Тесен път, обрамчен с гъста арка от дървета, води до едно от многото неоткрити райски кътчета в България - долночифлишкото с. Кривини. Кацнало в подстъпите на Стара планина и на двайсетина километра от най-широкия ни черноморски плаж в Шкорпиловци, мястото е идеално за отдих на здрави и болни. Въздухът е чист, природата е девствена, наблизо се намират камчийският резерват и два красиви водопада - Скока и Орлов камък. А в подстъпите на самото село в местността Ботево извира уникален минерален извор. Водата му не е гореща, но гори, защото е примесена с метан.

Старите хора в Кривини си спомнят, че природният дар бил открит преди повече от половин век, когато селото процъфтявало и дори имало прогимназия. Дошли в района геолози да дупчат земята за нефт. Черно злато така и не открили, но при един от сондажите с дълбочина 600 м от земята бликнал минерален гейзер. Оказало се, че водата се възпламенява, защото е примесена с газ, а направените по-късно изследвания установили, че съдържа и високи концентрации на йод.

Първи от придобивката се възползвали хората от селото, които и до днес твърдят, че изворът е най-добрият доктор. Лека-полека славата му се разнесла, а властта построила къпалня с каменни корита в два сектора - за мъже и жени. Имало и няколко бараки, в които търсещите изцеление преспивали.

Истински бум на потреблението бил регистриран след аварията в Чернобил, когато от близо и далеч хора прииждали да пълнят туби с йодираната вода. В новите времена обаче къпалнята останала без надзор и бързо станала жертва на мародери. Днес от сградата са останали само руини. Няма ги указателната табела и високата тръба, от която преди се изливала на воля лековитата минерална течност. Сега тя се процежда от дупка в каптаж, разположен на десетина метра от шосето. Който го търси обаче, лесно ще го открие между шубраците по игривото огънче на повърхността. Ако с тази вода полееш рана, бързо хваща коричка и заздравява. Минават и пъпки, и гъбички. Дори хора с псориазис са идвали, защото много ги облекчава, хвалят извора местните. От откриването му до днес те са се стопили тройно до 60 души.

“Само аз и библиотекарят работим, другите са пенсионери. Имаме две дечица, ходят на градина в Долни чифлик. Всяка година някой умира, нови хора не идват. И заселници от чужбина нямаме. Остана само една къща за гости, но за лековитите свойства на извора хората си предават от уста на уста и често идват тук от града и от по-далече да пълнят вода. Нашите стари хора също редовно я ползват. Столетник още нямаме, но наскоро чествахме 95-годишнината на доайена на селото Добри Дянков”, обяснява кметският наместник Параскева Любчева, чийто баща също е сред феновете на горящата вода.

Повечето възрастни кривинчани се мият с нея, а неколцина от години пият на гладно по винена чашка за здрав стомах. Дългият им житейски опит ги убедил, че водата помага при язва и други стомашно-чревни болести, но ако се прекали, може да докара разстройство. Затова рецепти за вътрешна употреба избягват да дават, поне за хората. За животните обаче горящият извор е идеално място за водопой. Фермери от околните села водят добичетата си в долчинката до каптажа, където се е образувало малко езерце. Живителната течност се услажда най-много на овцете. След като се напият, няма нужда да им дават да ближат каменна сол, твърдят кривинчани. И кравите пиели охотно от минералната вода, която ги зареждала с минерали и ги опазвала от вътрешни паразити.

“Мястото е като златна мина. Неслучайно при социализма са направили къпалня. От другата страна на пътя дори започнали да градят санаториум. Той така и не бил довършен, а днес и път до останките му няма, защото мостът дотам бил срутен при голямо наводнение през 1999 г.”, разказва Благой Граменов. Той и съпругата му Марияна са се заели да превърнат района, който попада в “Натура 2000”, в дестинация за екотуризъм. Спечелили проект по Програмата за развитие на селските райони и съградили на километър от горящия извор етнокомплекс, подобен на габровския Етър. Китното местенце носи името на селото и още мирише на боя, макар че посреща посетители от юли. На голяма поляна, обградена от гора, са разположени осем стаи за гости, тъкачница, ковачница, бичкиджийница, дърворезбарско ателие, голяма механа и малка воденица, която се захранва с вода от две изкуствени езерца край малката рекичка Чаирдере. В центъра се извисява реплика на тревненската каменна часовникова кула, под чиито стрехи вече са свили гнезда лястовички. За ценители и любопитни чужденци има енотека. В нея се предлагат отбрани вина от малки изби, чиято продукция е от типично български сортове грозде като мавруд и врачански мискет.

“В екозона сме и искаме всичко да е в тон с природата и традициите. Затова и ястията ни са приготвени от продукти на малки ферми”, казва Благой и показва с гордост медния казан за ракия. “Не е регистриран, с него правим само демонстрации за гостите, но предлагаме съвсем легално сварена наша пивка ракия”, пояснява той.

В комплекса редовно гастролират местни фолклорни групи и оркестърът на преподавателите от Националното училище по изкуствата във Варна “Пендари”. В мъртвия сезон новата придобивка на Кривини дава хляб на десет души, но стопаните планират да разширят базата и да разнообразят продукта с турове по екопътеки до природните забележителности в района. “Този обект ще привлече туристи - българи и чужденци. Така и селото ще живне, може и да се подмлади”, надява се Параскева Любчева.

Целебният горящ извор обаче ще остане встрани от официалните маршрути за гости, защото теренът около него вече не е част от селската мера, а е частна собственост. Според кмета на Долни чифлик Красимира Анастасова земята била продадена преди време и затова засега общината няма как да оползотвори това природно богатство. В Кривини не знаят кой е купил имота край каптажа, но са категорични, че макар и през малко чучурче, целебната течност трябва да остане достъпна за всички.