Турският президент си позволи да призове народа на Косово на протести срещу своя премиер

Ако по някаква причина търсите пример за това колко нестабилна и неустойчива е балканската политика, особено в някои нейни точки, не се колебайте- погледнете какво става в Косово. Тази препоръка е и мое лично разочарование- само преди десетина дни се върнах от най-новата държава около нас с впечатлението за една нова динамика на промяната, поне външна, а сега ще трябва да пиша за острите кризи, които са на път да взривят и без това несигурните обществени и етнически връзки в държавата.

И няма как да е иначе, след като и двете кризи, за които ще стане дума, са предизвикани от действия или изказвания на две съседни и на Косово, и на България държави. Без да спазвам хронологията на събитията, все пак ще започна с втората криза, която, според скромното ми мнение, прилича на истински политически трилър, достоен за перото на такъв майстор в жанра като Том Кланси. И така: косовските власти експулсираха в Турция шестима турски граждани, работещи в Косово като преподаватели в училищата, които минават за „гюленистки“. Нали се сещате- Фетула Гюлен, който живее в Съединените щати и минава за основния идеологически, верски и политически противник на президента Ердоган.

Операцията с експулсирането стана при активното участие на косовското вътрешно министерство и косовското разузнаване със сътрудничеството на турските тайни служби, известните МИТ. Сложиха ли им качулки на шестимата, не им ли сложиха, не остана ясно, но когато информацията за предаването на обвинените за „гюленисти“ преподаватели излезе на бял свят, най-изненадан се оказа премиерът на Косово Рамуш Харадинай. Още на следващата сутрин той уволни вътрешния министър Флямур Стефай и шефа на разузнаването Дритон Гаши заради това, че са го държали настрана от провежданата съвместна акция на косовска територия. Това било демонстрация на липса на доверие между премиера и двама от най-важните му ръководители в сферата на сигурността, а щом като между тях няма доверие, по-добре е да се разделят. Като раздялата, разбира се, означава уволнението на Стефай и на Гаши. Както и стана.

И тук се намеси президентът на Турция, който в типичния си непремерен и дори арогантен стил обвини Харадинай, че е кукла и че някой друг му дърпа конците, че не е достатъчно признателен за това, че „ние бяхме първите след САЩ, които ви признаха като държава“, че с уволнението на двамата висши полицаи Харадинай показал, че подкрепя хората, опитали да свалят Ердоган с преврата през 2016 година и че в резултат на всичко това, „с политическата кариера на Харадинай е свършено“. На всичко отгоре турският президент си позволи да призове народа на Косово на протести срещу своя премиер, вероятно давайки още един знак, че и Косово е част от неговата „душевна територия“.

Е, косовските власти се опитаха да отговорят на острите думи на Ердоган, като заявиха, че ако някой има право да търси сметка на своя премиер, това е народът на Косово, той го е избрал, той единствен може да го свали. Разбира се, медиите не пропуснаха възможността да използват най-колоритния си речник, за да определят бъдещето на Харадинай, поставяйки образно главата му на дръвника, броейки дните, в които той ще продължи да е премиер и така нататък. Вкусен случай, защо да не си поиграят с него. Лично на мене ми се стори най-точна оценката на видния косовски журналист и политолог Ветон Сурой, който определи реакцията на турския президент като прекалено емоционална и препоръча на косовските власти да не влизат в този тон, а да отговорят спокойни о трезво.

Че нещо и в косовската реакция скърца, показа следващото изявление на Ердоган, в което той похвали своя косовски колега Хашим Тачи и определи като „срамота“ поведението на премиера Харадинай. Според някои медии в Прищина, акцията с експулсирането на „гюленистите“ от Косово нито била първа, нито щяла да бъде последна, а уволнението на министъра и на шефа на разузнаването било „историческа грешка“. Те двамата, допълнил Ердоган, само са изпълнявали служебните си задължения. Което пък дава основание за хипотезата, че президентът Хашим Тачи може би е бил в течение на операцията, но защо не е информирал премиера, остава загадка.

