Художествената гимнастика днес е циркаджийство

- Г-жо Робева, съжалявате ли, че гимнастиката ви е отнела от личния живот?

- За много работи съжалявам, но в същото време съм благодарна на Съдбата за всяко мигновение живот... А тя - Съдбата, никога не ме остави да скучая. Интересен живот.

- Успяхте ли да се възстановите след проблемите с очите, заради които напуснахте работата си като треньор на ансамбъла на Германия?

- В България се чувствам много добре! Разбира се, Германия е много хубава държава, но е хубава за германците, аз се чувствам добре у дома, въпреки всички ядове тук. А относно очите – това не е заболяване, което може да се оправи, оказва се, че макулната дегенерация е доста разпространена и се предполага, че и стресът оказва влияние, но слава богу, от няколко години има начини, с които се задържа развитието му.

- Миналия месец столицата бе домакин на световно първенство по художествена гимнастика, на което спечелихме златен, сребърен и бронзов медал. Вашата оценка?

- Като организация беше наистина на най-високо ниво. Българинът е гостоприемен, още Иречек го е казал... Постарали се бяха момичетата и показаха на какво са способни, когато са заедно и обединят усилията си за добро дело. Отличната организация бе отчетена и от всички гости. Залата бе препълнена, състезанието бе показвано и по телевизията в по-голямата си част, така че всеки е направил преценка, според собствените си критерии. Отборите, пък и индивидуалните състезателки, имаха своите успехи и неуспехи. Ако ръководството на БФХГ реши и ни покани да си кажем мнението, ще го изкажем с най-добри намерения, ако не - няма. Това е животът и трябва да свикнем и приемем, че едни са в лодката, други извън борда...

- Ръководителката на руския отбор – Ирина Винер призна, че се е учила от вас и от вашата треньорка – Жулиета Шишманова, а сега руските гимнастички печелят повечето златни медали. Какво трябва да се промени, за да бъдем отново равностойни, особено в индивидуалната надпревара?

Както се казва в Еклесиаст “Под слънцето, нищо ново”. Аз лично съм се учила и от руска треньорка. Тя бе изпратена в България, за да предава опита си, когато този спорт правеше първите си стъпки у нас. След това ние ги побеждавахме. Спомням си на едно състезание се видяхме с Галя Пономарьова -така се наричаше съветската треньорка. Тя със сълзи на очи гордо ме представяше на всички, с думите “Тя е моя ученичка... моя ученичка... “

Мисля, че това, което е най-важното в големия спорт, е осъзнатата и приета необходимост, непрекъснато да се учи, както и силата и умението да се поема риск... Без тези качества никой треньор не може да извоюва трайна победа. Руският отбор беше силно подготвен. Този факт не може и не бива да се отрича. Ирина Винер е достатъчно голяма, за да повтаря това, присъщо на комплексираните хора - АЗ!. Аз - това, Аз- онова, Аз, Аз, Аз... Дори да е така, нека делата и другите да говорят за теб. Бягай с всичка сила и гони далече от себе си ангелогласите ласкатели. Те винаги са тласкали към провал човека, който с блажена усмивка се е заслушвал в омайните им песнопения.

- Италианските гимнастички също вече станаха сериозна конкуренция за нас и се намесиха в борбата за медалите…

- Италия направи пробив, но за това как тренира италианският отбор, можете да попитате Жулиета Канталупи (внучката на Жулиета Шишманова –б.а.). Сериозно работят децата. И всеки, който е гледал състезанието, би трябвало да го е отчел. Такава подготовка личи и при нашия ансамбъл. Затова и точно той взе златния медал за България.

- Доставя ли ви естетическа наслада съвременната художествената гимнастика, която залага на свръхгъвкавостта, супер бляскавите костюми и комерсиалната музика?

