Някои трудно взимат завоя
Тъкмо бяха схванали опорните точки за изборите и те свършиха. Някои от политическите журналисти се почувстваха като обезглавени мухи.
Борисов така светкавично подкара джипа и спечели изборите, че анализаторите, които в разгара на „Апартаментгейт“ започнаха да разкриват „грешките и слабостите“ на управляващите, решиха, че всичко лошо вече е отминало и се върнаха към елейния си тон. Но Борисов отново ги изненада с махането на Цветанов. Завоят беше труден за по-тромавите. Реагираха неадекватно - Цветанов свършил перфектна работа, оставката му била изненада. С което опровергаха Борисов, който твърдеше, че изборите са спечелени без Цветанов.
Голяма суматоха настана с цените за американските изтребители, след публикуването на ужасяващите цифри, определени от Конгреса. Няколко дни всички заети с тази сделка мънкаха сконфузени и не можеха да обяснят защо е това голямо разминаване с предварително оповестените от тях параметри.
Добре че американският посланик Ерик Рубен внесе яснота с едно просто изречение „Цената ще бъде значително по-ниска от тавана от 1.6 милиарда долара“. Толкова ли беше трудно и за експерти, и за журналисти да се информират предварително за какво става дума?
За да е пълна какафонията през седмицата бяхме подложени на още объркани съобщения. Започваха гневни реакции, протести, опровержения. В употреба влизаше модерната формула за „фалшиви новини“. Но тъй като руските хакери не са запознати с битовите ни проблеми, остава да смятаме, че някакви административни фигури са руски агенти.
След като телевизията ни показа планове и скици за предстоящото строителство в Борисовата градина, последваха обяснения от „експерти“, граждански протести. Едва тогава Фандъкова реагира: „В последните дни видях множество манипулации, спекулации и откровени лъжи, включително и твърдения за мое мнение. Прочетох, че проектът за устройствен план е одобрен от мен. Няма такова нещо!“
Свикнахме вече с практиката на управляващите да обявяват някое решение, пък после да се откажат от него. Новото е, че това не се е случило и зад това стоят „зложелатели“.
Разбира се, общата атмосфера на обърканост и недостиг на достоверна информация се дължи на „следизборната еуфория“ и предизборната подготовка за следващите избори. БСП без никаква логика обсъжда смяна на лидера преди изборите. ГЕРБ накара Мария Габриел да се откаже от евродепутатството, за да се намести Лиляна Павлова. Но още не асимилирана тази новина, намериха на Павлова нова длъжност. За Габриел бе късно да се отказва, затова влезе друг неизбран кандидат.
Самите партии изпадат в детинска надпревара кой ще поднесе по-популистко намерение. От този род е и надпреварата за намаляване на субсидиите на партиите. След като Слави Трифонов поднесе информацията, че партиите прибират повече, отколкото им е определено, започнаха офертите. Опозицията, както и подобава, направи първата стъпка. Тогава управляващите свалиха сумата до един лев. Като Борисов не пропусна да подчертае, че това е грешно решение, но „щом като така искат, нека да ги видим сега“.
Това вече е съвсем несериозно. Как ще се взимат решения, за които предварително се знае, че са погрешни. Това не е детска игра. Как може да се очаква хората да вярват на политиците?
Питам се какво би станало, ако в състезанието по популизъм някой се сети да бъде върнато смъртното наказание. Ще започне една надпревара, едно наддаване. Впрочем сещам се кой би се хванал веднага за тази идея.
Но каква е ролята на медиите? Нали те трябва да се ориентират и да поднесат достоверна информация. Ако самите те са информирани, разбира се.
При предишното посещение на президента Радев в Русия и срещата му с президента Путин обществото ни не беше добре информирано какво точно се е случило в Москва и Сочи. Цитираха се фразите на Путин, че след Радев идва и премиерът Борисов, от което се създаде впечатление за пълна липса на координация между държавните мъже за едно толкова важно посещение. Остана си и почти неясно как са протекли разговорите, какво е постигнато и какво не. И досега не знаем нищо повече освен слухове и предположения.
Нещо подобно се случва и при сегашната среща на Радев с Путин. От предварителните изявления на българския президент се запомни, че участието на Русия в Белене и „неминуемо“. От документалния репортаж по телевизията научихме от самия Путин, че участието на Русия в Белене е нереално без държавни гаранции и че включването в газовия хъб зависи от липсата на европейски ограничения. Добре, че известни разяснения е направил депутатът Петър Кънев.
Има ли президентът говорител, който да информира журналистите за случващото се в разговорите в тесен кръг. Откакто Елена Йончева напусна президентството, не се е споменавало някой да я е заместил.
Чети, Сашо, преди да говориш!
В миналия коментар съобщих, че няма да се кандидатирам за шеф на БНТ, защото не искам да легитимирам един фарс, което не означава, че подценявам бъдещия победител. И разказах, че Сашо Диков ми е поискал да използва моята концепция от миналия конкурс. С учудване прочетох от него следното: „В „Труд“ е казал вчера, че аз съм му искал концепцията, но той не ми е разрешил да я ползвам. Това не е коректно, защото концепцията му я има в Интернет и аз мога да я видя.“
А ето какво съм казал аз : „За негова чест той ми поиска разрешение да използва моята концепция от миналия конкурс, тъй като смята, че е най-доброто, което може да се предложи. Това ме радва, нали затова я публикувах в Интернет… „Чел ли го е Сашо това?“
Чети „Труд“, Сашо! Чети преди да говориш!
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш