„Мулти-култи“ стратегиите имат обратен ефект - провокират нови конфликти

Гърчовете на либералния фундаментализъм

С времето нещата преминават в пълната си противоположност. „Всичко тече“, светът се променя, трендът се обръща и всичко се връща… Така стана и с неолибералния глобализъм. Той се възцари преди три десетилетия с претенцията за нов световен ред. Започна с дитирамби за края на студената война, а сега агонизира в напъни да ощастливи света с нова студена война…И ще е добре, ако си останем само със студената война. Защото има обезпокоителни тенденции: крахът на неолибералния фундаментализъм може да се прикрие само зад много голяма военна авантюра.

Така или иначе, глобалната клептокрация (властта на големите крадци) не води до синтез на нова единна цивилизация. Напротив, тя ерозира традиционните ценности, които характеризират европейската линия на развитие през вековете. Но именно такъв глобален модел се натрапи на мечтаещия за промени свят след края на първата студена война. Спекулативният капитал започна да поглъща индустриалния. Отчужден от реалното производство, той се впусна в спекулации с  „деривати“ - финансови инструменти, обслужващи самоцелния водовъртеж на парите. Напоследък дори търговията с прословутите квоти за въглеродни емисии заприличва на гигантска спекулативна далавера.

При финансовата криза от 2009 г. истерията на дериватите беше причина за глобален срив. Така става и сега: алчни глобални играчи тласкат света към нова катастрофа. И се прикриват зад общи приказки за реформи, за морал и отворено общество. Но се получава  разпорено общество: то механично приема, но не може да интегрира милионите мигранти, тръгнали през девет земи в десета да търсят сигурност и препитание. Родните им места са в пламъци, подпалени от вездесъщият либерален глобализъм. Същият, който уж го е грижа за тях, а на дело подклажда радикализация и контролиран тероризъм. И всичко това - с илюзията, че може да контролира създадения хаос!

Гърчовете на либерал-фундаментализма неусетно прерастват в култови войни. Ето защо „мулти-култи“ стратегиите имат всъщност обратен ефект - провокират нови конфликти и конфронтация, вместо да допринасят за сближаването на хора. Защо тогава продължават да ги натрапват на Европа? Налагат този агонизиращ модел с медийни кампании, дипломатически совалки, финансов натиск и политически лобизъм.

Стремежът към обезсилване на националните държави прилича на ритуално самоубийство. Но тук то се извършва без самурайското тъжно достойнство. По неизвестни причини, Европа с лекомислен ентусиазъм си причинява нелепи самонаранявания. Фаталните им последици включват:

саморазграждане на народностни идентичности; загуба на инстинкти за национално самосъхранение; задушаване на обществото чрез угояването на ГМО-елити.

В ход е грандиозна манипулация, която обикновено се нарича „склоняване към самоубийство“. Само че в случая не става въпрос за психологическо въздействие върху отделни депресирани индивиди. На прицел са народите, които са градили Европейската цивилизация в досегашния й вид. В Брюксел тези дни използваха сълзотворен газ и водни оръдия  за разпръскване на протести срещу Глобалния пакт за миграцията. Проблемът разцепи не само управляващата коалиция, а и обществеността в Белгия, с чиято толерантност се злоупотребява от дълги години.

Заради криворазбрана политическа коректност в Брюксел вече наричат Коледните базари просто „зимни базари“ - да не би някой от прословутия квартал Мьоленбек да се засегне от християнската празнична символика. Градът, в който и летището, и метрото бяха обекти на кървав тероризъм, продължава да е заложник на либерални манипулации. Каква роля играе тук международната корпоративна престъпност? Тя е сред основните причини за гнева на „жълтите жилетки“ във Франция. Има нещо нередно в начина, по който повечето медии крият този факт от широката общественост. Крият и някои по-характерни лозунги от протестите в Париж.

Така например пределно ясния девиз: „Долу диктатурата на банкстерите!“ не намери място в коментарите, нищо че беше начело на протестите още от първия им ден. (За сведение, думата „банкстер“ = банкер + гангстер.) Естествено, не всички банкери са гангстери, както и не всички гангстери са съумели да се изкатерят в социалната йерархия до позициите на банкери. Но какво друго, ако не дело на банкстер е например кражбата на 65 милиарда долара? За нея финансисът Мадоф вече 10 години лежи в затвора без никакви признаци на разкаяние.

И други, по-хищни финансисти преливат от самодоволство като гуру-икони на глобализаторския либерален фундаментализъм. А същевременно извършват дестабилизация чрез контролиран хаос или контролиран тероризъм. Пак те са поръчителите на локални войни и конфликти с по-ниска степен на интензивност. На този фон се вихри злокобно лицемерие, което прикрива развихрянето на финансовия тоталитаризъм. Това ще рече: общ пазар, необуздан от каквито и да било социални регулации. Свят който е отворен за спекулации; свят без национални граници, които повече или по-малко възпрепятстват трафика на хора и наркотици. А когато мигрантите са милиони, печалбата от трафика им надхвърля печалбите от наркотици...

Пейзажът след либералната утопия е унил: ерозирани държави с изкуствено отгледани елити, които предават националните богатства в ръцете на  международни спекуланти. Останалото е мълчание, както казва Хамлет в едноименната шекспирова трагедия. За да не стане като „Мълчанието на агнетата“ от прочутия роман за Ханибал Лектър, трябва най-после да започне промяна на глобалния модел! Конвулсиите на досегашния неолиберален модел освободиха спекулативните капитали, но не и народите от финансовото им заложничество.

Правителствата по света се сменят - леви с десни и обратното. Но всички те безкритично следват един и същи модел, който в същността си е клептократичен, макар да го величаят като „либерално-демократичен“. Дори в средносрочен план той води към задънена улица в еволюцията на обществата. Създава проблеми и от етично, и от кибернетично естество. Защото масово и целенасочено промива мозъци, пере пари и политически съвести. Защо става така?

Либералният фундаментализъм нарочно снижава равнището на масова интелигентост, особено в страните с по-висока образованост на мнозинството от населението. Затова се поощрява обратната тенденция - в такива страни да се настаняват многобройни общности от по-слабо образовани мигранти. Въобразяват си, че така може да се „излъже“ и заобиколи неумолимия принцип: по-сложно изградената система не може да се управлява от един единствен команден център! Може би това е скрита причина за масовото „опростачване“, на което ставаме безсилни свидетели. Сякаш мощна и непреодолима сила се е заела да снижава нивото на интелигентност на населението в Европа. И може би не само ни се струва, че е така…

От дистанцията на годините т. нар. „Арабска пролет“ може би ще се окаже средство за регионална дестабилизация. Тя задвижи към Европа вълните на миграционен потоп. Беше ли това търсен ефект, или поредно потвърждение на закона за неочакваните последици? А най-вероятно беше далавера на високо организираната престъпност, която е оплела в трафика с хора и наркотици  дори лица от световния властови елит. Тя плячкосва държави и региони, които стават театър на военни действия. Така тя по-лесно присвоява активите им, едва ли не в насипно състояние.

Обезличаването на националните държави води и до загуба на духовност. На прицел са и традиционни човешки ценности, без които е немислимо устойчивото развитие на Европа. В защита на тези ценности -  децата, семейството, родината, природата - заслужава да се мобилизираме в навечерието на Коледа! Да защитаваме и правото на свободомислие. А да отхвърлим едно друго нелепо „право“ - правото на човека да бъде глупак, да бъде лъган и да продължава да вярва на лъжи!