- Какво значи комерсиална музика? В повечето от случаите, не бих дала и стотинка, за да притежавам подобни троши-нерви парчета. Търси се само ритъм, натрапчив, груб, който да прикрие немузикалната игра или безпомощността на постановчика. Музика, който сама по себе си не вълнува, не може да бъде запомнена, а камоли търсена и продавана или купувана... За мен има два вида музика - хубава и лоша. Що се отнася до костюмите?! Там тържеството на кича е пълно. И за съжаление издава наличието на една не особено висока култура. Впрочем това се отнася и за подбора на музиката. Съжалявам, ако съм засегнала някого. Съвременният правилник не стимулира свръх гъвкавите, но стимулира свръх техничните. Той доближи изключително много нашия спорт до жонгльорството в цирка. В действителност той уби онзи елемент, който ни даваше правото да наричаме гимнастиката си художествена.

- Вие присъствахте в “Арена Армеец” и успяхте да се срещнете с някои от златните ни момичета, дошли специално за първенството от чужбина. С какви емоции ви изпълниха тези срещи?

- Отидох на първенството най-вече, заради тази среща. Някои познах - други - не. Те вече са зрели, прекрасни жени. Всяка е поела по свой път... Но това, което е най-важното, е че имат път. Не се лутат. Не хленчат. Често много от тях ми пишат във фейсбук и почти всички отбелязват едно, което много ме радва, че именно този спорт, със своята дисциплина, усилени тренировки, уменията, които са добили в годините, им помагат да устояват на различните трусове в живота. И най-важното е, че именно в залата при дългите часове, в борба с умората, отчаянието, понякога нежеланието да продължат, са изградили у тях самочувствието, че могат! Могат да устояват на всички изпитания, стига много силно и с цялата си страст да го пожелаят.

- Докато работехте с ансамбъла на Германия, какво в страната и отношенията между хората там ви впечатли най-силно?

- Възпитанието, учтивостта, чистотата, подредеността... Това, наистина е впечатляващо. Иначе има хора и хора. Като у нас и както навсякъде.

- Големият ни треньор Иван Абаджиев дълги години живя и работи зад граница. Защо според вас не умеем да ценим и задържаме такива имена в родината?

- Защото сме лоши и завистливи. Иван Абаджиев бе изключителен родолюбец и след това треньор. За България, той бе готов на саможертва...

- Категорична ли сте, че няма да правите нов спектакъл?

- Не, не съм категорична, но възрастта ми е такава, че не мога да знам, какво е решила съдбата за утрешния ми ден.

- Една от вашите каузи е за обединяване на нацията ни. Смятате ли, че това е възможно и защо сме толкова разединени?

- Защото времето е такова. Защото всичко ни разединява по един див и ужасно грозен начин. На първо място са поставени парите. Имаш ли пари - имаш права. Това е най-страшното разделение. Защото тук на първо място не стои силиконовата блондинка, скъпата кола, огромната къща, а правото на живот, на здраве, на образование и развитие, на човешко съществувание! На безпаричните са отнети изконни човешки права, отнето им е всичко, което може да ги постави в категорията на хомо сапиенс. Държавността е в пълен разпад. Кой е този гений, който може да обедини бедняка с извратеното парвеню. Те изначално се ненавиждат. Помните ли Гео Милев? С това страшно негово прозрение в “Септември” за вековната злоба на роба. Христос преди повече от 2000 г. прие като своя кауза и завеща на хората. “Ако имаш две ризи, дай едната на другия.” Завеща на човечеството своя морал, а не надпреварата, кой по-пръв да се настани на мястото на търговците в храма. Тъжно е. Кой е този, който може да сложи ръка на сърцето и да ме посочи като черногледа и лъжкиня?! Не знам, нищо няма да ме учуди, може пък и такъв изрод да се намери. Всичко е възможно.

- Мислите ли, че има шанс да работите с Илиана Раева и да обедините усилията си в името на това българския химн да звучи все по-често на големи първенства?

- Не знам. Наистина не знам... Мисля, че преди малко казах, че ние сме извън борда - хората от моето поколение...

- Трикратната световна шампионка Мария Петрова – най-титулуваната наша гимнастичка, в началото е била отхвърлена като безперспективна. Вие какви качества видяхте в нея, които й помогнаха да достигне тези успехи?

- Една вечер, късно, вече по тъмно влязох в залата и видях, че в тъмнината някой се движеше. На въпроса ми кой е и какво прави по това време в залата, едно тъничко гласче ми отговори, че е Мимето и тренира на спокойствие... Казах си - това ще стане! Мария беше невероятно работлива и също толкова талантлива.