Загадка ли? Който и да питате в Прищина ще ви каже и може би разкаже за старата закачка между Тачи и Харадинай още от времето на Армията за освобождение на Косово, която закачка премина и през мирните години на някогашната сръбска провинция до степен да направи невъзможно политическото общуване между двамата. Решение –най-после, като че ли се намери, когато Тачи стана президент и по такъв начин освободи поста на премиер, който толкова много иска Рамуш.

Обещанието на Ердоган обаче, че ще има нови подобни акции срещу „гюленисти“ в Косово и не само там, никак не ме учудва. Турция си има своето важно присъствие и влияние в Косово, турски фирми изпълняват най-големите инфраструктурни проекти в новата държава, като магистралата от Прищина до Тирана да речем, турското духовно и културно влияние се чувства навсякъде. Какво тогава се чудим и на Ердоган, и на акцията на агентите му.

А че разнобой в косовските институции има, това пролича и от другия скандал, този с ареста на Марко Джурич, ръководителят в сръбското правителство на Канцеларията за Косово и Метохия. Едно от задълженията на „отговорника“ за Косово в Белград е да поддържа редовна връзка със сърбите в Косово и затова Джурич отишъл в Митровица на среща и дискусия с местните хора и власти. Една подробност, както твърдят косовските власти, е, че министърът е нямал официално разрешение от Прищина, както изискват правилата на съвместното общуване с Белград, значи, неговата визита е незаконна. Това е било оправданието, с което са били задействани специалните косовски полицейски части, които отишли в Митровица, влезли в северната част на града, намерили събраните хора и арестували Джурич. Не било никак трудно, проявата била публична.

Сега, ако историята бе приключила тук, може би всичко щеше да се изясни и уреди спокойно и мирно. Не знам, а и досега не е напълно ясно кой е подхвърлил искрата, но при ареста косовските „качулки“ са проявили нетолерантност, използвали са прекомерна сила при задържането, държали са се арогантно към задържания министър, проявили са насилие. Джурич е бил натикан в бронирана машина и откаран в столицата Прищина, но след бързата и ултимативна намеса на сръбския президент Александър Вучич министърът бе върнат в Белград. Неговият разказ, пренесен от всички белградски медии, стана хит и основа за остро обвинение към косовските полицаи и власти за отношението им към Марко Джурич.

В търсенето на екзотика в случая, косовските медии обърнаха гордо внимание, че в специалната полицейска част, арестувала и малтретирала сръбския министър, е имало и жена. Качулката на главата є не пречи тя да бъде разпозната като Маригона Беадини, шампионка по бокс и карате. И - внимание, била любимка на премиера Рамуш Харадинай. Това пък даде повод да се направи предположението, че Рамуш Харадинай, самият той достатъчно избухлив и нервак, може би е инструктирал, да не кажа - насъскал, специалните си полицаи да дадат урок на сръбския министър, а чрез неговия случай да надуе мускули към политиците от Белград.

От друга страна, длъжен съм да кажа, че открай време сърбите са майстори на тънките провокации, от които после да правят пропагандна кампания. Нали си спомняте онзи пропаганден влак, облепен с обидни за косоварите лозунги и с руски знамена, който уж бе тръгнал на всяка цена да влезе в Косово, но в последния момент бе спрян на границата от президента Александър Вучич. И сега така - лично президентът Вучич така се развъртя медийно, че предизвика Владимир Путин по телефона да му удари рамо, а Федерика Могерини спешно да отлети за Белград, за да успокои ситуацията. Вучич даде да се разбере, че диалогът между Прищина и Белград, който и без това върви трудно, може напълно да бъде блокиран. В същото време той даде ултиматум до властите в Косово най-после да изпълнят задължението си да формират Асоциация на сръбските общини в северната част на страната.

Та така, де. Нещо цъка ли, цъка в Косово. Ще избухне ли и ...кога, това е въпросът.