Има едно такова правило: новина е това, което някой не иска да се узнае, другото е пропаганда. Ако това правило е валидно – а животът досега май не го е опровергал – определено можем да кажем, че спешното преправяне на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ или Закона за НПО-тата, както го наричат накратко), е новина, и то голяма. Неслучайно беше подмината като малка гара и от новинарите, и от хилядите неправителствени организации в България, които тя пряко засяга.

Тъй или инак случилото се заслужава внимание, то никак не е незначително: Със закона, който влиза в сила от 1 януари 2018 година, целият живот на неправителствените организации се определя от правителството. Отделен въпрос е защо, след като беше пожарникарски гласуван, той ще се държи в изкуствена кома цяла година и половина?

По същество: С промените в Закона за юридическите лица с нестопанска цел депутатите от управляващото мнозинство създадоха поредна административна структура, наречена Съвет за развитие на гражданското общество, която да развива диалога между гражданските организации и Министерския съвет, в който е ситуирана. Съветът ще се състои от 15 представители на сдружения и фондации, чиито цели са свързани с демокрацията, човешките ценности и права, ще се председателства от вицепремиера (без право на глас) и – най-важното! - ще гласува за разпределението на бюджетни пари между останалите НПО, които нямат в него свое представителство. Размерът на сумите ще се определя със Закона за държавния бюджет всяка година и за него, разбира се, решаващата дума ще е на финансовия министър.

Как точно ще се подбират между всичките 46 000 юридически лица с нестопанска цел у нас въпросните 15, които да ги представляват във властта? Това в закона не е указано. Но щяло да бъде указано в правилник.

Какво не разбрахте?

Да, на теория НПО е всяка частна независима от държавното управление институция, която развива обществена дейност без стопанска цел и се финансира от източници, несвързани с правителството. Но на практика не е точно така, а вбъдеще и по закон ще бъде обратното.

Да, няма гаранции, че изпълнителната власт няма да си отглежда удобни НПО в този Съвет -15. В закона е казано само, че за тях гласуват предварително регистриралите се организации. Логично е всяка от тях да гласува за себе си обаче. И конкурсното начало ще е дявол на магаре.

Създава се държавна хранилка, да. От нея ще папкат избрани НПО, наречени Гражданско общество. Ще им се дава – на едни или на други, тази година повече, догодина по-малко, вероятно в зависимост от степента, в която са заслужили любовта на управляващите. Тази хранилка ще се обслужва от администрация, а администрацията не е администрация без корупционни практики. Дали се дава простор на тия практики? Дава се, как да не се дава. И повече даже, отколкото през изминалите 25 години, когато гражданското общество и без да си има правителствен Съвет-15 се изявяваше чрез сдружения и фондации – кога със собствено финансиране, кога с чуждестранно...

Ако позволите, ще обобщим: каквото и да заявяваше законодателят, докато променяше ЗЮЛНЦ, ставаше дума за пари. Ето една от идеите му: Съветът да си избере две-три НПО, на които да делегира права на „оператори на финансите“ – те да събират документация с предложения от всички останали за общественополезни проекти от различен характер, да разхвърлят дарения между тях, да отчитат тяхната възвращаемост и да докладват пред Съвета за резултатите. На 15-те съветници няма да им да се плаща, те със своите НПО за пари няма да кандидатстват, само ще четат доклади. И всичко ще става по правилата, които Съветът ще си приема сам. Цитираме, не се подиграваме.

В стенографирано заседание на правната комисия самият неин председател Данаил Кирилов – Дани се дистанцира от това законотворческо нахалство:„Аз лично ще запазя скептицизма си за този институт. Винаги съм смятал, че ако гражданската инициатива е силна, тя ще намери източници и основания да се самофинансира. Другото е да създаваме нещо...за което утре ще се каже: Вие не сте независими, а сте на хранилка на изпълнителната власт, каквото ви дадат – това е... Може би е по-добре да се изключи националното финансиране, а организациите да си търсят европейско, партньорско, всякакво друго.“ Край на цитата.

Да не помислите обаче, че г-н Кирилов е гласувал против тези неща, предложени от група негови колеги начело с Менда Стоянова? Правната му комисия заседава в първия работен ден след лятната ваканция, пет-шест дни по-късно вкарват извънредно законопроекта в пленарна зала, гласуват и – дорде не видиш - неправителствените организации станаха официално правителствени!

