Обявено е за решаване делото срещу резултатите от електронното гласуване за избор на членове на ВСС

Въпросът за опасността от манипулирането на изборните резултати е неизменно актуален и се поставя всеки път, когато се заговори за упражняване правото на глас, независимо от това кой и по какъв повод изразява волята си. Процесът на формиране на новия състав на Висшия съдебен съвет /ВСС/ също не бе подминат от подобни съмнения.

На 28 септември 2017 г. се проведе заседанието на смесения състав на Върховния касационен съд /ВКС/ и Върховния администиративен съд /ВАС/ по дело номер 34/2017 г. срещу резултатите от електронното гласуване за избор на членовете на ВСС от съдийската квота . По време на това заседание се разгледа назначената в съдебното производство техническа експертиза, чиято цел е да установи дали е имало нерегламентиран достъп до системата за електронно гласуване при проведените на 17 и 18 юни 2017 г. избори. Делото е обявено за решаване. Ако съдът прецени, че действително е имало подобно вмешателство, той следва да обяви избора за незаконосъобразен, което би довело до произвеждането на нов избор, но и до сриване на доверието в институцията.

В настоящето изложение ще посочим защо е от изключително значение за държавата ни ВСС да има законно и своевременно избран състав, който да разполага с доверието на обществото и властта, както и процедурата за избор на членовете му.

Висшият съдебен съвет e органът, който представлява, осигурява и отстоява независимостта на съдебната власт в Република България. На него е отредена ролята да определя състава и организацията на работата на съдилищата, прокуратурата и следствените органи и да осигурява финансово и технически тяхната дейност, но без да се намесва в нейното осъществяване. Посочените функции са толкова важни за правораздавателната дейност на държавата ни, че съществуването на самата институция, нейният статус и правомощията й са уредени в Глава шеста от Конституцията на Република България /Конституцията/ и подробно доразвити в Глава втора от Закона за съдебната власт /ЗСВ/.

От чисто прагматична гледна точка без подобен представител на съдебната власт, трудно бихме могли да си представим, че независимостта й е адекватно защитавана пред другите две власти – законодателната и изпълнителната. Това теоретично би довело най-малкото до накърняването на принципа за разделението на властите. Значението на ВСС е определящо за органите на правораздавателната власт. При липсата му, правораздавателната власт не би могла да функционира правилно като единна система, а това би било пагубно за обществото и държавността ни. Именно с оглед на ролята на Висшия съдебен съвет, той е замислен като постоянно действащ държавен орган - юридическо лице със седалище в град София.

ВСС се състои от 25 членове. Той осъществява правомощията си чрез пленум и две колегии – съдийска колегия и прокурорска колегия. Пленумът на ВСС се състои от всички негови членове и взема управленски решения от значение за съдебната власт, приема проекта на бюджета й, управлява имотите й, решава общи организационни въпроси. Съдийската колегия и прокурорската колегия поотделно и в съответствие с професионалната си насоченост назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите; правят атестации на съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт и решават въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост; налагат дисциплинарни наказания – понижаване и освобождаване от длъжност; определят броя, назначават и освобождават административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор и др.

Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са негови членове по право, а останалите двадесет и двама се избират измежду юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж. Важно е да се проследи механизмът за попълване на състава на съвета.

Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание с квалифицирано мнозинство от 160 гласа за всеки кандидат поотделно. След изменението на Конституцията от края на 2015 г. , както и след първата промяна на ЗСВ от 2016 г. изборът се извършва по колегии – шестима членове за съдийската колегия и петима членове за прокурорската колегия.

Останалите единадесет членове на ВСС се избират пряко от съдиите, прокурорите и следователите посредством свикването на техните Общи събрания, не по-рано от осем месеца и не по-късно от шест месеца преди изтичане на мандата на Висшия съдебен съвет или в 7-дневен срок от предсрочното освобождаване на изборен член на Висшия съдебен съвет. Съдиите избират от своя състав шестима членове за съдийската колегия. Прокурорите избират от своя състав четирима членове за прокурорската колегия. Следователите избират от своя състав един член отново за прокурорската колегия.

До два месеца преди произвеждането на избора всеки съдия, прокурор или следовател може да направи предложение за изборен член на ВСС от съответната квота. Предложението трябва да бъде в писмена форма и да съдържа мотиви с оглед на личните, професионалните и нравствените качества на кандидата. Към него се прилага и писменото съгласие на кандидата. С цел прозрачност и публичност предложенията с мотивите към тях и имената на предложителите се обявяват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни от постъпването им. В 14-дневен срок след това кандидатите представят в писмена форма подробна автобиография, мотивите си и концепция за дейността на Висшия съдебен съвет и други документи за съответствие с изискванията на закона, включително и декларация за имотно състояние, произход на средствата и декларация за наличието или липсата на частен интерес по смисъла на чл. 2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

Цялата тази информацията е публична и се публикува в срок до три дни от представянето й на интернет страницата на ВСС. Съдийската колегия се произнася с решение по допустимостта на всяко предложение по отношение на изискуемите образование, юридически стаж и представянето на предвидените документи относно кандидатите съдии, а прокурорската колегия – относно кандидатите прокурори и следователи. Решенията се обявяват незабавно на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

В 14-дневен срок от насрочване на избора колегиите на Висшия съдебен съвет съставят списъци на действащите съдии, прокурори и следователи, които служат за избирателни списъци. В деня на произвеждането на избора всеки действащ съдия, прокурор и следовател може да упражни правото си да гласува. Общото събрание се провежда в две последователни съботи. В първата събота общото събрание избира избирателна комисия и избирателни секции и изслушва кандидатите.

Становища за кандидатите и въпроси към тях могат да се представят на съответната колегия на Висшия съдебен съвет от съдии, прокурори, следователи, юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, не по-късно от 14 дни преди датата на провеждане на общото събрание. Въпроси към кандидатите могат да отправят членовете на общото събрание и на комисията, включително въз основа на становищата на кандидатите.

Комисията е длъжна да зададе всички постъпили въпроси. На всички етапи от изборния процес могат да присъстват наблюдатели, регистрирани по определен ред. След изслушването на кандидатите, на следващата събота се провежда и самият избор, като освен гласуване с хартиени бюлетини в ЗСВ е предвидена възможност и за електронно дистанционно гласуване, в случай че то може да гарантира тайната на гласуването и свободното волеизявление.

Изборът се смята за редовен, ако са гласували повече от половината от съдиите, съответно прокурорите или следователите, включени в списъците. За избрани се смятат кандидатите, получили повече от половината от действителните гласове. Ако кандидатите, отговарящи на това условие, са повече от броя на членовете, които се избират на съответното общо събрание, за избрани се смятат тези измежду тях, които са получили най-много гласове.

Така описаните правила за попълване на състава на ВСС, включително и за употребата на електронното гласуване бяха използвани за първи път тази година. Именно във връзка с тяхното приложение при избора на членовете от съдийската квота е заведено посоченото по-горе съдебно дело, тъй като е поставено под съмнение дали резултатът от електронното гласуване е действителен.

Съдът може евентуално да опровергае всякакви подобни подозрения, или да ги затвърди. И в двата случая е от изключителна важност да има произнасяне по въпроса час по-скоро, тъй като мандатът на действащия състав на ВСС изтича в началото на следващата седмица и съдебната власт не бива да остава без своя представител.