Ненужното образование

В училище насилват децата да зурбят непотребни формули по химия, математика и физика, но не и как да посрещнат живота

Често си задавам въпроса коя от дисциплините, изучавани в училище ми е донесла полза в реалния живот на зрял човек.

Може би е от значение е и начинът, по който изучавахме различните предмети. Често пъти, колкото да си изпееш назубреното в деня, когато очакваш да те изпитат и след това завинаги всичко да изветрее от главата ти. Питам се какво ли си спомням по химия? Дали мога да напиша формулата на сярната киселина? Ако се напъна може и да си припомня, ако не ще погледна в Гугъл. И въпреки това, за какво ми е тази формула? Свършила ли ми е някога работа изобщо. Не.

Дали си спомням нещо по физика или алгебра, макар да съм завършил физическа паралелка в математическа гимназия. Давам си сметка, че познанията ми никак не са задълбочени, а изглеждат и практически ненужни в ежедневния живот, където ти е необходима далеч по-различна информация и опитност.

Откъде учениците получават познания за едно толкова важно нещо в живота, каквито са човешките взаимоотношения. Как се запознаваш с момиче, как се запознаваш с момче? Днес учителят се нарича “улица”, “телевизия”, “лошият пример на по-големите”.

Уплашени от непозната територия, всеки тинейджър копира някакъв странен модел на поведение и гледа да не мръдне встрани от нормата на улицата. Момчетата се правят на мутри, момичетата на кифли. Важен е телефонът, а не диалогът. Важно е да си “лош”, защото “добрите момчета отиват в рая, а лошите - където си поискат”. Само че никой не обяснява на тези “лоши” момчета, че лошите обикновено имат много проблеми с прокуратурата. Не им обяснява и каква “мъдрост” се трупа в следствения арест и Централния софийски затвор.

Защо например в средния курс темата за секса е табу, а младите се учат на това какво представлява любовта от порно каналите и Интернет. Все източници, след които могат да останат с впечатление, че жената трябва да се малтретира или връзва, но в никакъв случай да не бъде прегръщана, целувана или милвана. Проявата на нежност е проява на слабост, това ми каза наскоро един тинейджър. Да, ама слабостта към някого не е ли и проява на любов?

Дали по отношение на това как да си попълним и подадем данъчната декларация можем да научим нещо в училище? Важно ли е? Да! От момента, в който завършим, данъчните увисват на шията ни и, както ние по-големите знаем, няма да се спрат пред нищо, за да се издължим на държавата до стотинка (още по-лошо ако е частен кредитор). Защо тогава в горните курсове не учат децата как да се справят с данъчните предизвикателства – какви са следствията от задълженията, но и какви права съществуват?

Някъде учи ли се как да се справяме с кредити? О, да – в рекламите. По-добре да вземеш бърз кредит, отколкото да вземеш от приятел. Само, че никой не ни обяснява, че бързите кредите са най-краткия път към проблемите с големите лихви и студенокръвната хватка на частните съдебни изпълнители.

А какво научихме в училище за медицината? Знаем ли нещо за симпоматиката на животозастрашаващите болести? Как да окажем първа помощ на човек с инсулт или инфаркт? Каква е превенцията на различните заболявания и как да се храним здравословно разбираме единствено от приятели или интернет, само при изрично желание от наша страна. В училище - нищо по въпроса.

Важно ли е да знаем как да се грижим за децата си, как да храним бебе, как да го научим да ходи, как да го научим да говори? Важно е, но тези неща научаваме от филмчета със съмнително качество отново във вездесъщия Интернет или от: “Една приятелка ми каза...”. С тези въпроси обикновено се занимават бабите, които са се научили от техните баби, които на свой ред са обучавани от пра-пра бабите. В един момент ще се окаже, че прилагаме наука непроменяна от 2-3 хиляди години. Не че няма новости, но няма кой да те научи на тях.

Защо образованието в училище, пък често пъти и в университета, не ни влиза никак, ама никак, в употреба? Лесно е да бъде обвинена учебната система. Била стара, не реагирала адекватно на реалностите, а в същото време никой не протестира затова, че детето му излиза абсолютно неподготвено за реалния живот. Да, ама в България има над 90 хиляди учители. Конвенционални учители. Учители, които могат да преподават физика, химия или биология и доста ще се затруднят да научат на нещо децата, различно от дисциплината им. Това се иска от хората, това и преподават. Никой не развива мисленето на децата, не ги обучава да разрешават казуси в екип.

Впоследствие в живота продължаваме да се сравняваме по различни показатели. Кой колко апартамента има. Каква е квадратурата им, имат ли два гаража или не? Имат ли самостоятелен асансьор или единствен изход на над покривната тераса. Още в училище ни научават водещо да бъде егото и демонстрацията, а не реалните знания и възможности. От там идва ламтежа за още и още без да имаме нужда от него, просто да демонстрираме, без да притежаваме дълбочина. Защо го правим? Защото и другите правят така.

Излиза, че повечето ни беди идват от начина, по който сме обучавани в училище. Не е ли редно малко повече смислени хора да седнат и да пообмислят какви са нуждите на идните поколения и да оформят една задълбочена, практична и реално нужна учебна програма. Май дълги години се мисли за тези реформи, но няма чрез кого да бъдат въведени.

 

Толерира се бележкарството

В училище се толерира се индивидуализъма, развива се бележкарството. Защо едни са отличници, а други двойкаджии? Просто едното дете възприема по-бързо, по нахакано, демонстрира знания и бива стимулирано с похвали и шестици, а по-затвореното дете, на което му трябва повечко време, за да разбере и осмисли преподаваното, бива обиждано и получава ниски оценки... С тях то получава и доживотна ниска самооценка. Защо? Защото е с флегматичен темперамент и винаги е сравнявано с другите.

*Авторът е доктор по икономическите науки.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи