Недостатъкът на отрицателните лихви

Според експерти отрицателните лихви могат да изкривят пазарите.

Те карат хората да се чувстват тревожни и подкопават ползата от по-евтините заеми

Европа и Япония експериментират с тях от известно време

Централните банкери трябва да обмислят други варианти

По-рано този месец попитах бивше светило на паричната политика в САЩ дали той смята, че лихвените проценти в Америка може някога да отидат на негативна територия (като преднамерен ход на политиката на Федералния резерв, а не като резултат от пазарно движение).

“Не!”, отговори той категорично, обяснявайки, че той и повечето от бившите му колеги не харесват изобщо идеята за отрицателни лихви, въпреки че Европа и Япония експериментират с тях от известно време, а президентът Доналд Тръмп вероятно би бил очарован Фед да последва примера им.

Светилото отчасти се опасява, че отрицателните ставки могат да изкривят пазарите. Както посочи в свой доклад наскоро Банката за международни разплащания (БМР), банката на централните банки, използването на неконвенционална парична политика рискува “да ерозира стимулите за частния сектор да поддържа адекватни буфери срещу финансов стрес”. Но има и друг фактор в играта: психологията.

Когато лихвените проценти станат отрицателни, това може да допринесе за усещането, че пазарите преминават “в огледалния свят”, както наскоро се изрази Скот Клемънс, главен инвестиционен стратег за управление на частното богатство в Brown Brothers Harriman.

Светилото на паричната политика, с което говорих, заяви, че отрицателните лихви карат хората да се чувстват толкова тревожни, че това подкопава ползата от по-евтините заеми. “Хората се безпокоят още повече”, обясни той. “Това накърнява доверието.”

След като светът се плъзна в неизследвана територия с експериментите на паричната политика, някои централни банкери се замислят как културата и възприятието на потребителите са засегнати. Няколко икономисти, като Клаудио Борио от БМР, поставиха въпроса дали отрицателните лихви не изпращат объркващ сигнал към инвеститорите. Според мен това отдавна трябваше да стане.

Икономическата теория би казала, че отрицателните лихви трябва да подтикнат повече компании и потребители да харчат - в края на краищата защо някой ще спестява, когато банките налагат такса за държането на пари при тях? Но трябва само да прегледате немската преса, за да видите колко непопулярен е този експеримент.

Всъщност рискът е, че отрицателните ставки просто подклаждат страховете сред инвеститорите, че нещо е дълбоко и трайно грешно в този свят на Алиса в страната на чудесата.

Има ли решение? Очевидното е политиците да спрат да делегират тежката задача на централните банки и да започнат да използват други форми на икономически стимули (като например инфраструктурни разходи) и интелигентна структурна реформа за създаване на растеж.

Без съмнение Кристин Лагард, новоизбраният шеф на ЕЦБ, ще предаде това послание, когато поеме поста. Но не очаквайте, че това ще се случи скоро, предвид състоянието на западните демокрации.

Може би централните банкери трябва да обмислят други варианти. Един то тях би бил да се избягва говоренето за отрицателните проценти и вместо това да се използват техники, които осигуряват монетарна подкрепа, но които са толкова сложни, че простосмъртните се затрудняват да ги разберат (това отчасти направи количественото облекчаване).

Едно нещо, което не би създало позитивни настроения у потребителите, е превръщането на паричната политика във форма на политическа борба, като същевременно се мънка за негативните ставки или за заплахата от рецесия. Доналд Тръмп трябва да се поучи. Отрицателните (или нулевите) лихви не са вълшебна пръчица.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари