Констатациите са сигнал към правителството, че кандидатстването ни трябва да бъде отложено

Ключовите слабости са свързани с качеството на бизнес средата

Наскоро бяха публикувани докладите на Европейската централна банка и на Европейската комисия за конвергенцията на икономиките на държавите извън валутния съюз с тази на еврозоната. Те се изготвят на всеки две години и изследват сближаването или задълбочаването на различията между споменатите икономики. В настоящата статия ще разгледам частите, които се отнасят за България, както и специфичните препоръки, за които е изготвен отделен доклад.

Целта на докладите е да се изследва готовността на държавите извън еврозоната да се присъединят към нея. При това се открояват някои слабости и рискове за съответните икономики, които подсказват какви стъпки трябва да се предприемат, за да се осигури устойчиво изпълнение на критериите за членство.

Какви са критериите?

Основните показатели, които се наблюдават, са съвместимостта на законодателството, стабилността на цените, състоянието на публичните финанси чрез бюджетния дефицит и държавния дълг, стабилността на валутния курс и дългосрочните лихвени проценти както и развитието на платежния баланс и интеграцията в общите пазари.

Съвместимостта на законодателството се изследва във връзка с независимостта на централната банка, забраната за парично финансиране на бюджетни дефицити от централната банка и осигуряване на привилегирован достъп до такова за правителството. В тази област не са направени промени спрямо констатираните в докладите от 2016 г. несъответствия с разпоредбите на Договора за функциониране на Европейския съюз. Липсва пълна съвместимост на българското законодателство с европейското, което означава, че правният критерий не е изпълнен. Промените в нормативната уредба се очаква да се направят непосредствено преди приемането в еврозоната.

Критериите за инфлацията, публичните финанси и лихвените проценти понастоящем се изпълняват. Относително благоприятната външна среда, характеризираща се с икономически растеж във всички основни търговски партньори, е важен фактор за разширяване на икономическата активност в страната. Заедно с предпазливата фискална политика това води до подобряване на бюджетното салдо и намаляване на съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт и на рисковата премия по дълга. От друга страна, тя допринася и за понижаване на дела на необслужваните кредити, с което способства за стабилността на финансовия сектор.

Според докладите за конвергенцията критерият за стабилността на валутния курс формално не е изпълнен. За да се случи това, е необходимо местната парична единица да бъде част от Валутно-курсовия механизъм II. При влизането в механизма трябва да бъде договорено по какъв валутен курс ще се случи това. Това трябва да бъде настоящият курс между лева и еврото. По този начин критерият би трябвало да бъде изпълнен лесно, ако валутният борд и фискалната дисциплина бъдат запазени.

Устойчивост на изпълнението

Една от най-важните характеристики на критериите за номинална конвергенция е изпълнението им да бъде устойчиво във времето. В текста на доклада на ЕЦБ се отбелязва: “Когато се разглежда изпълнението на критериите за конвергенция, устойчивостта е от съществено значение. Конвергенция трябва да бъде постигната трайно, а не само в определен момент.” Освен това: “Спазването на числовите критерии за конвергенция само по себе си не е гаранция за безпроблемно членство в еврозоната. Затова държавите, присъединяващи се към еврозоната, следва да покажат устойчивостта на процеса на своята конвергенция, а също способността си да изпълняват постоянните ангажименти, произтичащи от приемането на еврото.”

Устойчивото изпълнение би представлявало проблем за българската икономика предвид ниската степен на конвергенция по отношение на равнището на потребителските цени и покупателната способност на населението, които понастоящем са на нива от около 50% от средните за Европейския съюз. Ако се приеме, че участието в еврозоната ще ускори процеса на догонване, това ще означава както по-бърз икономически растеж, така и по-висок темп на инфлация. Фактът, че през последните няколко години България покрива критерия за инфлацията не е достатъчен, за да се направи заключението, че той се изпълнява устойчиво. Опитът през периода преди Световната финансова криза показва, че при ускоряване на икономическия растеж в еврозоната и ЕС и приток на капитали към българската икономика, повишаването на потребителските цени в страната се ускорява значително.