- Вие сте забранявали присъствието на приятелите на вашите гимнастички в залата, дори и на Иво Карамански, който имаше връзка с Нели Атанасова. Защо сте била толкова категорична?

- Не само на приятели. На всички, които могат да ги разсеят и отвлекат от тренировъчния процес, защото спортната тренировка изисква пълно отдаване, внимание и концентрация. Ако се търсят резултати, а не забавление...

- Не криете, че човешката глупост ви влудява. Какво последно ви накара да излезете извън кожата си?

- Глупостта не ме вълнува, тя ме вбесява до пълна загуба на разума. Тя просто ме убива. Няма по-страшно нещо от невежеството и глупостта. И то е така, защото носителите на тези две качества по никакъв начин не ги осъзнават и няма никаква надежда някога да достигнат до това прозрение. И това не е най-страшното. Най-страшното е, че повечето от тях са облечени във власт и ни управляват.

- Ако имахте тази възможност какъв закон бихте въвели в действие?

- Един-единствен. Закон за опазване на човешкия вид в България!

- Какво ви липсва най-силно от общуването ви с прочутия ни художник Светлин Русев и кои негови качества цените най-много?

- Хора, като Светлин, леля Ванга, и Константин Павлов не подлежат на обяснение. Те произхождат от други светове. От други измерения. Липсват ми и тримата и най-вече общуването с тях. Самотата заема места на тези, които си отиват и стяга обръча около нас. Задушава ни. Изолира ни от останалите хора... Отнема ни силите и желанието за нови приятелства.

- Посещавате ли често Рупите и кои думи или съвети на Ванга си припомняте най-често?

- Вече не толкова често, но искам. Имам нужда да отида. На 14 октомври, обезателно ще отида, тогава е храмовия празник - Петковден. Там се зареждам с енергия. Много думи си спомням, както и много съвети от леля Ванга. Не всичко изпълнявам. Странни сме ние хората. Дори когато вярваме 100% на човек, като Ванга, дори, когато осъзнаваме, че съветите й са в наша полза, пак се назлъндисваме и намираме оправдания, за да не ги изпълняваме...

- Ванга е казвала, че винаги трябва да се държим за Русия. Актуална ли е според вас тази нейна заръка и с днешна дата?

- За мен - да. Ние сме една кръв. По-естествено и нормално нещо от това не виждам... Което не значи да отхвърляме другите. Ако имахме мъдри политици, нямаше да се налага да търсим пътища чрез разгадаване на пророчества.

- Ванга е казвала също – “България ке страда, оти сме безверници”. Докога ще страдаме?

- Ще страдаме, докато тиквите ни уврат, че поединично спасение няма...

- Любимата мисъл?

- Преди беше “Прави, каквото трябва, да става, каквото ще.” Сега все по-често си спомням Никос Казандзакис - “Не вярвам в нищо, не искам нищо, аз съм свободен!”

Нашият гост

Легендарната Нешка Робева е треньор на българския национален отбор по художествена гимнастика в най-славните години на този спорт. Под нейно ръководство българските състезателки печелят близо 300 медала от най-големите шампионати по света. Първи, сред нейните момичета, които извоюват правото да се наричат “златни” са Илиана Раева, Анелия Раленкова и Лили Игнатова. Следват още плеяда гимнастички, които Нешка Робева и нейния екип извайват и шлифоват до най-малкия детайл, с цената на безкрайни часове работа в залата, за да блесне този спорт с цялата си красота и грация и да стане любим на милиони българи. За изключителните си постижения именитата ни треньорка е носител на почти всички държавни отличия, а също и на грамота за принос към световния женски олимпийски спорт. Нешка Робева е и първата, която прави спектакъл въз основа на българския фолклор. Представленията на нейната трупа като “Орисия”, “Арамии”, “Два свята”, “Готови Ли Сте?”, “Кармен от Факултето” и “Няма такова шоу” са аплодирани от хиляди българи. В момента неуморната треньорка е президент на клуб по художествена гимнастика “Левски”, който продължава да произвежда бъдещи шампионки, а всички, които я познават са убедени, че тя е пълна с творческа енергия и хъс и няма да спре да ни изненадва.