Изрезки от стари сайтове:

29.01.2015 г., “Медиапул”:

“Предрешеният избор на Лозан Панов се състоя”

“... очаквана развръзка с оглед на конфигурацията във Висшия съдебен съвет, в който доминират представители на ДПС и ГЕРБ”

29.01.2015 г., “Капитал”:

“Лобито на статуквото вече държи и тримата големи в съдебната система”

04.02.2015 г., “Дневник”:

”Кой кръг всъщност овладява ВКС”

”ВСС безпардонно игнорира мнението на съдиите... и избра “прагматичния” кандидат на Георги Колев”

”При Президента Росен Плевнелиев лежи писмо от Съюза на съдиите и пет НПО с призив да се проведат публични консултации преди държавният глава да подпише или откаже указа за назначаване на Лозан Панов. Втори ден той мълчи за това писмо. Мълчанието му и действието да подпише или не назначаването на Панов, както и как ще го мотивира, ще покажат коя съдебна реформа подкрепя държавният глава – симулацията и подмяната от крепителите на статуквото или радикалните мерки, нужни за да се разбие моделът, създал съществуващите обвързаности и зависимости”

Изказвания:

Христо Иванов, бивш министър на правосъдието, неучаствал в заседанието на ВСС по избор на председател на ВКС, за избора на Лозан Панов:

“Това бе филм с предизвестен край”

Калин Калпакчиев, член на ВСС:

“По отношение концепцията на съдия Панов моето впечатление е, че тя не съдържа цялостен поглед и съзнание за съществените проблеми в работата на Върховния касационен съд. Той не е засегнал ключовия въпрос за ролята на съдиите в управлението на съда. Освен това, в концепцията му се съдържат откровено неправилни тези.... Съдия Панов показа, според мен, неразбиране на това каква е ролята на съда при формиране на наказателната политика на държавата, както и за правомощията на съда при определяне на наказанието... Всеки един от нас, когато остане сам със себе си, трябва да признае очевидността на фактите”

Димитър Узунов, член на ВСС, един от петимата, издигнал кандидатурата на Лозан Панов за председател на ВКС:

“Съдия Панов заложи като лайтмотив на своето представяне сред обществеността, умението си да консолидира, а внимателният анализ на неговите стъпки в хода на представянето показват, че той действително притежава харизмата да обединява... Именно затова считаме, че в лицето на Лозан Панов ВКС би имал за председател през следващите седем години един безспорен авторитет, визионер, реформатор, новатор, и лидер, който би съумял да обедини и увлече с идеите си”

Неприятно е. Но още римляните са казали: “Littera scripta manet”, или - написаното остава.

Към днешна дата положението е променено на 180 градуса. Истерично въстаналите срещу избора на Лозан Панов за председател на ВКС медии на присъдружните олигарси Иво Прокопиев и Огнян Донев, подкрепени от банкера-беглец Цветан Василев, венцехвалят “смелия реформатор” и “громител” на статуквото Панов. Същите “журналисти”, които призоваваха президента Плевнелиев да не подписва указа за неговото назначаване, сега без свян обявяват Панов за едва ли не единствената надежда за справедливост в България. Негови апологети са и кресливата група, близка до олигархията, членове на ВСС, предвождани от Калин Калпакчиев. А на един от издигналите кандидатурата на Лозан Панов за председател на ВКС Димитър Узунов – Панов иска оставката като представляващ ВСС.

Какво се случи? Как се стигна дотук?

Елемент от генетичния код на задкулисието е, че всичко се случва тайно и далеч от хорски очи. Слабост на задкулисието обаче е, че да стигнеш до истината защо се случва едно или друго, не е необходимо да си бил там. И място за морални категории няма. Така че необходимостта от отговор на въпроса с какви очи се отвръщаш от някой, който е повярвал в теб, издигнал и отстоявал кандидатурата ти, естествено отпада. Философите ще кажат – такъв е животът. А и историята го е доказала многократно. Тук няма драма - и Петър се е отрекъл три пъти от Христос, така че – какво тук значи някакъв си Димитър Узунов. Издигнал и подкрепил Лозан Панов за председател на ВКС.

Друго е същественото. Нека разсъждаваме логично - кой има интерес Лозан Панов да влезе в лексиката и да заговори с изразните средства на пропагандната машина, конструирана от и обслужваща интересите на следните олигарси – финансовия манипулатор Иво Прокопиев, фармацевтичния торментор и данъчен еквилибрист Огнян Донев, и фараона Цветан Василев. Тримата изброени, разбира се.

Какво свързва тримата олигарси? Просто. Проблемите им със закона и вероятната последица – затворът. Тези проблеми идват от неугодната за тях дейност на конституционно определената като адвокат на всяка държава институция – прокуратурата. Тя не се отказва да им търси отговорност за стореното и съглашение с нея за тях е невъзможно. И както винаги водата си намира път и залага на сигурното. А сигурното за задкулисието е, че колкото и да те обвинява прокуратурата, накрая съдът ще каже, че нищо нередно не е извършено. Няма престъпления. Точка. Файлът е затворен.

И незаобиколимият фактор в тази действителност безспорно е последната и най-висша съдебна инстанция, а именно Върховният касационен съд. И няма какво да се лъжем – малцина са тези, които ще отсъдят за близките си равнопоставено, както за другите.

Хора сме все пак. И нищо човешко не ни е чуждо.

С други думи казано - няма прокуратура, която би притеснила съставляващите задкулисието олигарси, ако те имат благоразположението на Главния съдия. Защото какво се случва – прокуратурата те обвинява на първа, на втора инстанция. Каквото и да се случи, последната дума е на третата – Върховния касационен съд. И там влиянието на Главния съдия със сигурност не е за подценяване.

Затова задкулисието се покая за хич нелицеприятните квалификации и анализи по адрес на Лозан Панов, затвори очи за смущаващите посещения на крак от най-висшия съдия в България на небезизвестна адвокатска кантора, за което в държавите, които сме свикнали да наричаме нормални, оставка се подава на минутата. По всичко изглежда, че и Сталинград не е защитаван с такива сили и ресурси, както свещената крава на задкулисието Лозан Панов. Кукловодите на задкулисието нямат основание да изпитват недоволство от Лозан Панов, защото, ако си позволим прогноза, едва ли в обозримо бъдеще някой тях ще окаже в затвора. Те си го дресираха.

А иначе, ако се отречеш от някой, току виж, утре задкулисието изгради църквата си върху твоя камък.