Национален литературен музей без сграда в продължение на 40 години – това е нонсенс, преминал в траен абсурд

Директор – археолог, заместник-директор – химик; за светата управляваща троица на НЛМ е липсвал само ветеринар

Днес всеки, обладан от нещо си, може да показва словесни мускули. Екзотиката на реваншизма по-завоалирано се демонстрира в заинтересувана медия. А по през просото и в интернет, както го прави наскоро уволненият директор на Националния литературен музей Пламен Крайски. Пита и клейми той в блога си, цял (дали?) в недоумение „… как се уволнява директор на национален музей, само и само на негово място да бъде назначен приятел на министъра, бившият директор на драматичния театър в Димитровград”.

Не съм почитател на Министерството на културата, не познавам министъра му Боил Банов, но го поздравявам за този ход. Правя го от позицията на 25-годишния ми стаж в Националния литературен музей (НЛМ), 7 от които като директор. И се стряскам от неутешимата агресивност на спечелилия конкурса, самопровъзгласил се за рицар на Печалния образ, Крайски: „Всичко в тази невероятна история започва…” с искането на Министерството той да назначи за заместник-директор единствения от останалите участници в конкурса, прескочил наред с него задължителния директорски минимум – Атанас Капралов, иначе и „бивш директор… в Димитровград”.

Всъщност, вярното във вашата фраза е, че историята е невероятна. Но тя започва от мига на решението ви да кандидатствате, г-н Крайски. Доколкото зная, тогава сте бил на 64 години. И нямате и ден стаж в литературен музей, нямате никакво присъствие в българската литература. (Освен ако тайно от всички не сте автор на стиховете на Хр. Фотев или на публицистиката на Н. Хайтов.) А с вас се явяват съперници с литературна и с литературно-музейна биография. Не един, а трима – освен споменатия Капралов и поетесата Мирела Иванова и литераторката Катя Зографова. Очевидно сте куражлия (навярно в определени ситуации), убеден, че ще ги тръшнете по Божия промисъл като Давид - Голиата. Аз пък питам простичко: как при тази даденост вие измислихте най-бляскавата концепция и зашеметяващо я защитихте?

За съжаление концепцията ви е свалена от сайта на НЛМ. И не мога да я анализирам. Но от практиката ви като директор и от говореното за НЛМ съм убеден в едно: там отсъства намерението Музеят най-после да се сдобие със сграда, в която да има експозиции, фондови помещения, зала за културно-пропагандна дейност и т. н. Национален музей без сграда в продължение на 40 години – това е нонсенс, преминал в траен абсурд. И може ли да бъде назначен за директор човек, който освен другото няма като първостепенна цел това намерение?! Цели 40 години Музеят под зоркия поглед на Министерството на културата върви през пустинята на безразличието и явно вече му трябва Мойсей да го води към сграда. Която е незаменима идентичност за такава институция. Домовете-музеи в НЛМ не могат да изпълняват тази функция, колкото и важни да са.

За да напиша този текст, се информирах и от сайта на НЛМ за извършеното в Музея в последните години. Ще споделя първото си смайване: там на стр. 7 пише: „Зам.-министърът на културата доц. д-р Бони Петрунова награди директора на Националния литературен музей Пламен Крайски със специално отличие на тържеството по повод 40-годишнината на престижната институция.” Ноември 2016 г., тогава вие сте директор на 7-8 месеца. А награждават вас, а не Музея, не някой служител с доказан принос. И си зададох въпроса: не се ли дължи спечелването на конкурса и високата министерска оценка – неща, които изтъквате като планетарни свои заслуги, на особена благосклонност свише? Която в един момент изчезва, за да започне действителното оценяване. Завършило печално за вас. Само за вас. Защото вие не приемате събитията като същинска оценка. Вероятно при тази ви особеност за вас адекватна е само награда за особени приноси в областта на високото самочувствие.

Питам ви още защо вие, по мое мнение, нахакано, преиначавайки думи на министър Банов, наричате станалото „освободен за неправилно паркиране”. Визирате донеслото ви световна известност паркиране на собствената кола в двора на музей „Яворов”, като и сега подвеждате хората, че то ви е било разрешено от собственика на сградата. И защо непрекъснато натрапвате евфемизма на министъра, който просто няма как да каже цялата истина. Не е ли ясно, че министър министру око не вади, когато са от една партия или от една коалиция. Нима мислите, че някой ще повярва, че министърът маха доказано светило, за да назначи свой приятел. А не да поправи сторената преди него грешка с назначаването ви.

Юридически сте освободен с ваше съгласие, което прави всеки разговор по темата излишен. Ама не, вие освен жертва се изкарвате и умник: „По-умният отстъпва” – с тази мисъл уж сте приели споразумението с министъра, който следва да е по-глупав, че не ви ще като директор. Брей че сентенция! Щото според мене верни са други: по-умният успява; по-умният съумява да преодолее причиненото; по-умният върви по своя път и т. н. А вие, „по-умният” сте отстъпил. Без да ви бесят надолу с главата, без да ви стягат с менгеме пръстите. На „по-умният” са изплатили 6 работни заплати (премълчан във вайканията ви факт). За няма си нищо, просто да е по-далеч от НЛМ. И щото е по закон. Вие ги приемате и, почвайки да ги харчите, плачете като да се е срутил Музеят.

Другото действащо лице от двустранния заговор (според вас) срещу особата ви е поетът Атанас Капралов. Ето как стартирате отношенията си – цитирам ви: „Опитах да се запозная с него, с поезията, която пише и за себе си приех, че той няма качества за исканото място.” Като на читател ми става ясно, че сте се опитал. И как така, въз основа на опит, нестигнал до постигане, вземате решение? Питам още – как след опит (недовършен) за прочитане на стихотворения решихте, че авторът им не може да е заместник-директор. Може и още да анализирам, но ще оставя и читателят да се позабавлява с изречението. Щото аз, като прочетох това свидетелство за езикова грамотност, доста но-ниска от „исканото” за директор на НЛМ, задавам още един въпрос: Как си въобразихте, че можете да бъдете литературен и морален съдник на изявен съвременен поет? И негов преследвач. След като сте го понижил в длъжност, вие сте назначил на неговото място жена с диплом за инженер-химик. Харесахте ли й стихотворенията или заради нещо друго? Та тъй: директор – археолог; заместник-директор – химик; за светата управляваща троица на НЛМ ви е липсвал ветеринар или още някаква конюктурна чудатост.

И това и ваши други действия наричате изпълнение на концепцията си?! Но да се върнем на Ат. Капралов. Първия публичен скандал сте му направил, когато той с радост (разбираема за професионалист) ви съобщава, че е приел като дарение за музея архива на поета Александър Геров. Вместо поздравления следва неодобрително учудване: Кой е той? Което ми дава основание за въпроса: Кой сте вие г-н Крайски, паркирал на непозната и чужда територия. Който си въобразява, че тя му принадлежи по силата на небяснимо завоевание. И като взехте скалпа на Капралов и фактически, произнасяйки забрана на най-важната дейност в музея – събирателската, пак ли си следвахте концепцията? Като четях изявленията ви и проследявах стореното по време на вашето директорство, се питах: вашата задача в НЛМ да не би да е била да го ликвидирате. Щото българската литература не отговаря на високите ви критерии и морал. И после да освобождавате и други музеи.

Г-н Крайски, спирам да се занимавам с вас. Няма защо и не си струва! Пък е и крайно време НЛМ да бъде оставен на мира и да бъде подпомаган да се възправи. Да си върши достойно важната работа. Та казвам край, Крайски. За ново начало. Без вас и подобни.