Следва най-интересното: Неправителствените-правителствени активисти си мълчат, не протестират.

Има три възможни обяснения за това.

1. Мълчат, защото всеки шеф на НПО се надява да бъде сред 15-те избраници на властта, или сред избраните от тях държатели на торбата с парите, които ще се даряват и ще се отчисляват по веригата, както се полага.

2. Мълчат от страх – обадят ли се, може да изпаднат от класацията. А опитът безмилостно показва, че в Гражданското общество у нас недобре платените не оцеляват.

3. Мълчат, защото харесват закона – единодушно го намират за превъзходен.

Според хора от ония НПО, които нямат политически амбиции, а се грижат за сираци и инвалиди, третото обяснение е изключено. Те споделят под сурдинка, че промените в закона за неправителствените организации не решават проблемите, а ги умножават. Вместо да улеснят регистрацията им, която минава от съда в Агенцията по вписванията, те я затормозяват с неясноти. Не е ясно например какво се случва с организации, които не се пререгистрират? А с такива, чиито имена се дублират?

Съветът -15 за пръв път се появява в една Стратегия за развитие на гражданското общество, приета от кабинета „Борисов -1“. Но там той е описан доста по-смислено – като посредник между НПО и правителството, а не като носител на зависимост. В новоприетия закон въпросите за неговия състав, както и за делегираните му права да разпределя средства от държавен фонд, са много повече от отговорите. Вратичките за корупцията се виждат с просто око. Както и опасностите да бъдат финансирани едни и същи НПО, а да бъдат репресирани други, работещи в обществена полза, но не слугуващи никому. Стотици са в България фондациите, създадени за истинска благотворителност, различни от тия по модела „Чичо, мама и аз“, които всеки може да регистрира с 5 лева капитал. Но на тях ЗЮЛНЦ не дава много шансове.

Чуйте Тони Димов, председател на Центъра за оценка на въздействие на законодателството:

„Ние работихме по законопроекта във варианта, в който беше внесен от МС в Народното събрание след обществени дискусии, срещи и две оценки на въздействието. С него трябваше да се реализира дълго отлаганата регистърна реформа на НПО, които са най-обременени регулаторно - техните такси за регистрация са понякога двойно по-високи от тези на търговците, макар те да са по-неплатежоспособни. Но между първо и второ четене, както често се случва, се внесоха предложения, които промениха духа на законопроекта. И той се превърна в законопроект за партньорство между държавата и НПО с бюджетно финансиране. А разбирането е, че НПO са неправителствени, защото не зависят от правителството и следва да са негов опонент и коректив. Плюс това аз от 10 години друг проект с толкова дълъг мъртъв период на съществуване– над 15 месеца, не съм виждал. Той е необоснован, струва ми се. И може би сред аргументите за него има такива, които няма как да бъдат обявени публично.“

А може би след като този закон влезе в сила, трябва да спрем да наричаме НПО „неправителствени“?

Мълчанието на иначе гласовити НПО по този въпрос повдига и друг: Дали те изобщо са били някога неправителствени или само се представят за такива? Като организации с нестопанска цел те предоставят услуги, провеждат научни изследвания, присъстват в медиите, заявяват, че нямат връзки с властимащите и понякога ги критикуват. Те формално са независими, но не разчитат ли в действителност на държавно финансиране – национално или чуждестранно, което ги прави инструмент за влияние?

„НПО е често подвеждащ етикет, който прикрива политически намерения и то недотам почтени, а угодни на партийни лобита или на разузнавателни агенции“.

Кой казва това? Да не би да е някой, който завижда на прочутите протестъри, журналисти, политици и други, които черпят сила от фондации в САЩ, Германия и Русия? Не, думите са на Джордж Фридман, американски политолог и директор на прочутата информационна компания „Стратфор“. Ето какъв извод прави той:

„Феноменът НПО, подкрепян от държавата, е най-силно изразен в Източна Европа и на Балканите. В държавите с по-слаби икономики НПО се затрудняват да намерят свои източници на финансиране и са склонни да приемат пари от чужди и свои правителства. Но има фактори, които подкопават тяхната ефективност...Най-важният: всеобща липса на обществено доверие към тях след разкрития, че са подвластни на интереси – частни и чужди.“

Поучително, нали ? Не че и сами не сме наясно с всичко. Но е друго, като го чуем от чужденците.