В докладите се посочва, че един от основните фактори, които краткосрочно влияят върху инфлацията е бързото покачване на разходите за труд за единица произведена продукция в България. Според растежа на този показател (5,7% на годишна база през 2017 г.) страната се нарежда на трето място в Европейския съюз след Румъния и непосредствено след Унгария. Това е резултат от дисбаланса на пазара на труда между търсени и предлагани умения. Докато новооткритите работни места изискват по-висока квалификация и производителност, предлаганите умения не съответстват на тези изисквания. Това е една от най-важните пречки пред ускоряването на икономическия растеж и на предлагането, които биха били предпоставка потребителските цени да се увеличават по-бавно. Освен това достъпът до пазара на труда на уязвими групи е ограничен поради недостатъчна квалификация и по този начин предлагането на труд трайно изостава от търсенето.

Кои са пречките пред конвергенцията?

Ключовите слабости на икономиката са свързани с качеството на бизнес средата, което допринася за бавно възстановяване на инвестиционната активност. Ненужно тежките регулации, ниското качество на услугите, предоставяни от държавната администрация, неефективните системи на образование и здравеопазване, проблемите със защитата на собствеността и липсата на върховенство на закона са част от основните проблеми. Освен това в доклада със специфични препоръки се отбелязва изрично, че “ефикасността на публичните разходи в България е много ниска”. Тези фактори увеличават рисковете за инвеститорите и те често не могат да бъдат компенсирани от наглед по-високата възвръщаемост. Поради тези причини размерът на чуждестранните инвестиции е твърде ограничен. Докато през 2015 г. той е почти 2,5 млрд. евро (5,5% от БВП), през 2017 г. се понижава до 950 млн. евро (1,9% от БВП). Нещо по-важно – общият размер на инвестициите в реално изражение се очаква да достигне равнището от 2015 г. едва през 2018 г.

Също така се задълбочават регионалните различия в българската икономика. Икономическият растеж се концентрира в малък брой региони - най-вече в София и освен това в София – област, Стара Загора, Варна и Пловдив. Всъщност от посочените области единствено София успява да се приближи действително до средните доходи в ЕС според покупателната им способност (91% през 2016 г. според данните на Евростат), но все още значително изостава според номиналния им размер. Останалите области са далеч назад. Дори в най-добре развитата от тях, Варна, доходите са с покупателна способност, която е едва 47% от средната за ЕС през 2016 г.

Както се отбелязва в доклада със специфичните препоръки, нискотехнологичните сегменти все още доминират производството, а иновациите са на ниско равнище. Това се дължи на структурни недостатъци и на голяма разпокъсаност на системата на научните изследвания и развойните дейности. Малък брой университети действително постигат научни и приложни резултати от своята изследователска дейност. Липсват състезателни процедури, не се прилага международна оценка или обвързано с резултатите държавно финансиране на съответните институции. От посоченото по-горе следва, че нито трудовият пазар, нито формирането на капитал, нито иновациите са на достатъчно добро ниво, за да осигурят устойчив и висок икономически растеж и конвергенция.

Изводи

Всъщност докладите показват, че българската икономика още не е готова да бъде равноправен член на еврозоната. Те са сигнал към правителството, че кандидатстването за участие във валутно-курсовия механизъм трябва да бъде отложено. Досега България е получавала неофициални откази и не бива да се стига до ситуация, при която да се случи прецедент и тя да се превърне в първата държава, която и официално не е допусната. Разбира се, винаги е възможно членовете на валутния съюз да направят компромис, но той би бил сравним по мащаб с приемането на България и Румъния в Европейския съюз.

Това, което изглежда, че очакват европейските партньори, е списък от конкретни действия с ясни срокове за реализирането им и твърд ангажимент от страна на правителството и регулаторните органи. Тези мерки трябва да са насочени към преодоляването на посочените слабости и смекчаването на рисковете пред българската икономика. Българските власти трябва да покажат, че след приемането на еврото като законно платежно средство икономиката на страната няма да забави темповете на конвергенция, а дори ще ги ускори, и няма да бъде източник на допълнителни рискове за еврозоната като цяло.

България е необходимо да бъде от държавите, които участват пълноправно във валутния съюз, т.е. да се включи на висока скорост. При наличието на валутен борд изборът дали да се провежда самостоятелна парична политика отдавна е направен. Както показват последните почти 21 години, този избор е правилен. По този начин обаче България участва асиметрично във валутния съюз – икономиката ? се влияе от решенията на единната парична политика, но самата тя няма право да участва при вземането им. Един от важните моменти в случая е, че реформите, които ще помогнат за по-бързото приемане на еврото, всъщност ще са полезни за повишаване на потенциала на икономиката и на жизнения стандарт на населението.