка и в съответствие с Договора за присъединяване към ЕС, България прилага по-голямата част от шенгенското законодателство; от 2012г. има достъп до Шенгенската информационна система, която подпомага охраната на границите, полицейското сътрудничество и в скоро време и връщането на нередовни мигранти. В резултат на активното използване на ШИС от българските гранични служители, те залавят на границата с Турция един от извършителите на Парижките атентати, докато той се опитва да стигне до Сирия.

България прилага напълно също така наскоро приетите изменения в шенгенското законодателство като например систематичните проверки на всички хора, вкл. европейските граждани, преминаващи външните европейски граници. Въпреки увеличените опашки по КПП-тата с Гърция и Румъния в следствие на продължаващия граничен контрол, България спазва правилата и прави всичко възможно, за да запази баланс между отговорностите си на пазител на границите на ЕС и интересите на хората. В следствие на продължителни преговори и последователно защитавана позиция по-рано тази година България си отвоюва място в системата за влизане/излизане, която ще засича нередовни мигранти. В резултат тя получи и пасивен достъп до Визовата информационна система, което ще й позволи да проверява истинността на шенгенските визи. Тъй като обаче страната не е член на Шенген, тя няма да може да издава такива визи.

Голямо признание за начина, по-който България пази най-трудната европейска граница, тази с Турция, е фактът, че новата Европейска гранична и брегова охрана бе открита официално на КПП Капитан Андреево през есента на 2016 г., както и многократните заявления на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, даващи страната за пример в опазването на границите. Всички тези промени, чиято цел е подсилване сигурността на шенгенското пространство, въвеждат нови задължения за страната. В следващите месеци на първото наше председателство на Съвета на ЕС България ще води преговори по допълнителни промени в начина, по който Европейският съюз охранява границите си, без реално да е допусната до най-яркия пример за взаимно доверие в сферата на сигурността в ЕС – Шенген. Въпреки че България се е доказала като надежден партньор в опазването на границите и сигурността в ЕС, въпреки че е изпълнила всички законовоопределени критерии и въпреки че прилага шенгенското законодателство, засега липсват конкретни стъпки от тези, от които зависи присъединяването на страна в Шенген – държавите-членки.

Няколко страни многократно са ни блокирали единствено поради вътрешно политически причини преди избори, за да бъдат привличани гласоподаватели. Дори в противоречие с отдавна установените правила за извършване на техническите оценки, приемането ни в Шенген е обвързвано с резултатите по Механизма за сътрудничество и проверка, нещо, което Европейската комисия ясно заявява, че не трябва да се прави. По този начин се налагат допълнителни изисквания единствено на политическа основа, без правно основание и то без да бъдат променяни правилата за другите държави-членки. Не е ясно и защо един път правителствените и държавни ръководители се изразяват положително за разширението на Шенген, но техните вътрешни министри не одобряват членството на България.

С оглед на предстоящото председателство на България и Румъния на Съвета на ЕС е необходимо да бъдат загърбени предразсъдъците и политическите страхове от някои европейски партньори и да не се променят правилата единствено, за да се намерят фиктивни аргументи срещу разширяването на Шенген. България се е доказала като надежден партньор, гарантиращ сигурността на 500 милиона европейци, и следва да получи необходимото признание за своите усилия.

Пълноправното членство на България в ЕС няма да бъде завършено без пълноправно членство в Шенгенското пространство!